Валя Чилова: Инвестиционната програма на „Топлофикация София” за 2016 г. е за повече от 68 млн. лв.

Росица Георгиева 44,5 млн. лв. ще бъдат вложени в техническо обновяване на топлоизточниците, а близо 34 млн. лв. са отделени за подмяна на остарялата топлопреносна мрежа в столицата. През 2016 г. за реконструкция са предвидени около 30 км амортизирани участъци от топлопреносната мрежа. 92,61% от клиентите на „Топлофикация София“ са коректни, като техният брой бележи ръст от 7,61% спрямо 2014 г. Г-жо Чилова, какъв е бизнес планът на „Топлофикация София“ за 2016 г. и има ли промяна спрямо миналата година? Колко са собствените средства и колко са привлечените отвън? Дружеството е най-голямата топлофикация в страната и едно от най-значимите за инженерната инфраструктура на столицата, като осигурява отоплението на близо 1,5 млн. жители. През 2010 г. компанията отново стана 100% общинска собственост, а през 2011 г. Столичният общински съвет прие Програма за подобряване на финансово-икономическото и технологичното състояние на „Топлофикация София” ЕАД. Дружеството разработи и спечели безвъзмездна финансова помощ в размер на 21,5 млн. евро от Международен фонд „Козлодуй” (МФК) за реализацията на 6 инвестиционни проекта, свързани с модернизацията и рехабилитацията на основни производствени съоръжения. Това са подмяна на над 100 км от старите амортизирани тръбопроводи с високоефективни предварително изолирани тръби; изграждане на Когенерираща инсталация за ВОЦ „Овча купел”; реконструкция и модернизация на котлоагрегати №7 и №8 в ТЕЦ „София”; модернизация на турбоагрегат ТГ 3 в ТЕЦ „София Изток” с противоналегателна турбина; изграждне на утилизационна инсталация на котлоагрегат №9 в ТЕЦ „София”; утилизация на димни газове във ВОЦ. Реализацията им ще се осъществява до 2017 г. по график, съгласуван с МФК. Близо 32 млн. лв. бяха инвестирани в изграждането на новата машина - ТГ 9, която произвежда по комбиниран способ 40 MW електрическа и 80 MW топлинна енергия. Тя е част от бъдещата инсталация, чрез която ще се оползотворява горивната компонента от преработката на битовите отпадъци в столицата. Очакванията са, че това ще повиши производителността на ТЕЦ „София” с 5%, а само от инсталацията за боклука разходът на газ за централата ще се намали с около 10%. През 2013 г. стартирахме изграждането на още една 12 MW турбина в него - ТГ 8А, като инвестицията е на обща стойност 12,4 млн. лв. Така най-старият ТЕЦ в столицата вече покрива изискванията за високоефективно производство на електрическа и топлинна енергия. Инвестиционната програма за 2015 г. е на обща стойност 78,725 млн. лв., като собствените средства са 69,682 млн. лв., а привлечените – 9,043 млн. лв., и са грант от МФК. Инвестиционната програма за 2016 г. е за 68,174 млн. лв., от които собствените средства са около 59 млн. лв., а привлечените са грант над 8 млн. лв. от МФК. Разликата от около 10,5 млн. лв. се дължи основно на това, че през 2015 г. дружеството е предвидило и изпълнило изграждането на ТГ 8А и довършването на ТГ 9 в ТЕЦ „София”. Така че имаме всички основания да твърдим, че Инвестиционната програма за 2016 г. е съпоставима по размер с тази от миналата година. За какви дейности са предвидени средствата за тази година? Може ли да направите сравнение с 2015 г. по отношение на подмяната на тръби и модернизацията на съоръжения, експлоатирани от дружеството? 44,5 млн. лв. ще бъдат вложени в техническо обновяване на топлоизточниците през 2016 г., а близо 34 млн. лв. са отделени за подмяна на остарялата топлопреносна мрежа. Основни приоритети са реконструкцията и модернизацията на производствени мощности в ТЕЦ „София“ и ТЕЦ „София Изток“, изграждане на когенерираща инсталация за ВОЦ „Овча купел 2” и извършване на подобрения в ТЕЦ „София Изток“, които да гарантират, че компанията покрива задължителните екологични норми. Така че обновяването на топлоизточниците, което започна през последните години, продължава. В бизнес плана за 2016 г. ръководството на Столичната топлофикация предвижда изграждането на система за дистанционен мониторинг и управление на големите мрежи от абонатни станции, както и за контрол на отделните станции. Така ще може да се следи работата на съоръженията и техните параметри в реално време през интернет. При необходимост от промяна на настройката тя ще се извършва дистанционно, on-line по всяко време. Това ще даде възможност и на клиентите да следят съоръженията и съвместно с експертите на компанията да изберат най-оптималния режим на работа в зависимост от спецификата на сградата. Системата за мониторинг и управление на 4200 абонатни станции ще бъде внедрена пилотно в топлорайон „София” през тази година. Той е избран предвид факта, че има значителен брой потребители и заради зачестилите напоследък аварии. През следващите години подобни стъпки ще се предприемат и в останалите топлорайони, докато не бъдат модернизирани всички абонатни станции в столицата. В бизнес плана на