КСБ апелира за по-бързо решение за изграждането на лот 3.2 на АМ „Струма“

„Изграждането на 15-километров тунел през Кресненското дефиле е нецелесъобразно, нереалистично, екологично и икономически необосновано, и настояваме за алтернативен вариант за преминаване в участъка през дефилето“. Това се посочва в обща декларация на Българската академия на науките, Минно-геоложки университет, Университет по архитектура, строителство и геодезия, Камара на строителите в България, Българска браншова асоциация „Пътна безопасност“, Българска браншова камара „Пътища“, Сдружение на пътните инженери и консултанти, Българска асоциация интелигентни транспортни системи Сдружение „Български форум за транспортна инфраструктура“. Документът бе подкрепен от широк кръг учени и експерти на провела се кръгла маса организирана от Камарата на строителите в България (КСБ) на 3.02. Форумът на тема: „Преглед на напредъка на изготвянето на алтернативен вариант за преминаване на лот 3.2 на АМ „Струма“. Възможни рискове пред реализацията на проекта“ събра близо 40 участници от различни браншови организации, представители на научните среди, институциите, както и пътно-строителни специалисти.  „Апелираме отговорните институции да ускорят вземането на решение за вариант за изграждането на лот 3.2 на автомагистрала „Струма“. Всеки ден забавяне на старта на дейностите за реализиране на обекта поставя успешното осъществяване на един от най-важните инфраструктурни проекти през новия програмен период пред реален риск, а страната ни - пред загуба на милиони евросредства.”, се казва още в декларацията. Документът относно изграждането на лот 3.2 „Благоевград – Сандански“ на АМ „Струма“ в участъка на Кресненското дефиле ще бъде изпратен до вицепремиера по европейските фондове и икономическата политика Томислава Дончев, министрите на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова, на околната среда и водите Ивелина Василева, на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски, председателят на НКСИП инж. Асен Антов, както и до Европейската комисия и Европейския парламент. Писма с декларации ще получат Валтер Деффа, ГД „Регионална политика“ ЕК, Даниел Каллейа, ГД „Околна среда“ ЕК, Корина Крецу, Европейски комисар по регионална политика, Кремену Вела, Европейски комисар по околната среда Джовани Ла Виа, председател на Комисията по Околна среда към ЕП и Искра Михайлова, председател на Комисията по регионално развитие към ЕП. След кръглата маса с позицията на научно-експертната общност бяха запознати и медиите на специална пресконференция в БТА. В нея участваха инж. Иван Бойков - изп. директор КСБ, доц. д-р Илия Божков – специалист по уран и редки метали, проф. д-р Николай Добрев, ръководител на секция “Геоложки опасности и рискове” на Геологически институт при БАН, проф. д-р инж. Румен Миланов – член на УС на на УС на Българска браншова асоциация „Пътна безопасност“ и преподавател във Факултет по транспортно строителство, Катедра Пътища в УАСГ и доц. д-р. Стефчо Стойнев, ръководител на Геологопроучвателен факултет Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“. „Вече повече от една година КСБ организира различни инициативи свързани с лот 3.2 на АМ „Струма“. През периода се случиха много неща. Поканихме видни международни и български учени и експерти за задълбочено и детайлно проучване на предложените варианти във всички аспекти. Проведохме международни научни конференции, където ясно се очертават недобре проучени и отчетени инженерно-геоложки, тектонични, сеизмични и екологични условия при изграждането на варианта „дълъг тунел“. Извършиха се допълнителни геоложки, хидрогеоложки, сеизмични, тектонични проучвания, анализ и оценка на естествените радиоактивни елементи в района на Кресненското дефиле от високопризнати учени. Изследванията направени до момента показаха, че районът на Кресненското дефиле е разположен в една от най-сеизмично активните области от тази част на Балканския полуостров, сложен и изключително разнообразен геоложки строеж, завишено радиоактивно лъчение и проблеми от техническо естество. Над 50% от всички анализи инициирани от КСБ касаят екологията. Ангажирахме изготвянето на екологична оценка на чуждестранна, висококвалифицирана, международно призната и независима компания. Направихме собствена екологична оценка, от който излязоха доста препоръки и сравнителни анализи на двата варианта на преминаване – с дълъг тунел и алтернативен с къси тунели и естакади. Заключението на тази компания показа, че алтернативния е с по-добри екологични показатели“, заяви инж. Иван Бойков. „Тук съм в качеството си на ръководител на мащабните геоложки хидрогеоложки и сеизмоложки изследвания, които бяха в основата на заключенията в декларацията. Това беше едно мащабно проучване, което се изпълняваше по всички правила на изследванията на подобни терени и обхвана всички необходими елементи за проектиране и строителство на такова тежко трасе. Беше проучено както трасето на дългия тунел, условията, които ще имат отношение към строителството, така беше направено и на алтернативното трасе, което е по линията на съществуващия път на кресненското дефиле. Установихме много структурни нарушения на масива“, обясни доц. д-р. Стефчо Стойнев. „Кресненското дефиле и гранитния масив през който се проектира да се изпълни дългия тунел е обграден от уранови находища , които сме изучавали 40 години. Някои находища бяха и в експлоатация. Гранитите в района са с много висок радиационен фон. Кларка на тези гранити е 6,5 грама на тон, което е 6,5 пъти по-високо равнище от нормалното. Това са аномални съдържания на уран. Тези разломи са потенциални колектори на тази радиоактивност“, алармира специалистът доц. д-р Илия Божков. Проф. Николай Добрев посочи, че лот 3.2 на АМ „Струма“ преминава през най-сеизмичния район в България. „Инженерно-геоложка среда в раойна е с много голяма трудност, трудна среда за строителство. Това показва проучване, което направихме миналата година за качеството на скалния масив“, коментира специалистът от БАН. „От гледна точка на аварийни дейности безспорно мероприятията в един тунел са много по-усложнени - независими дали е пожар или терористичен акт. Освен това, всички аварийни комуникации, които са наземни трябва да бъдат подържжани 24 часа, всеки ден от годината“, каза проф. д-р инж. Румен Миланов. Сред предложенията към институциите записани в декларацията са и да бъде инициирана  още в рамките на февруари широка дискусия по темата, в която да бъдат включени представители на браншовите организации, неправителствения сектор, представители на научната общност. Експертите считат и че е необходимо при разработването на доклада по ОВОС на алтернативното трасе да бъдат отразени препоръките по екозащита, изготвени от ENVECO, и тези от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания на БАН.     Повече по темата чете в следващия брой на в. „Строител“.