Правната комисия прие за първо четене изменение на Изборния кодекс, включващо задължително гласуване

Членовете на Комисията по правни въпроси подкрепиха с чувствително мнозинство предложения за промени в Изборния кодекс на Патриотичния фронт, в които са включени текстове за задължително гласуване по време на избори. В сряда комисията обсъди пакет от общо 14 законопроекта за изменение на Изборния кодекс; сред предложенията фигурираха намаляване на времето за предизборна кампания, създаване на три многомандатни района извън страната за българите в чужбина и други. Законопроектът на Патриотичния фронт, внесен през април 2015 г. „Гласуването е задължително и се извършва лично от избирателя“, е записано в предложението за измененията в чл.3, ал.1 от кодекса. За избирателите, които не упражнят правото си на вот без уважителна причина, се предвиждат санкции. Пред Правната комисия председателят на ПФ поясни, че ако гасоподавателят е социално слаб трябва да бъдат спрени помощите, които получава от държавата; а ако не е – глобата трябва да е 50 лв. „Предвиждаме да бъдат освободени от такава санкция лицата над 80 г. Предлагаме насърчаване за гласуването, свързано с кодекса на труда – половин работен ден за работещите“, поясни той.“Може ли да се подкрепи един законопроект, който е противоконституционен? Ако този текст стане действащ в Изборния кодекс, ще направим всичко възможно да се сезира Конституционния съд и той да се произнесе“, обяви Четин Казак от ДПС. Колегата му Хамид Хамид определи като „нонсенс“ приемането от правна комисия на тези текстове. Един от аргументите за приемането на проектотекстовете бе, че в тях са включени и други идея, сред които главният проукор и министърът на вътрешните работи да съставят съвместни щабове за взаимодействие в борбата срещу престъпленията, свързани с ирония процес. Безапалационно членовете на комисията подкрепиха и законопроекта на ГЕРБ. С 11 гласа „за“ и 3 „въздържал се“ те подкрепиха текстовете, внесени от Цветан Цветанов. Предлага се намаляване на изборния ден от 30 на 21 дни. Кампанията започва прекалено рано спрямо изборния ден, като в последните дни всички участници в изборите са изморени, избирателите отегчени, а кампанията става вяла. Това ще доведе и до намаляване на разходите….”, е записано в мотивите. Според Явор Хайтов това е посегателство на основни демократични права. Предвижда се едно лице да може да участва в избори само в едно качество. Забранява се и използването приагитация на българските и чуждестранните знаме и герб, както и религиозни знаци и изображения. Законопроектът предвижда дните за предизборна кампания да намалеят от 30 на 21. „… Кампанията започва прекалено рано спрямо изборния ден, като в последните дни всички участници в изборите са изморени, избирателите отегчени, а кампанията става вяла. Това ще доведе и до намаляване на разходите….”, е записано в мотивите. Включена е и възможността за експериментално гласуване по интернет при изборите до 2018 г. то ще се проведе в 20 секции. „Системата за интернет-гласуването ще трябва да позволява пряко наблюдение на процеса от независими упълномощени органи“, е записано в преходните разпоредби. Отхвърля се възможността за агитация на чужд език Депутатите отхвърлиха две предложения, включващи в себе си възможността за агитация на чужд език. Това бяха законопроекти на Георги Кадиев и ДПС, внесени през 2015 г. Хамид хамид от ДПС обяви, че това е постоянна политика на неговата партия. „Ще бъдем постоянни в тази битка“, категоричен е той. „Вашите избиратели имат български дипломи, шофьорски дипломи, знаят български език и само в дните на изборите и около тях го забравят?“, каза Емил Димитров от ПФ. Промени в преференциите Въпреки неуспеха на единия законопроект на ДПС, другият – свързан с промени в преференциите бе подкрепен с почти пълно мнозинство от 13 души, а 2-ма се въздържаха. Едната част на въпросния документ предвижда преференцията да е валидна ако броят на гласовете, получени за кандидата, е не по-малка от общинската избирателна квота, а не както е в момента – 7 на сто. Другото предложение на ДПС е избори за кмет да могат да се правят в населени места с поне 350 жители, а не със 100.