Парламентът прие търговете да са по икономически най-изгодната оферта

Свилена Гражданска Парламентът прие търговете да се възлагат според икономически най-изгодната оферта. Това стана в пленарната зала по време на второто четене на Закона за обществените поръчки (ЗОП). Икономически най-изгодната оферта се определя въз основа на един от следните критерии - най-ниска цена; ниво на разходите, като се отчита разходната ефективност, включително разходите за целия жизнен цикъл; оптимално съотношение качество/цена, което се оценява въз основа на цената или нивото на разходите, както и на показатели, включващи качествени, екологични и/или социални аспекти, свързани с търга. Когато предложението на даден кандидат, свързано с цена или разходи, е с повече от 20% по-благоприятно от средната стойност на офертите на останалите участници, възложителят може да изиска подробна писмена обосновка за неговото образуване. Тя трябва да се предостави до 5 дни. Депутатите приеха, че минималният срок за получаване на оферти при открита процедура за обществена поръчка ще е 35 дни. Той може да бъде намален до 15, ако възложителят е публикувал обявление с предварителна информация между 35 дни или 12 месеца преди това за търга. Народните представители приеха и правилата за ограничена процедура. В нея могат да участват кандидати, които възложителят е поканил след проведен предварителен подбор. Минималният срок за получаване на оферти по нея е 30 дни от датата на изпращане на поканата за предоставяне на предложения. Същевременно бе прието, че срокът за рамково споразумение, сключено от публичен възложител, не може да бъде по-дълъг от 4 години, а от секторен – 8. Депутатите одобриха текст, че възложителят на търгове ще може да преценява дали кандидати, които са извършили нарушение или престъпление, могат да бъдат допуснати до участие в процедурата. Досега той нямаше подобни правомощия. Според Гроздан Караджов от ПГ на Реформаторския блок в текстовете се разписват твърде много несвойствени функции на възложителя. „Осигуряват му се права като на съд и като на прокуратура. Дава се възможност на възложителя да преценява дали предприетите от кандидата или участника мерки гарантират неговата надеждност въпреки наличието на съответното основание за отстраняване“, посочи той. Народните представители приеха и начините за прилагане на основанията за отстраняване, както и тези за доказване на липсата на основания. В пленарната зала бяха одобрени основанията за незадължително отстраняване от търгове. Това може да стане, ако участникът е обявен в несъстоятелност или е в производство за нея, или е в процедура по ликвидация, или е сключил извънсъдебно споразумение. Също и ако е лишен от правото да упражнява определена професия или дейност, съгласно законодателството на държавата, в която е извършено деянието. Кандидатът може да бъде отстранен, ако е сключил споразумение с други лица с цел нарушаване на конкуренцията, когато нарушението е установено с акт на компетентния орган. Сред основанията е и доказана вина за нереализацията на клаузи на договор за търг или за концесия за строителство или за услуга, довела до предсрочното му прекратяване на договора, изплащане на обезщетения или други подобни санкции, с изключение на случаите, когато неизпълнението засяга по-малко от 50% от стойността или обема на контракта. Участникът може да бъде отстранен, ако се е опитал да повлияе на вземането на решение от страна на възложителя, свързано с подбора или възлагането, включително чрез предоставяне на невярна или заблуждаваща информация, или получи данни, които могат да му дадат неоснователно предимство в процедурата. Участниците трябва да посочат в заявлението или офертата подизпълнителите и дела от поръчката, който ще им възложат. Подизпълнителите трябва да отговарят на съответните критерии за подбор. Разписани са и начините за тяхната замяна. Това ще става само по изключение, когато възникне необходимост. Новоизбраният подизпълнител трябва да отговаря на критериите за подбор, които е покрил предишният, включително по отношение на дела и вида на дейностите, които ще осъществява, коригирани съобразно реализираните до момента дейности. Кандидатите могат за конкретната поръчка да се позоват на капацитета на трети лица независимо от правната връзка между тях по отношение на критериите, свързани с икономическото и финансовото състояние, техническите способности и професионалната компетентност. Депутатите приеха и използването на единен европейски документ за обществени поръчки (EEДОП). В него се предоставя съответната информация, изисквана от възложителя, и се посочват националните бази данни, в които се съдържат декларираните обстоятелства, или компетентните органи, които съгласно законодателството на държавата са длъжни да ги предоставят. ЕЕДОП ще се предава в електронен вид по образец, утвърден с акт на Европейската комисия. Възложителят може да изисква от участниците по всяко време да предоставят всички или част от документите, чрез които се доказва информацията, посочена в ЕЕДОП, когато това е необходимо за законосъобразното провеждане