компанията са заложени мерки за разширяване на мониторинг системата за локализиране на пробиви по топлопреносната мрежа. Какъв е мащабът на мрежата, която експлоатира дружеството? Каква част от нея е подменена и каква остава да се обнови? Разполагаме с най-дългата топлопреносна мрежа в България - около 970 км. По трасетата й има по две тръби – подаваща и връщаща, така че говорим за близо 2 хил. км топлопроводи, които са изградени основно през 70 – 80-те години на миналия век. При такава дължина на мрежата технологическите и техническите изисквания ни задължават да подменяме ежегодно около 30 км от нея. Със заем от Световната банка бяха обновени около 120 км. В периода 2011 - 2014 г. отново направихме значителни инвестиции и бяха рехабилитирани близо 60 км тръби. През 2015 г. бяха подменени още около 30 км. За настоящата година са предвидени за реконструкция още около 30 км амортизирани участъци. Какви са финансовите резултати на дружеството през 2015 г.? Как се движат загубите предвид предходните години? През последните две години компанията регистрира отрицателен финансов резултат, но основните причини за това са извън дружеството. Главен фактор, който допринася за влошеното състояние, е цената. Енергийният регулатор не прие предложените от „Топлофикация София” ЕАД цени за новия регулаторен период, като нанесе и корекции върху разходите на компанията. Несъответствието между необходимите годишни приходи, утвърдени от КЕВР, и получените, съгласно приетите количества продадена топлинна и електрическа енергия по утвърдените цени, води до значителна загуба. Друг фактор са планираните разходи за балансиране, които Комисията също не признава в ценовия модел. Участието в балансиращия пазар е задължително, съгласно промените в нормативната уредба, и неминуемо генерира разходи, които са пряко свързани с осъществяване на лицензионната дейност. С решение №Ц-34 от 30.09.2015 г. КЕВР намали добавката за високоефективно комбинирано производство на всички дружества с 5 лв., а на „Топлофикация София” ЕАД - с 15 лв. В резултат на приетите на 22.07.2015 г. от Народното събрание промени в Закона за енергетиката (ЗЕ) и Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) са въведени задължителни вноски в новосъздадения фонд „Сигурност на електроенергийната система” в размер на 5% от приходите от продадена електрическа енергия на месечна база без ДДС. ЗЕ изрично указва, че този разход не се признава от Комисията в състава на признатите разходи за целите на ценовото регулиране. Това задължение обаче оказва допълнително негативно влияние върху финансовото състояние на дружеството. През 2016 г. усилията ще бъдат насочени към подобряването му и стабилизиране на компанията чрез въвеждане на добрите практики по отношение на техническата модернизация и автоматизация на системите. В бизнес плана е заложено получаване от компанията на лиценз за търговия с електрическа енергия, което ще даде възможност за навлизане на свободния пазар на електрическата енергия в качеството й на търговец и ще бъде стъпка към подобряване на приходите на дружеството. Ще продължи и предприемането на мерки за оптимизиране на разходите, за повишаване контрола и ефективността на предлаганата услуга, както и усилията, свързани с подобряване обслужването на клиентите и коректния диалог с тях. Какъв е броят на некоректните платци за миналата година? Какви са очакванията за тази? Залагате ли мерки за намаляване на това „явление“? Клиентите на дружеството, които нямат просрочени или имат до 2 неплатени задължения, са 77,43% от повече от 430 хил. абонати. Това са коректните платци. През 2014 г. са били 74,48%. Битовите клиенти със задължения към „Топлофикация София” ЕАД с от три до шест неплатени сметки са 15,19%, като за сравнение през 2014 г. са били 10,29%. Ако обобщим - считаме за лоялни 92,61% от абонатите на дружеството, като техният брой бележи ръст със 7,61% спрямо 2014 г. В полза на потребителите с цел бързо, коректно и съвременно информиране беше разработена електронна фактура. Към 31.12.2015 г. общо 22 477 клиенти са се отказали от хартиената. Също така беше въведена опцията за електронно плащане на дължимите суми за топлинна енергия директно от страницата на „Топлофикация София” ЕАД. В резултат на активна комуникация на компанията с гражданите има значителен ръст на сключените споразумения за разсрочено плащане на задължения. За периода от 1.01.2015 г. до 28.12.2015 г. са сключени 7961 броя (спрямо 4991 броя през 2014 г.) споразумения на обща стойност 18,6 млн. лв. (спрямо 10,6 млн. лв. през 2014 г.). Основен фокус в работата с потребителите ще продължават да бъдат утвърдените положителни практики като бонус програмите за лоялни клиенти, които дават възможност за 3% отстъпка при плащане на месечните сметки навреме и 50% отстъпка от една месечна сметка за преминалите към плащане на равни месечни вноски. В бизнес плана за 2016 г. е заложено и очаквано увеличение на клиентите с около 2 хил. броя.