Евродоклад определя 2016-а като година за напредък

В българската бизнес среда продължават да съществуват предизвикателства, свързани със слабости в обществените поръчки и съдебната система, бавни административни реформи, които пречат на частните инвестиции. Заключенията са направени в доклад за България относно макроикономическите дисбаланси, представен от ръководителя на Представителството на ЕК в България Огнян Златев, Ищван Секели – директор на Генерална дирекция „Икономически и финансови въпроси“ в ЕК, и директора на ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ Стефан Улсон. Заключение в документа гласи, че България излиза от финансовата криза, но не се възстановява достатъчно широкообхватно. Основните препятствия пред частните инвеститори са нестабилната нормативна уредба и ниското доверие в съдебната система. „Корупцията продължава да буди значително безпокойство”, сочи докладът, в който директно се казва, че в системата за обществени поръчки са останали слабости, заради които се ограничава използването на европейските структурни и инвестиционни фондове. „Бавното изпълнение на реформите в областта на публичната администрация и електронното управление не позволява значителни подобрения в бизнес средата”, пише в документа. Като риск за възпрепятстване на конкурентоспособността са посочени важните структурни реформи в енергетиката, както и недостатъчният достъп до финансиране и липса на подходящи рамкови условия за инвестиции в научни изследвания. Според ЕК България е една от петте членки на ЕС с прекомерен икономически дисбаланс. По този показател сме в една група с Италия, Франция, Португалия и Хърватия. Основните причини за него са слабите банкови системи, високата безработица и големите дългове. „Още са налице предизвикателства по отношение на бизнес средата“, потвърди при представянето на доклада Огнян Златев. За финансовата система в документа се посочва, че е устойчива, но все още съдържа рискове и високи равнища на корпоративен дълг. Напомняйки за банковата криза от 2014 г., свързана с КТБ, са отчетени дисбаланси, пречещи на разпределянето на капитал в икономиката. Известен напредък е регистриран при публичните финанси, събирането на данъци, сивата икономика и укрепването на сектора. Като положителна стъпка са коментирани реформите в образованието. Посочва се, че здравеопазването е изправено пред предизвикателства, свързани с ограничена достъпност и недостатъчно средства. Документът отчита още дълготрайната безработица и несъответствията между търсените и предлаганите умения, както и негативните демографски процеси. „Голяма група хора е изключена от трудовия пазар за дълъг период от време“, посочи Стефан Улсон. Според него агенциите по заетостта трябва да се ангажират с решаването на казуса, като активират тези групи. Препятствие за България се оказва и младежката безработица, която е около 24%. По този проблем докладът отчита, че образователната система има ограничен капацитет за включване на уязвимите групи и за предоставяне на необходимите умения на учащите се. „Смятаме, че 2016 е годината, в която можете да направите важен напредък“, обяви Ищван Секели. Според него е необходимо у нас да се промени начинът на действие по отношение на загубите във финансовата система чрез банков надзор и проверки. От своя страна Улсон коментира още, че гарантираният минимален доход е прекалено нисък. Същото потвърди и председателят на КНСБ Пламен Димитров. „Младите хора напускат държавата, защото тук се живее бедно. Повечето от завършващите имат нагласа да емигрират, защото в България нямат възможност за добро заплащане“, каза синдикалистът с молба към ЕК за препоръки в тази посока.