на процедурата. Възложителят няма право да изисква данни, които вече са му били предоставени или са му служебно известни, или могат да бъдат осигурени чрез пряк и безплатен достъп до националните бази на държавите членки. За доказване на личното състояние и на съответствието с критериите за подбор, участникът може да представи удостоверение за регистрация в официален списък на одобрени стопански субекти или сертификат. Възложителят не може да изисква от кандидати от други държави членки да преминат през процеса на регистрация или сертифициране, за да участват в търга. Той признава еквивалентни лицензи, установени в други страни. Народните представители приеха изискванията за технически и професионални способности при търговете. Възложителите ще могат да определят критерии, въз основа на които да се установява, че участниците разполагат с необходимите човешки и технически ресурси, както и с опит за изпълнение на търговете при спазване на подходящ стандарт за качество. Те могат да искат кандидатите да са изпълнили дейности с предмет и обем, идентични или сходни с тези на поръчката, най-много за последните 5 години от датата на подаване на заявлението или на офертата за строителство, или 3 години – ако се отнася за доставки и услуги. Те трябва да разполагат с необходимия брой технически лица, средства и съоръжения. Сред изискваните неща са и информация за средносписъчния годишен брой на персонала и за броя на членовете на ръководния състав за последните 3 години и др. Депутатите приеха и документите, които са необходими за доказателства. Те са разписани в чл. 64. Одобрени са и изискванията за икономическото и финансовото състояние на кандидатите. Според текстовете възложителите ще могат да поставят едно или повече от следните изисквания: участниците да са реализирали минимален общ оборот, да имат застраховка „Професионална отговорност“ с покритие, съответстващо на обема и характера на процедурата или произтичащо от нормативен акт, да са постигнали положително съотношение между определени активи и пасиви. Критериите трябва да са съобразени със стойността, обема и срока за реализация на предмета на търга и не могат да надхвърлят двукратния размер на нейната прогнозна стойност, освен ако това не е обосновано с естеството на строителството, услугите или доставките. Кандидатите трябва да предоставят удостоверения от банки, доказателство за наличие на застраховка „Професионална отговорност“, годишни финансови отчети или техни съставни части, когато публикуването им се изисква, справка за общия оборот и/или за оборота в сферата, попадаща в обхвата на търга. Отхвърлено бе предложението на Гроздан Караджов от ПГ на РБ да отпадне ал. 2 на чл. 62, според който, когато по основателна причина кандидат не е в състояние да представи поисканите от възложителя документи, той може да докаже своето икономическо и финансово състояние с помощта на всеки друг документ, който възложителят приема за подходящ. „Този текст е предложен, защото някои чужди участници могат да не предложат изисквания документ, а подобен“, заяви от пленарната трибуна Иво Кацаров – секретар от Агенцията по обществени поръчки. Народните представители приеха чл. 60 „Годност за упражняване на професионалната дейност”. Според него възложителите изискват от кандидатите или участниците да са вписани в Търговския закон и/или съответен професионален регистър, а за чуждестранни лица – в аналогични регистри, съгласно законодателството на държавата членка, в която са установени. Бе гласувано и създаването на т.нар. динамична система за покупки (ДСП). Тя ще е изцяло електронен процес, който възложителите могат да използват при често обявяване на поръчки. ДСП е отворена през целия срок на действие за всеки участник, който отговаря на критериите за подбор. Тя може да бъде обособена по отделни категории, които ще се основават на максимално допустимия размер на очакваните търгове, конкретен географски район, в който те ще се реализират, или на други обективно определени характеристики. Системата няма да се прилага в област­та на отбраната и сигурност­та. Депутатите одобриха провеждането на електронен търг. Процесът започва след първоначална цялостна оценка на офертите и позволява те да бъдат класирани чрез методи за автоматично оценяване на представените в предложенията цени. Поръчки за строителство и услуги, които имат за предмет интелектуална дейност, няма да са обект на е-търгове. Възложителят ще може да изисква от определения изпълнител да предостави гаранция, която да обезпечи изпълнението на договора или авансово предоставените средства, която не може да надвишава 5% от стойността на контракта. При специализираните предприятия или кооперации на хора с увреждания тя е 2%. Гаранцията може да се предостави като парична сума, банково обезпечение, застраховка, която осигурява реализацията чрез покритие на отговорността на изпълнителя. Условията за освобождаване на гаранцията се уреждат в договора към търга. До редакционното приключване на броя новият ЗОП не бе приет изцяло от депутатите. Още по темата четете в следващия брой на в. „Строител“.