Наука

Семинарът „Научни изследвания 2015“ събра професори, преподаватели и млади учени

По време на събитието бяха представени 34 доклада

Георги Сотиров „Напред, науката е слънце”. Имаме идеи. Надяваме се постепенно да ги реализираме и всичко в областта на нашите творчески търсения да бъде публично, прозрачно и да се решава със съдействието и подкрепата на всички.” С тези думи доц. д-р арх. Валери Иванов – зам.-ректор на УАСГ по научната и приложната дейност, откри семинара „Научни изследвания 2015“. Заседателната зала на Хидротехническия факултет събра професори, доценти и съвсем млади научни работници – асистенти и преподаватели. В своите презентации те анализираха различни аспекти от изследванията на полимерни състави, свойства на циментови композити, изкуствени невронни мрежи, резултатите от различни експерименти. В началото на семинара доц. д-р инж. Богомил Петров – ръководител на катедра „Строителни материали и изолации” в Строителния факултет, обърна внимание на няколко основни проблема, по които ще се работи. „Първият е свързан с увеличаване на държавната субсидия за научна дейност за сметка на средствата по различни проекти, фондове и програми, които невинаги водят до очаквания ефект”, посочи той. Според доц. Петров най-добре е средствата да бъдат управлявани от университета и тази тема трябва да стои непрекъснато на дневен ред на академичното ръководство при контактите му с Министерството на образованието и науката. „Вторият основен въпрос, който трябва да се реши в близките години, е свързан с ясното задание на държавата за провеждане на ефективна научноизследователска дейност”, продължи коментара си доц. Петров. По думите му не всеки от научните работници и преподавателите е напълно запознат с идеите на държавното ръководство в направлението на строителството, архитектурата и геодезията. „Затова трябва да има регулиращ орган, който да изложи тези проблеми пред научната общност и те да бъдат решени“, смята доц. Петров. Той подчерта, че УАСГ има сериозен научен потенциал, но е необходимо ясно задание по конкретни проблеми и казуси, които могат да бъдат поставени както от държавата, така и от бизнеса. През последните няколко години такова нещо обаче не се случва, смята преподавателят. Зам.-ректорът доц. д-р арх. Валери Иванов напомни, че УАСГ е най-мощният, най-сериозният, най-големият университет в страната, който се занимава с проучвания в областта на архитектурата, строителството и геодезията. „Става дума за фундаменталните изследвания в областта на строителните конструкции, сеизмичните натоварвания, хидротехническото строителство и т.н. Те се характеризират и със своята прагматичност в управлението на земи и имоти, в геодезията, в строителството на язовири и съоръжения, в областта на водопроводните и канализационните системи. Освен това изследванията носят иновативност в урбанизма, в управлението на територии. Те имат и своята стойност в опазването на културно-историческото наследство, на експонирането му и неговото национално използване”, поясни доц. Иванов. Според него сега основният въпрос е оттук накъде. Доц. Иванов посочи, че е необходима по-голяма концентрация на средства, както и привличането на инвеститори, които се интересуват от научни изследвания и които да дадат своя финансов принос за развитието на университета. По думите му трябва по-сериозна работа с докторантите, които да се превърнат със своята научна работа в резерв за катедрените екипи. „Необходимо е пълно обхващане и на по-младите преподаватели, които са бъдещият научен капацитет на УАСГ ”, категоричен беше доц. Валери Иванов. „Няма трудна наука, има трудно изложение на науката. Затова нека не отлагаме, а да започнем с първата от 34-те теми, които ще дискутираме в двете работни сесии”, завърши зам.-ректорът по научната и приложната дейност на УАСГ. В семинара, който премина при подчертан интерес на академичната общност, участваха със свои теми 24 доценти и 10 професори от УАСГ.