Законопоректът за изменение на Закона за съдебната власт мина на първо четене в Народното събрание. Внесеният в началото на март документ в Парламента получи одобрението на 118 депутати, адв 19 бяха против, е един се въздържа. Сред основните промени, които ще се въведат чрез новите текстове е разделянето на Висшия съдебен съвет на две колегии. „Законопроектът беше изработен с участието на всички заинтересовани страни”, аргументира се преди гласуването министърът на правосъдието Екатерина Захариева. Според нея чрез подкрепата си за промените, народните избранници биха показали на българските граждани, фирми и магистрати, че имат силна и широка политическа подкрепа и воля за реформа на съдебната система. Именно съдебната реформа според нея е основната за държавата, каза тя по време на близо 2-часовото обсъждане на промените. Освен 65 депутати от ГЕРБ, законопроектът подкрепиха Реформаторският блок, Патриотичният фронт, АБВ, БДЦ и АТАКА. С 18 гласа „против” бяха представителите на БСП лява България. В. „Строител” напомня, че в началото на март парламентарната Комисия по правни въпроси единодушно одобри за първо четене измененията в ЗСВ. Преди това Съветът по прилагане на Актуализираната стратегия за съдебна реформа прие да се намали с по един глас мнозинството в бъдещите квоти на ВСС. Сегашният проектозакон за изменение на ЗСВ гласи, че решенията в съдийската колегия да се вземат с мнозинство не по-малко от 8 гласа, а решенията в прокурорската – с не по-малко от 6. Промени предвиждат представителите на съдиите, прокурорите и следователите в състава на следващия ВСС да се избират от Общи събрания. Те трябва да се свикват съответно от председателите на ВКС и ВАС, главният прокурор и директора на Националната следствена служба. „Гласуването ще става с хартиени бюлетини”, гласи законопроектът. Въпреки това в преходните и заключителни разпоредби на законопроекта е оставена „вратичка” за електронно гласуване при избора за нов ВСС през 2017 г. Това би станала „в случай, че преди избора Висшият съдебен съвет внедри система, която да гарантира тайната на гласуването и свободното волеизявление. Електронното гласуване не отменя възможността за гласуване с  хартиени бюлетини”. Вотът ще бъде явен, без възможност за „въздържал се”. Кандидатурите на предложените от Парламента за членове ще се гласуват поотделно, а за влизане в състава на ВСС номинираните ще се нуждаят от подкрепата на две трети от народните представители. За квотата на съдебната власт се предвижда шестима от тях да бъдат от съдийската колегия, четирима – от прокурорската и един от следователите, който влиза в сътава на прокурорската колегия. Те ще се избират пряко чрез тайно гласуване. След разделянето на ВСС на две колегии – съдийска и такава на прокурорите и следователите, те ще се председателстват съответно от ръководителя на ВАС и главния прокурор. Председател на Пленума на ВСС ще бъде правосъдният министър. Предвиждат се и смесени състави от съдии от ВКС и ВАС, които ще разглеждат жалби срещу избора на членове на ВСС, както и такива за атестационните комисии към двете колегии. Членовете на съвета няма да могат да получават допълнително възнаграждение за работата си в комисиите към кадровия орган. Идея за електронно гласуване при избор за членове на ВСС Като спорен елемент в предложените промени, който трябва да се разгледа между първо и второ четене, Петър Славов от Реформаторския блок определи въпроса за кворума на членовете на ВСС, когато се избират магистрати. Въпреки това той бе категоричен, че парламентарната му група ще одобри законопроекта, който той определи като „взаимен компромис и консенсус”. Петър Славов изложи и идеята при общите събрания за избор на членове на ВСС от професионалната квота, да се въведе възможността и за електронно гласуване. Скептичен към идеята за електронно гласуване беДимитър Байрактаров. „Не можем ние от всяка една такава ситуация да въвеждаме електронно гласуване”, смята той. Въпреки това Петър Славов от РБ напомни, че електронното гласуване за членове на ВСС е уреден и в настоящия ВСС. В заключителните разпоредби, приети през 2012 г. съществува следният текст: „В 30-месечен срок от влизането в сила на този закон в Закона за съдебната власт се създават правила за пряк избор на членове на Висшия съдебен съвет от квотата на съдебната власт чрез гласуване по електронен път”. Славов напомни, че правосъдното министерство би трябвало вече да разполага с електронен портал по проект, стартирал през 2012г. Министърът на правосъдието Екатерина Захариева потвърди, че електронна система е разработена, но не е внедрена. Промените задълбочават проблемите, смята опозицията „Тези промени не решават проблемите на съдебната власт; дори до голяма степен ги задълбочават”, обяви Филип Попов от БСП лява България. Председателят на политическата група на социалистите Михаил Миков обяви, че БСП ще гласува против законопроекта. „Какъв напредък е, когато Общото събрание може да се проведе на втория ден при условията на спадащ кворум. Излиза, че той може да се проведе от 50 или 100 души. Излиза, че от 2300 съдии в България, членовете на ВСС могат да се избират от 30 души”, каза той. „Радваме се, че прозрачността в гласуването при съдебната васт ще бъде преодоляно с този законопроект”, заяви Димитър Делчев от РБ, според когото модернизирането на съдебната система е от ключово значение, а промените отварят вратата именно за това. Независимият депутат Велизар Енчев се обяви за пълното отпадане на парламентарната квота във ВСС.