Икономиката ни излиза от кризата, но не се възстановява широкообхватно, сочи европейски доклад за макроикономическите дисбаланси

Устойчива финансова система с продължаващи рискове и високи равнища на корпоративен дълг и известен напредък при публичните финанси и образованието. Това са част от оценките направени в Доклад за България относно макроикономическите дисбаланси, според който държавата ни излиза от кризата, но не се възстановява достатъчно широкообхватно. Докуменът бе представен и дискутиран в бългрското представителство на Европейската комисия в София. На събитието присъстваха ръководителят на Представителството на ЕК в България Огнян Златев, Ищван Секели – директор на Генерална дирекция „Икономически и финансови въпроси“ и директорът на ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ Стефан Улсон. Докладът прави оценка на българската икономика в светлината на „Годишния доклад за обзор на растежа“ на Европейската комисия. За българската икономика докладът отчита, че тя „постепенно излиза от кризата, но все още не се наблюдава широкообхватно възстановяване“. В работния документ на ЕК се предупреждава, че демографските проблеми (намаляващото население и броят на трудоспособните българи) са риск за дългосрочният потенциален икономически растеж. „Въпреки проявената си устойчивост финансовата система все още съдържа рискове“, гласи едно от заключенията в документа. Напомняйки за банковата криза от 2014 г., свързана с КТБ, той посочва, че оставащи дисбаланси във финансовия сектор  пречат на ефективността на финансовото посредничество и разпределянето на капитал в икономиката. Въпреки това е отчетен известен напредък при публичните финанси и укрпеването на сектора, образованието. Като „ограничен“ е определен напредъкът в областта на образованието и инвестиционния климат. Нужни са промени за определяне на минималното заплащане „Още са налице сериозни предизвикателства по отношение на бизнес средата“, посочи Огнян Златев. Според него ниското доверие в съдебната система възпрепятства инвестициите. Бавното изпълнение на административната реформа и електронното управление също пречат. Президентът на КНСБ Пламен Димитров обяви, че е нужна както промяна при обезщетенията за безработица, така и при механизма за определяне на минималното заплащане. „Младите хора напускат държавата си , защото тук се живее много бедно. Повечето от завършващите имат нагласа да напуснат страната, защото тук нямат възможност за добро заплащане“, каза Димитров с молба към ЕК за препоръки в тази посока. Годината на важен напредък може да бъде 2016 г. „Смятаме, че 2016 е годината, в която можете да направите важен напредък“, обяви Ищван Секели, директор на ГД „Икономически и финансови въпроси“. Според него у нас трябва да бъде променен начина на действие по отношение на загубите във фнансовата система, чрез банков надзор и проверки. „Самата система не стимулира намаляването на загубите. В този процес. Вие губите много повече, отколото печелите. Трябва да се върнете назад, да проверите начина на отпускане на всички заеми“, каза той. Напомняйки за банковия колапс, породен от КТБ, Секели обяви, че първоначално възстановяването на депозитите е оказало негативно влияние на държавата, защото е довело до нов заем. Това обаче е било последвано от подобряването на доходността на капиталовата адекватност и активност и възстановяването на доходността на банковата система. Ищван Секли съветва държавата да привлече по-устойчиви преки чуждестранни инвестиции. Основен е проблемът при трудовата заетост На отчетения в доклада проблем с трудовата заетост държавата трябва да отдели по-голямо влияние, смята Стефан Улсон, директор на ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“. Заетостта в България не е висока – около 68%, а трябва да бъде 76%, посочи той. Основно препятствие за България се оказва младежката безработица, която е около 24%. „Има много висок процент млади хора, които не са нито на трудовия пазар, нито се обучават. Трябва да бъдат предприети мерки за коригиране“, смята Улсон. Трудовият ни пазар трябва да се справи и с дългосрочната безработица, която достига около 60%. „Това е наистина обезпокояващо, защото е структурен проблем. Това значи, че голяма група от хора е изключена от трудовия пазар за голям период от време. Хората с ниски умения са били по-дълго безработни“, посочи Улсон. Проблемът според него е породен от липсата на активиране на тези хора на трудовия пазар, а агенциите за заетостта трябва сериозно да се захванат с разрешаването на казуса. „Гарантираният минимален доход е прекалено нисък. Активирането на населението в работоспособна възраст трябва да бъдат по-фокусирани“, посочи Улсон.