Бавният напредък по делата за корупция по високите етажи на властта или по делата за организирана престъпност и несигурната реакция и последващи действия спрямо конкретни будещи недоумение събития като тези, свързани със Софийски градски съд през 2014г., продължават да подкопават общественото доверие в способността на българските органи да гарантират правосъдие. „Общественото доверие в съдебната власт продължава да е ниско”, констатира умерено-критичният доклад на ЕК, посветен на напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка. При делата свързани с организирана престъпност се оказва, че е налице сплашването на свидетели. В частта си за реформа на съдебната система докладът посочва, че моделът на българския Висш съдебен съвет, в който голяма част от членовете са политически назначени, „поражда особено безспокойство по отношение на независимостта на съдебната власт и на възможността за оказване на натиск върху съдиите”. Критичната констатация е последвана от напомнянето, че именно това е залегнало в предложението в стратегията за съдебната реформа, кадровият орган да бъде разделен на две колегии. Обнадеждаващ факт по отношение на независимостта на съдебната власт според евродокладчиците е възможността българските съдии се изказват публично в подкрепа на реформата на съдебната система. Докладът напомня и за Конституционните промени от края на 2015 г., част от които според ЕК „съдържат някои значителни промени в сравнение с първоначално предложения от правителството текст, приемането им все пак представлява важна стъпка към реформа на ВСС”. „Следващата стъпка ще се състои в изпълнението на реформата чрез законодателни изменения в Закона за съдебната власт”, отбелязва документът, който отчита успешното избиране на главен инспектор в Инспектората към ВСС, който пост близо две години бе свободен. Няма ясни критерии за назначенията Европейският доклад акцинтира и върху политическото влияние върху ВСС. „През 2015г. положението по тези въпроси не беше еднозначно”, категоричен е документът в частта си за независимост, отчетност и етика на съдебната власт. Отбелязвайки, че в началото на 2015 г. бе избран председател на ВКС (Лозан Панов) и назначено ново ръководство на СГС „други решения на ВСС във връзка с назначения продължиха да пораждат опасения относно липсата на прозрачност и евентуално упражняване на неправомерно влияние”, пише в доклада, спирайки се върху неуспешните опити за назначаване на ръководител на Софийския апелативен съд. „Не съществуват ясни критерии за преценка при назначенията, което води до съмнения относно обективността на процедурите за назначаване”, констатира документът. „ВСС стартира процес за подобряване на прилагането на случайното разпределение на делата в българските съдилища, като през октомври 2015г. въведе нова централизирана ИТ система за цялата съдебна система, което би следвало да способства за отстраняването на нерешения проблем, изтъкван в предишни доклади по МСП. При все това ВСС показа нежелание да реагира на твърденията за сериозни нарушения, допуснати от водещи съдии в Софийски градски съд. Дисциплинарни действия бяха предприети значително по-късно, след като министърът на правосъдието се зае с някои от случаитe”, е записано в доклада. Документът не подминава и случая с разпространените записи, придобил известност като „Яневагейт”. Напомняйки за даденото обещание от членовете на ВСС и прокуратурата, че ще започнат разследвание във връзка със съдържанието на записите, еврокомисарите са категорични, че „С оглед на надеждността на процеса ще е от значение да се предприемат всички стъпки, за да се гарантира, че разследването се провежда по прозрачен и безпристрастен начин”. В. „Строител” напомня, че преди две седмици ВСС взе решение за прекратяване на проверката по случая. Проментите във ВСС са част от съдебната реформа „Протичащата в момента реформа на ВСС е само един елемент, макар и важен, от новата стратегия на България за съдебна реформа”, е уточнено в частта, засягаща реформата в нормативната уредба. Отчетен е подготвеният пакет за изменения на Закона за съдебната власт, за който се уточнява, че съдържа изменения в различни области, чиято цел е подобряване на управлението на съдебната система. „Много от предложенията са насочени към предоставяне на повече правомощия на редовите магистрати с цел повишаване на прозрачността и засилване на независимостта”, отбелязва докладът. Според текстовете способността на България да напредне в приемането на всички промени ще бъде подложена на важен тест през 2016 г. По отношение на подготвяните изменения в НК и НПК докладът отбелязва, че през 2015 г. е започнал нов процес на размисъл за по-широкообхватна реформа на наказателната политика. „Този размисъл има за цел извършването на цялостна реформа, която ще изисква внимателен анализ и подготовка, включващи обширни консултации с магистратите и юридическите среди”, пише в документа. В точката „Качество и ефикасност на съдебната система” докладчиците са отчели проблемът с неравномерната натовареност на съдилищата у нас. Според тях въпреки усилията в тази посока, подходите, които ВСС предприема, са с незначителен ефект. В документа се отчитат и констатирани 45 случаи по решения на ЕСПЧ, при които българските власти не изпълнили задължението си да проведат ефективно разследване. „... Тези повтарящи се недостатъци разкривате съществуването на системен проблем”, са написали докладчиците, позовавайки се на Европейския съд по правата на човека. Ремормата във ВСС трябва да бъде осъществена, приканва ЕК България трябва да осъществи реформата на ВСС чрез необходимите изменения на Закона за съдебната власт, препоръчва ЕК. Освен това на Инспектората към ВСС трябва бързо да бъдат предоставени възможността да гарантира етиката и борбата с корупцията в съдебната система, което е включено в новите му правомощия. Нужно е да се изгради и капацитет „в рамките на ВСС и Инспектората към ВСС за наблюдение на прилагането и сигурността на новата система за случайно разпределяне на делата в съдилищата”, както и да бъдат постигнати резултати по въпроса с прозрачните назначения в съдебната система. За частта „Реформа на съдебната система” ЕК препоръчва за приемане на изменения в ЗСВ в съответствие със Стратегията за съдебна реформа, както и приемане на цялостна реформа на наказателната политика. По отношение на стандартите в съдебната система България трябва да „приеме реформа на съдебната карта на районните съдилища и да представи пътна карта за рационализирането в по-общ план на съдилищата на всички равнища с цел повишаване на качеството и ефикасността като цяло”, както и да установи ясен график за прилагане на електронното правосъдие. Сплашването е от решаваща роля при делата за организирана престъпност Като основен проблем е поставена и практиката по отношение на организираната престъпност. „Продължават да са налице признаци за осуетяване на дела чрез драстично сплашване на свидетели.”, пише в документа. Голям брой поръчкови убийства през последните години остават нерешени, констатират докладчиците. Комисията придовава България да наблюдава напредъка по наказателните дела за тежка организирината престъпност, включително и на етапа на разследването, както и „Да измени Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, за да сепозволи Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество да работи ефективно”. В часта „Корупция” еврокомисарите напомнят, че България редовно се нарежда сред държавите в ЕС, в които има най-засилено усещане за корупция. В тази връзка докладът препоръчва да бъде приет ноз закон за борба с корупцията, както и да се приеме изменения на Закона за администрацията с цел укрепване на правомощията и независимостта на вътрешните инспекторати и да създаде единен набор от минимални стандарти за публичния сектор във връзка с оценката на риска и задълженията за докладване. България трябва да „предостави на Агенцията по обществени поръчки правомощия и организационен капацитет за извършване на задълбочени и основани на оценка на риска проверки на процедурите за възлагане на обществени поръчки. ”.