Славейко Стайков: 12 проекта за планинските курорти са оставени в точка на замръзване

Елица Илчева Г-н Стайков, името Ви се свързва с Паничище и Боровец, а оглавихте новата коалиция „За да останат хора в България“, която бе създадена покрай проблемите с развитието на Банско – курортът, който, да кажем, е Ваш основен конкурент. Какво означава това? Може да означава само едно – че на всички ни е дошло до гуша от действията на едни еколози. Както на повърхността изглежда, че сме конкуренти, така ние не сме конкуренти в желанието си планинските райони да се развиват. Даденостите на България са такива, че има място не само за всички съществуващи зимни курорти, но и за още три пъти по толкова. И, както знаете много добре, планинските райони по целия свят са най-богатите, с най-щастливи, заможни хора, които живеят добре. Искаме това да се случи и в България. Наскоро евродепутатът Илияна Йотова представи свой проект за бъдещо европейско законодателство, което да толерира тъкмо планинските райони. На думи всички показват ангажираност. Но включително и на Илияна Йотова, чиято идея по принцип никак не е лоша, й убягва фокусът. От нейното отношение не става ясно, че тя вижда туризма като алтернатива, а това е безспорен факт. Абсурд е да смятаме, че в планините ще се създаде промишленост, която е действала преди 50 години. Само и единствено туризмът може да дръпне и селското стопанство, и инфраструктурата, при това по естествен път, който ще задържи хората по родните им места. Преди повече от година и половина предложихме абсолютно съгласуван пакет законодателни промени за всички зимни курорти. Ако се случат, ще са първата малка крачка в правилната посока. Още в самото начало на структурирането на Министерството на туризма направихме срещи с ръководството. През 2015 г. няколко пъти повтаряхме нещата. Но толкова. Междувременно обаче имаше промени в Закона за туризма. Да, но сега се готвят още по-големи и обяснението е, че се бавят, понеже трябват много съгласувания. Не ни успокоява индикацията, която получаваме от различни места, че текстовете, които инвеститорите помежду си сме съгласували, имат други формулировки. И това тотално променя картината. Кое задължително трябва да се промени според Вас? По отношение на Закона за туризма и този за горите има един абсолютен приоритет, който трябва да бъде решен: нужно ли е при изграждане на лифтове, влекове и ски писти да се сменя предназначението на терените. Защото, вместо да се изпишат вежди, може да се извадят очи. Тази тромава, скъпа и безсмислена процедура е не просто излишна, но и рискова. Ако веднъж терените се изключат от горския фонд, къде е гаранцията, че след 10 – 20 години новият собственик няма да реши да строи нещо? По цял свят тези площи – дали са пасища или ливади, извън сезона се ползват с основното им предназначение. Още повече че от пистите изобщо няма въздействие върху терена – между земята и скиора е снегът. По отношение на лифтовете пък смятаме, че върху тази индустрия има директен натиск. Не може за абсолютно аналогични съоръжения, каквито са електропроводите и са хиляди километри, които имат целогодишна поддръжка, да не се изисква изключване, а за няколко десетки километра лифтове да е нужно. Голямата драма на ски туризма е българското законодателство. То е основният проблем, а поведението на някои зелени организации е следствие. Бидейки конкуренти и въпреки народопсихологията ни да си пречим, от курортите направихме компромиси всеки със своите интереси в името на общата цел за развитие. Просто някой трябва да го оцени. Ако ми бяха казали преди години, че е възможно, може би щях да отговоря, че е илюзия. А как си обяснявате факта, че никой у нас не се вслушва в местните общности? Точно това отказваме да приемем. Навсякъде в Европа водещо е желанието на местните общности. Те казват на своя депутат какво искат и ако той не им го осигури през парламента, просто го сменят или го пращат да живее другаде. Инициативата винаги и навсякъде е на хората. Вие бяхте на срещата в МОСВ на 7 март. Вярвахте ли, че е възможен консенсус за Банско? Личното ми мнение е, че може да има консенсус, когато насреща са разумни хора с разумни доводи и желание за баланс. Ако срещу нас бяха европейци, които знаят как е по света, щяхме да се разберем за 5 минути. В случая тези, които са си присвоили правото да представляват зелените движения в България, са олигархия. Консенсусът не работи в тяхна полза. Ето един факт. Когато за първи път се изостриха конфликтите, в публичния дебат се вкара скандирането „Щеки или мури“. Тоест природа или бизнес. Това е една от най-големите вини на тези хора – че насочиха вниманието в посока на тези, които не знаят за какво става дума, да се плашат, че подмяната на едно съоръжение или добавянето на ново означава щета за природата. Дебатът не може да е или – или. Считам, че точно тези, вече забогатели хора ще правят всичко възможно да няма баланс. А това е ключовата дума. Правили сме си труда да смятаме каква площ от горския фонд ще се засегне, ако се случат всички 12 – 13 проекта, които в момента са готови да стартират в България. Цифрата е смешна – при над 3,9 млн. ха гори въздействието ще е върху 12 хил. ха. А реализацията им означава да влязат 2,5 – 3 млрд. лв. инвестиции, да има 30 хил. нови работни места. Да се акумулира развитие във всички други браншове. България с Банско излезе на картата на света по много теми. Извинявайте, но Световна купа не се прави ей така, ако ви скимне. Тук са идвали експерти и специалисти, които казват, че това е чудесна ски зона, с много възможности да стане още по-добра. Да я оставиш без развитие и оптимизация, е безотговорно, и то не към инвеститора, а към хората, които живеят там. В Паничище стоим с един влек и един лифт и прекрасен проект на хартия. Има идеи, има инвеститори, има строители, но всичко стои в точката на замръзване. Виждате ли изход и какъв е той? Предложили сме законодателни промени, готови са новите планове за управление на парковете – дай боже да не ги провалят, защото и това искат. И това са инструментите, с които държавата, стига да иска, може да отпуши процесите и да промени живота на хората буквално за няколко години. И пак повтарям – всички направихме компромиси в името на една стъпка напред… Защото съвсем не е само туризмът. А ако няма кой да създава принадена стойност, да плаща данъци, които да се влагат в инфраструктура, на какво можем да разчитаме? Фондовете не са безкрайни – не може да се залага само на парите от ЕС. А взетите назаем се връщат с лихва. Никой от курортите не иска помощ от държавата – ние казваме: оставете ни да си намерим инвеститори, да работим. На последното обсъждане на плана за управление на парк Рила бе съобщено, че за времето на действието на последния план, който е от 2001 г., обезлюдяването е 11%. Това означава, че трябва да изтрием от картата граничещите с парка 30 – 40 села. В България годишно от пожари изгарят между 30 и 66 хил. ха и това е 5 пъти повече от 12-те хил. ха, които теоретично биха били засегнати еднократно, ако се изградят всички курорти. И които както по цял свят ще бъдат многократно компенсирани. Преди години на среща с тогавашния министър на земеделието и храните Мирослав Найденов предложихме горските да кажат 3 ли, 5 ли дървета да садим за всяко отрязано. И знаете ли какво каза той? Не става! Защото нямаме свободни площи за залесяване. За какво говорим?