Лиляна Павлова: Доказахме, че вървим в правилна посока и изпълняваме приоритетите в управленска ни програма

За последната година доказахме, че вървим в правилна посока и изпълняваме приоритетите в четиригодишната ни управленска програма. Това заяви в предаването „Беновска пита“ на телевизия Канал 3 министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова.  Тя подчерта, че въпреки напрежението по определени теми в парламента в правителството има добра координация и диалог, благодарение на което се изпълняват реформите и програмата. Министър Павлова отчете, че сред изпълнените приоритети е разработването на Централизирана програма за подпомагане на развитието на Северозападна България, Родопите, Странджа, Сакар.  Построени са и пуснати в експлоатация 300 км нови магистрали. Размразени бяха плащанията по Оперативна програма „Регионално развитие“ 2007-2013г. стартира новата оперативна програма „Региони в растеж“, по която страната ни ще усвои над 3 млрд. лв. до 2020 г. Завърши и водната реформа, която ще окрупни сектора и ще даде по-качествени услуги на гражданите. Министър Павлова продължи, че благодарение на добрия диалог с Министерството на здравеопазването през септември т.г. се очаква да стартира реформа в спешната помощ, която ще се финансира със 160 млн.лв. от ОП „Региони в растеж“. Със средствата ще бъдат закупени 400 нови специализирани линейки и ще бъдат модернизирани филиалите на Спешна помощ в цялата страна, които ще отговарят на най-високи стандарти. Над 160 млн.лв. са предвидени  по оперативната програма и за модернизация на професионалното образование, но парите ще се отпускат само след реформа. Според регионалния министър това са ключови за обществото реформи, които са отлагани 20 години. До лятото ще стане ясен крайния вариант на проект за преминаване на АМ „Струма“  през „Кресненското дефиле“, коментира още министър Павлова. По думите й това е въпрос, по който се дискутира вече 10 години. Министърът уточни, че целта е да се вземе решение, което ще е най-икономическо, екологично и безопасно. Вече е готова цялата документация на последното трасе - и от техническа, и от екологична, и от финансова", увери тя. Неизгодно и опасно за България ще бъде изграждането на голям тунел през Кресненското дефиле, смята Павлова. Проучванията до момента показват, че изграждането на два 15-километровия тунела е изключително опасно, което се доказва с редица документи. Установени високи нива на радиация в два от участъците и сериозен сеизмологичен риск са само част от притесненията. При строителството ще се изкопае над 6 млн. куб. м. изкопна маса, която ще трябва да се депонира на радиоактивен погреб. Освен опасността от облъчване става дума и за стотици камиони,които ще замърсят околната среда, а и ще блокират изцяло дефилето. Освен това срокът за строителство ще отнеме над 7 години. Това автоматически надхвърля срока на безвъзмездното европейско финансиране до 2022 г. Цента от 1 млрд. евро също е колосална и надминава европейската помощ. Министърът обясни, че алтернативния проект, който включва комбинация от виадукти и тунели и запазване на съществуващото трасе ще е с 300 млн.лв. по-евтино. „Работим експертно и ще вземем най-доброто решение за маршрута до лятото. Паралелно правим обществено обсъждане. Ще заседава експертен съвет и ще се изготви оценка за въздействие на околната среда.  След това ще подадем проекта в Брюксел и след одобрение можем да стартираме процедура за избор на изпълнител. Реално от 2018 г. можем  да започнем строителство“, коментира Павлова. По отношение на водната реформа, регионалният министър коментира, че благодарение на нея страната ни ще разчита на над 2 млрд.лв. за подобряване качеството на питейната вода и опазването на околната среда от отпадни води.  Така ще се сложи край на започналото след 1989 г. хаотично управление на ресурса и инфраструктурата с много на брой ВиК дружества без капацитет, без инвестиции и сериозни загуби на питейна вода. Средните за страната са около 50%, а най-високи са в Добрич, където изчезва около 80% от подаваната към абонатите вода. „Философията е държавата като собственик на инфраструктурата да избере един оператор, който управлява мрежите  и да прави инвестиции. Важно е да имаме пречиствателни станции и за питейни и за отпадни води. Нужни са ни милиарди лева, ако искаме да имаме хубави тръби и да няма течове. В 244 от общините процеса по обединяване е приключил, като само в 4 области на страната има проблеми, защото има малки дружества, които не искат да се обединяват, но така лишават гражданите от инвестиции“, обясни Павлова. Между 40% и 60% по-ниски разходи за отопление отчитат до момента 156 сгради, санирани с европейски средства по проект „Енергийно обновяване на българските домове“, коментира още министър Павлова. Тя обясни, че програмата, която предишното правителство замрази, се реализира само за 9 месеца, като обхвана максималния възможен брой сгради, предвид закъснението. Интересът към енергийната ефективност на блоковете е огромен, като към днешна дата са над 2000 жилищни блока в цялата страна кандидатстват за обновяване по     Националната програма за енергийна ефективност, отчете министърът. Тя обясни, че най-големите и стари сгради ще се санират приоритетно, за да има по-голям ефект. Министърът уточни, че приетите промени по програмата целят в максимална степен да се спести бюджетния ресурс, който да отиде само за са енергийна ефективност, а не за основен ремонт. Лиляна Павлова коментира и блокадата на гръцката граница. Тя информира, че са причинени сериозни икономически щети на родните превозвачи и бе категорична, че държавата ни ще търси всякакви възможности за европейска компенсация. Тя напомни, че правителството предприема мерки за решаване на проблема, включително с преговори на място.“Лично министър Ивайло Московски посети блокадата, за да търси решение. За съжаление не срещаме разбиране от южната ни съседка, от което страда нашата страна“, коментира тя.