Типово възстановяване на типови сгради

Инж. Мария Петкова, УАСГ Необходимостта от удовлетворяване на нова функция, както и завишените съвременни стандарти за безопасност водят до увеличаване на обема на реконструкциите и преустройствата. Подходът към възстановителните работи, било то реконструкции, преустройства, смяна на предназначението със или без намеса в конструкцията и др., е индивидуален към всеки обект и е в тясна зависимост от техническата компетентност на лицата, които ги извършват. Част от техническите параметри са регламентирани чрез нормативната уредба, други - не. При типовото строителство на сгради по типови проекти възникват типови проблеми. Най-естествено и логично е да се подходи типово и при решаването им. В доклада са разгледани предимствата и недостатъците, които възникват от идеята. Засегнати са всички гледни точки, очакваните проблеми, анализирани са някои класически и иновативни методи за решаването им. Направени са изводи и заключения, които биха били интересни и полезни за всички участници в строително-инвестиционния процес. Въведение Сградите възникват, за да задоволят определена потребност на своите създатели и със своята дълготрайност са показател за развитието на обществото и техническия прогрес през епохата, в която са създадени. Динамиката в развитието на обществото и икономиката в наши дни водят до редуване на периоди с интензивно увеличение на обема на нова строителна продукция с периоди на застой, при които се увеличава обемът на реконструкциите и преустройствата. В началото на ХХI в. нараства нуждата от обновяване и обогатяване на сградния фонд, и то в много бързи темпове. Възникват и се развиват системи за изграждане на здания, при които отделните конструктивни елементи се произвеждат в заводски условия, а на строителната площадка само се сглобяват. Този тип строителство се отличава с редица особености и се подчинява на принципи, които са характерни в по-голяма или по-малка степен за почти всички сглобяеми и сглобяемо-монолитни системи. Характеризира се с висока степен на заводска завършеност на елементите, модулна координация на размерите, оптимален асортимент, бързи темпове на строителство, ниски производствени разходи, рентабилност, подготвени кадри. За изключително кратко време в България са изградени редица здания по типови проекти: административни, здравни, училища, детски градини и ясли, търговски и промишлени и най-вече жилищни. С развитието на компютърните технологии възникват все по-точни методи за анализ на конструкциите и на въздействията върху тях. Увеличават се най-вече изискванията и критериите за безопасни и здравословни условия на ползване на сградния фонд. Възстановяване При възстановяването на съществуващи сгради има определени стъпки, които се предприемат, за да се осъществи дадената строителна инициатива. Необходимо е да се анализират възможностите за изпълнение на строителната инициатива, удовлетворяване на нови нормативни изисквания; функционални, конструктивни и технологични особености. Да се анализират организационната схема и времевата рамка за изпълнение на строително-монтажните работи и най-вече да се обобщи необходимият финансов ресурс. Масовата практика при възстановяване и реконструкции на съществуващи сгради минава през следните етапи:  Анализира се нуждата от интервенция;  Анализират се промените, които ще се извършват, включително и тези, породени от променени нормативни изисквания към строежите;  Провежда се тръжна процедура за избор на проектант (за строежите, при които това е изискуемо по закон);  Представят се, анализират се и се одобряват идейните мерки, които ще се приложат;  Изготвят се количествени сметки;  Провежда се процедура за избор на изпълнител на строително-монтажните работи, за строителен надзор, за консултант и т.н., съгласно действащото законодателство;  Сключва се договор с участника, спечелил процедурата, и се фиксират финансовите условия;  Изпълняват се предписаните мерки, съгласно одобрената проектна документация. Предимството на тази практика е, че се подхожда индивидуално към всеки обект и се разработват разнообразни идеи. Има обаче и съществени недостатъци. Необходимият финансов ресурс не може да се предвиди със задоволителна точност в началото на инициативата. Той се приема по експертна оценка на база на изготвени подобни проектни разработки. Данни за такива обаче не са надеждно достъпни. С оглед на това финансовият ресурс в началото на процеса се приема в голяма степен на доверие или на база субективни предположения. Вероятната вариантност на този параметър не е задоволителна, когато финансирането се извършва чрез финансови институции, бюджетни средства