Обмислят създаването на национална карта на трудовия пазар

Мирослав Еленков „Министерството на образованието, Министерството на труда и социалната политика и това на икономиката заедно с работодателите и общините трябва да разчертаят какви професионални гимназии има и какъв бизнес и да свържат предлагането с търсенето.“ Това заяви вицепремиерът и министър на образованието Меглена Кунева по време на форум „Дуалното обучение – пресечна точка на бизнеса и образованието“. Според нея тази инициатива може да се нарече национална карта на трудовия пазар. На конференцията присъстваха президентът Росен Плевнелиев, вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин, министърът на икономиката Божидар Лукарски, кметът на София Йорданка Фандъкова, евродепутатът Ева Паунова, представители на работодателски организации, синдикати и бизнес, както и много посланици. „Защо е важно да се въведе тази система на обучение до 2018 г.? Търсенето на кадри със средно образование ще се увеличи със 70%, а работните места – с 83 000. Дуалното образование ще намали младежката безработица и ще улесни достъпа до трудовия пазар на хората между 16 и 24 години“, каза още Кунева. Тя обясни, че политическата воля за признаване на важността на тази инициатива е факт. „Време е да стартираме не просто пилотни проекти, а масова национална програма, възраждаща професионалните училища, които ще дадат възможност на младите хора да намерят своята реализация, да имат качествен живот“, посочи Росен Плевнелиев. Държавният глава каза, че дуалната система на обучение не е просто практика за младите – нейният смисъл е бизнесът да дойде в училищата. „Какво по-достойно дело от това, да инвестираш в образованието, да се даде перспектива на младите, знания, но и умения, с които да могат да се реализират“, заяви Плевнелиев. Според него България може да използва примера на дуалните системи, въведени в страни като Германия, Швейцария, Холандия, Дания, Австрия. Добре работещите пазари в тези държави с рекордно ниска младежка безработица се дължат и на прилагания подход за професионално обучение. Президентът припомни, че в България тенденцията е за намаляване на младежката безработица, която през последните години е спаднала от 27 до 22%. „Стартираха десетки програми за квалификация и преквалификация, в които се включиха хиляди младежи. Бизнесът, парламентът и правителството са активни. Оптимист съм, защото виждаме първите позитивни резултати“, заяви Росен Плевнелиев. „В областта на дуалното обучение е постигнато много по отношение на законодателството“, коментира още президентът. „Но времето на пилотните проекти и политическите декларации отмина. Време е за дела. Младите хора в България го очакват“, категоричен беше държавният глава. „През последните 2 години близо 30 високотехнологични фабрики отвориха врати у нас и създадоха свои центрове за развитие. Това е заявка, че сме на прав път, но можем много повече. Без въвеждане на ефективна система за дуално обучение в България няма да дойдат повече инвестиции“, подчерта Росен Плевнелиев. Държавният глава отново апелира да се намери пресечната точка между бизнеса и образованието. „Всеки завършил професионална гимназия може и ще получи своята достойна реализация и всички институции ще помогнем за това“, допълни той, като посочи, че президентската институция ще продължи да стои зад всяка инициатива в подкрепа на дуалното обучение в България. „Задачата ни е не просто да въведем професионалното образование, а то да бъде престижно и завършилите да започнат привлекателна и добре заплатена работа“, заяви вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин. „Връзката между образование и заетост е пряка: колкото по-високо е образованието на човек, толкова по-трудно той остава без работа“, посочи министър Калфин. Той съобщи, че сред групите безработни лица преобладават хората с основно или по-ниско образование. Министър Калфин поясни, че хората със средно образование също срещат трудности да намерят реализация. „По-широкият кръг от знания, които се придобиват, особено в хуманитарните гимназии, насочват хората да учат в университет с надеждата, че така ще увеличат шанса си да намерят работа“, посочи вицепремиерът. „При част от младежите се наблюдава демотивация за учене и труд, защото се издържат от доходи на роднини в чужбина или разчитат на сезонна работа извън България“, отчете Ивайло Калфин. Той бе категоричен, че тази тенденция може да се промени, когато заетостта след приключване на професионалното образование бъде добре платена. „Истината е, че всички проучвания сред младите показват възнаграждението като основен фактор за започване на работа“, допълни министърът на труда и социалната политика. Той увери, че са осигурени национални и европейски средства, с които да се помогне на работодателите да обучават безработни. „Инфраструктурата на дуалното обучение я има, трябва да се „отпуши“ и самият процес“, заяви вицепремиерът Калфин. „Въвеждането на дуалното обучение е моя лична кауза“, заяви министърът на икономиката Божидар Лукарски. Той предупреди, че страната ни вече е близо до червената линия, след която заради липсата на квалифицирана работна ръка може да започнем да връщаме инвеститори. Министърът на икономиката посочи, че проблемът с недостига на квалифицирани кадри е поставян като основен на множество срещи с чуждестранни партньори и с работодателски организации през последната година. Според Лукарски дуалното обучение е начинът за излизане от тази криза на пазара на труда. „На много места връзката между бизнес и образователна система се къса”, каза министърът. Той даде за пример Сливен, където има немалко предприятия от автомобилостроенето, но Професионалната гимназия по автотранспорт и електротехника в града едва събира ученици за три специализирани паралелки. „Трябва да направим широка кампания за дуалното обучение сред родителите, за да могат да насочват децата си, отговаряйки на нуждите на бизнеса”, категоричен бе министър Лукарски. „25% от младите хора в България нито работят, нито се обучават. Голяма част от тях не могат да направят елементарен анализ на текст, те са функционално неграмотни. Много бизнеси се оплакват, че не могат да намерят достатъчно кадри“, посочи Ева Паунова. Тя представи инициативата „Образование България 2030“, като подчерта, че нейната цел е по-качествено образование. „Европа е тръгнала към създаването на икономика, основана на дигиталните технологии, икономика на знанието и уменията. Да превърнем ЕС в място, където технологиите помагат на обществата ни да живеят по-добре. Добиването на практически опит и учене как да работим в среда на иновации – това трябва да е общ национален приоритет. Още повече че страната ни се превръща в лидер в региона в областта на технологиите“, заяви Паунова. „В част от столичните училища вече се изпълняват пилотни проекти за професионално образование съвместно с бизнеса“, каза кметът на София Йорданка Фандъкова. Тя посочи, че съвременното обучение изисква както сериозна подготовка по общообразователните предмети, така и квалификация, която гарантира професионалното развитие на младите хора. Според столичния кмет качеството на придобитите знания се отразява пряко на бизнеса и подготовката на бъдещите специалисти в различните отрасли трябва да става съвместно с предприемачите. „За бизнеса добре подготвените професионалисти са основен ресурс“, допълни още кметът. „По наша инициатива Строителният техникум в София започва сътрудничество с голяма строителна компания с цел подготовка на кадри. За съжаление процесът става не толкова бързо, колкото ни се иска“, посочи още Фандъкова. „Като кмет искам да кажа, че е важно темата за дуалното образование да започне от общините“, допълни още тя. „Кметовете са тези, които трябва да дадат информация, от какви кадри има нужда тяхната община. Столицата разработи нова стратегия за образование, в която заляга дуалното обучение. До 2023 г. най-търсени ще са кадрите в IT сектора, туризма, строителството и екологията“, каза Йорданка Фандъкова.