Палацото на Варна

Елица Илчева Уникални чугунени радиатори на повече от век, които продължават да топлят Археологическия музей във Варна, станаха хит в социалните мрежи. Отоплителните тела с полукръгла форма са австрийско производство и са били доставени при строителството на Девическата гимназия, в която в края на ХIХ в. е настанен и музеят. Със своите впечатляващи вид и конструкция те и днес привличат вниманието на туристите. Според специалистите са изключително ценни, защото събират по-малко количество вода от съвременните модели и имат по-голямо топлоотдаване. По-рядко се налага да бъдат ремонтирани. Всъщност тези „експонати“ станаха причина да обърнем внимание и на сградата на музея. Тя е една от най-красивите в града. Хармоничните пропорции, обемната композиция и обширният двор определят архитектурния й стил в духа на Късния италиански ренесанс, като типично палацо (дворец). Основната заслуга за построяването й е на Георги Живков – бивш директор на гимназията. До 1894 г. той е народен представител и председател на третия парламент. Заедно със Стефан Стамболов е регент преди идването на княз Фердинанд. Два пъти е бил министър на просвещението на България. И тъкмо той изготвя Закона за народното просвещение, Закона за издирване и запазване на старини, много правилници. Успява да прокара и специален закон за построяване на мъжка гимназия в Русе и девическа във Варна. Палацото израства между 1892 и 1898 г. на мястото на бившите турски казарми. За него е избран голям квартал, богато озеленен. Георги Живков успява да убеди белгийския си колега – министър на просвещението, да му предостави готов проект. После го поверява за преработка и съобразяване с местните условия на арх. Петър Момчилов. Има изрично условие да се предвиди значителна паркова площ. За представител на държавата при строителството е назначен арх. Шрайбер. Избраният предприемач е Шуменското акционерно строително дружество с представители инж. Сава Димитриевич и Иван Попов. В края на 1894 г. в града идва арх. Христо Ковачевски, който е назначен за главен ръководител на държавните постройки във Варна и поема и този обект. Ковачевски забелязва известни нередности при извършената дотогава работа, прави техническа проверка и установява лошо фундиране и слаба зидария. Изисква от строителното дружество отстраняване на пропуските. През зимния период на същата година се извършват каменоделските работи на цокъла, като по проект това трябва да става с девненски камък. Арх. Ковачевски оглежда всеки къс, особено профилираните. Открива измама от страна на предприемача, който доставя бракувани камъни от разрушените крепостни стени вместо договорените от кариерата при село Кюлевча, Шуменско. Стриктен е и при тухления градеж. Не позволява използване на други материали, освен от тухларниците при с. Гебедже (Белослав), както и употреба на счупени, освен при свръзките. Под стриктния контрол на арх. Ковачевски гимназията е построена с високо професионално майсторство. За това допринасят и предприемачите по каменоделските, зидарските и дърводелските работи. Заслужават адмирации и директорите на предприемаческото дружество, които с риск от загуби изпълняват всички изисквания. Недовършена, гимназията е открита за учебната 1898/99 г., а окончателно е готова през 1900 г. Парковото пространство е направено през 1900 – 1902 г. от чешкия архитект Атон Новак. Зданието има подчертан представителен вид и е от най-добрите постижения на зараждащата се българска архитектура от това време – със сутеренни помещения и два етажа. Все в същия период и по приблизително същата планова схема са изградени Мъжката гимназия в Русе (арх. П. Момчилов), Девическата гимназия в Пловдив (арх. Шнитер), Търговската гимназия в Свищов (арх. П. Бранк), педагогическите гимназии в Кюстендил, Силистра, Лом, Казанлък. Сградата е увенчана с главен корниз, пластично обогатен с конзоли. Има почти квадратна форма с просторен вътрешен двор. В план е развита около този двор с едностранно застроени класни стаи. Обемно е разрешена със силно подчертана средна надвишена част. Крилата завършват с ъглови резалити, утежнени с антични надвишения. Решена е симетрично, като централният вход и монументалното трираменно стълбище са поставени в главната ос. Централният вход е подчертан с полукръгли арки и елегантна колонада в йонийски стил. Фасадата е с академично деление от 5 части с богато архитектурно оформление на централната. Страниците са решени аналогично, но с по-пестеливи средства. Хармоничните пропорции на обемната композиция и озелененият двор допринасят тя да се приема като дворец. Непрекъснат добре осветен, но много тесен коридор обикаля цялото здание. Някои от помещенията и коридорите са украсени с декоративни стенописи. По широките стълбища от юг се влиза във фоайе, където днес са разположени информационното бюро и павилионът за сувенири и издания на музея. От него се осъществява връзката с изложбените зали на първия и втория етаж, с вътрешния двор, тоалетните и кафенето, както и със сутерена, където се намират библиотеката и Учебният детски музей. Интересно е, че макар да е строена за училище, Девическата гимназия още в първите си години дава помещения за сбирките на Варненския археологически музей, основан през 1887 г. от братята Карел и Херман Шкорпил (археолози и учени от чешко-български произход, основоположници на българската археология и музейно дело), за да ги приюти изцяло отново от 1983 г. Експозиционната площ сега е 2150 кв. м, отделно са фондовете, библиотеката и Учебният детски музей. През 2012 г. за първи път от преместването си в достолепната сграда Археологическият музей е основно ремонтиран, което дава възможност експозицията да се представи в пълния й блясък. Новата подредба е ориентирана повече към обикновения посетител, изкушен от историята, отколкото към специалиста. Разказът е ясен и логичен, защото е строго хронологичен. Ако вървите по посока на часовниковата стрелка, за няколко часа ще преминете през хилядолетия, тръгвайки от първите предмети със следи от човешка намеса и стигайки до изящните средновековни бижута, украсявали главата на млада аристократка.