или по линия на различни европейски програми и фондове. Не е гарантирана оптимална ефективност на проектното решение. На практика не се разработват различни решения, не се анализира тяхната икономическа ефективност, най-често поради ограничен времеви или паричен ресурс. В повечето случаи в масовата практика решения се взимат на база незадълбочен анализ на ефективността от различните възможни конструктивни мерки. Това е задоволителна практика при строежи, изпълнявани по индивидуални проекти. Не така стои въпросът обаче, когато имаме повторяемост на проектното решение. Типова проектна документация при възстановяване на типови сгради Трябва да се очакват проблеми на определени места, свързани с характера на самото проектно решение. Тъй като то е едно и също за редица сгради, то и проблемите са очаквано едни и същи. Разработването на проектна документация, третираща повтарящи се проблеми, породени от еднаквостта на проектното решение при сгради, изпълнявани по типова проектна документация, изглежда логично, адекватно и рентабилно. Предимства при типови проекти, изпълнени по типова проектна документация, са оптималните идейни решения за очакваните проблеми; фиксирани строително-монтажни работи като тип, интензивност и обем работи - това улеснява и уточнява до голяма степен предпроектните проучвания; точни количествени сметки; адекватно и сравнително точно определяне на финансовия ресурс, трудоемкостта и очакваната времева рамка за изпълнение на мерките по реконструкция и/или възстановяване на изключително ранен етап. На практика преди каквито и да било други дейности да са изпълнени, може да се анализират параметрите на строителната инициатива - финансови, технологични, експлоатационни. Улесненото финансиране и по-лесният контрол върху видовете СМР също са част от предимствата. Разбира се, тази идея има и своите негативни страни. Нужно е например да се свърши предварително един немалък обем работа, свързана с обследвания, анализи и други, която предварително акумулира финансов ресурс. Резултатът е типови препоръки, които впоследствие предстои да се индивидуализират за всеки конкретен строеж. Т.е. очаква се поглъщане на допълнителен финансов ресурс до изготвяне на окончателен проект за всеки обект. Въпреки това препоръките и указанията, които следва да се дадат в типовите проекти за възстановяване на сгради, изпълнявани по типови системи за строителство, биха били изключително полезни със своята ефективност и рентабилност. Приложението на такива проекти е полезно за всички участници в инвестиционния процес: За инвеститора: Получава реална представа за финансовия ресурс и времевата рамка, обема и видовете работи, които следва да се изпълнят, и то с висока точност на съвсем ранен етап. За проектанта: Улеснява избора на ефективно решение за характерни проблеми. За строителя: Използва разработена организация и технология за реализация на строително-монтажните работи. Заключение Идеята за разработване на типова проектна документация за възстановяване на сгради, изпълнени по типови проекти, не е нова. В отговор на редица европейски директиви през 2012 г. Столичната община възлага изготвяне на типови проекти за обновяване на масовото панелно строителство. Тези проекти касаят системите от едропанелното жилищно строителство, а именно: Бс-69-Сф, Бс-69-Сф УД, Бс-УП-Сф, Бс-2-63, Бс-2-64-2-68 - Земляне. Разработени са типови проекти по всички проектни части и са предоставени за свободно ползване. Акцентът тук е върху разработване на мерки за енергийна ефективност. Възниква въпросът доколко е ефективна перспективата на предписаните мерки в контекста на една амортизирана, дефектирала и остаряла сграда. Друга инициатива в тази насока е разработването от Столичната община на „ПЛАН за защита на населението от бедствия”, съгласно член I „Защита при земетресения” се предвижда изготвяне на редица мерки по оценка на последствията от силни земетресения, определяне на стратегически приоритетни обекти, каталогизация на сградите, свързана с оценка на сеизмичния риск. Необходим е анализ на икономическата обоснованост на привеждането на сгради с изключителна обществена значимост към завишените изисквания за носимоспособност, дълготрайност и устойчивост на строителните конструкции, съгласно съвременните нормативни документи. Наличието на проектна документация, третираща решаването на типови проблеми, породени от характера на проектното решение при сгради, изпълнени по типови проекти, би била от изключителна полза при изготвянето на стратегии и програми не само на общинско, но и на държавно ниво. ЛИТЕРАТУРА 1. Софиянски П., Архитектурни конструкции, 11 ч., 2011 г. 2. www.sofia.bg, 2014 г.