Истории от Тютюневия град

Елица Илчева В последния от почивните дни около Деня на Освобождението на България - 3 март, багери атакуват сградата на един от най-красивите тютюневи складове в Пловдив. Постройката на улица „Одрин" №8 е солидна, със здрава дървена конструкция, което затруднява фирмата, наета да събаря. Междувременно около нея се събират пловдивчани и жива верига от архитекти, журналисти, млади хора стопират доразрушаването. Остава обаче, кажи-речи, само предната фасада. Сред руините се търкалят ценна голяма ваза, стояла десетилетия на един от етажите, и парчета стенописи... Оказва се, че сградата е паметник на културата. Тя е включена в проектите на Пловдив за „Европейска столица на културата 2019”, но гл. арх. Румен Русев е подписал строително разрешение за събаряне още миналата година, защото „към онзи момент нямал законови основания да откаже“. Допусната преди години грешка записва за паметник на културата склад на същата улица, но без архитектурни достойнства. Междувременно е внесена поправка в НИНКН, но тази информация не е стигнала до община Пловдив. След багерите следват реакции от Министерството на културата, от общината, а Прокуратурата се самосезира. Дотук с най-новата история и баталните сцени. Законно ли е било събарянето на стария тютюнев склад, кой е отговорен и дали ще се възстанови, както призова министър Вежди Рашидов, тепърва ще става ясно. Факт е, че сградата има архитектурна стойност и попада в защитена територия според Закона за културното наследство. Разрушеният склад е и част от проекта „Истории на Тютюневия град", който е в апликационната книга на Пловдив в кандидатстването му за „Европейска столица на културата 2019". Защото е имало време, когато това красиво здание не просто е съхранявало тютюн, а и е вдъхновявало писатели, било е сцена за изкуство, а в последните години и основа за мечти. Сградата е част от културната история на Пловдив и от така наречения Тютюнев град – триъгълника между улиците „Иван Вазов”, „Христо Ботев” и „Авксентий Велешки”, между Централна и Сточна гара. Някога складът е принадлежал на фирмата „Ориенттабако" на братята Чапръшикови, едни от най-големите предприемачи на България от началото на миналия век до 9 септември 1944 г. След тази дата и учредяването на Държавния тютюнев монопол става част от капитала на Тютюнев комбинат „Родопи“, после „Булгартабак Пловдив“ и по нищо не отстъпва на богато декорираните складове на Димитър Петров Кудоглу. Хубостта, която (не)остана 4-етажната постройка има дървена конструкция и четириъгълни кули в двата си края по улица „Одрин". Дъгообразни прозорци и щукатурка отличават фасадата. На първия етаж в голямо помещение, някога ползвано като аптека, стените и колоните са изрисувани от художника Вълчан Петров. Запазена е била табелата, която указва, че в тези складове започват многобройните демонстрации и стачки на пловдивските тютюноработници. Тук е била и рекламната агенция на цигарената фабрика. Пловдивчани казват, че именно тази сграда е „Никотиана" от романа „Тютюн” на писателя Димитър Димов. Тук са снимани и знакови сцени от филма през 1961 г. През 1985 г. с още три от тютюневите складове получава статут на недвижима културна ценност. Макар да е паметник на културата по всичките си архитектурни белези, времето отказва само да я съхранява и тя започва да се руши, като сменя и стопаните си. През 2009 г. е купена от акционерното дружество „Пи Джей Трейд“. Проектът за Тютюневия град Междувременно се появява идеята за споменатия горе проект – „Тютюневият град“. Автор е писателката и изкуствовед Пенка Калинкова с Фондация „Пловдив 2019“. Тя представя складовете като зона, която носи специфична история и потенциал: „Макар и в по-голямата си част те да са излезли от употреба, не са забравени и районът очарова със своя дух и архитектура. Възможностите за частично запазване, реставриране и превръщането на района в място за култура са важни за нас. Проектът е част от активната платформа Трансформиране и клъстера „Градски Мечти“. През октомври 2014 г. Фондация „Пловдив 2019“ става съорганизатор на изложбата „Изчезващият Тютюнев град“, представяща фотографии на Пенка Калинкова, както и специално създадени за събитието творби на ученици от Националната художествена гимназия „Цанко Лавренов“. Следващата година се търси път за ревитализиране и популяризиране на историята на мястото. Важна част в този процес е намесата на граждани и собственици на сгради в района. На 29 септември 2015 г. е инициирано обществено обсъждане, а после и среща между собствениците на тютюневи складове, представители на община Пловдив и Фондация „Пловдив 2019“. Според Пенка Калинкова е нужно да има единна политика спрямо тях, държавата трябва да инициира общ подход. Тя дава пример с опита на европейски страни, които са запазили и експлоатират успешно старите си красиви сгради. „Общината или държавата в различни случаи поема реставрацията на фасадата“, казва Пенка Калинкова. Вътрешността на сградата също се променя и на много места - например вътре, се строят модерни апартаменти с всички съвременни придобивки. После или кметството, или държавата получават част от собствеността като компенсация за възстановяването на фасадата, или сключват договор за общо ползване на сградата. „Няма смисъл да откриваме топлата вода”, смята Калинкова и добавя: „Вече има достатъчно примери." Добрите примери не липсват Откриваме ги дори и вътре в Тютюневия град и са подробно описани от Пенкова: „На №13 се намира складът на картела на тютюневите фабрики, основан през 1909 г. и строен от големия архитект Камен Петков. Сега той изглежда много добре, с реконструкцията и реставрацията се е заела съпругата на внука му - пак Камен Петков, известната пловдивска архитектка Людмила Петкова. Сградата не е възстановена отвътре, но това пък е направено в съседния склад, с който са буквално залепени. Там има мебелен салон, а най-горе е запазена дървената конструкция на тавана и се провеждат културни прояви. Складът е собственост на Иван Ботушаров, напоследък и синът му се активизира, както и хората, които са наели сградата за мебелен салон и действително заслужават уважение, защото са съхранили всичко и продължават да го поддържат. Отсреща е също един възстановен склад, в който се намира голям фитнес салон, първият етаж се използва и за изложби и дискусии, а до него складът е неподдържан и няма белези на съвременна намеса. Така в едно сравнително малко каре виждаме поне три примера на стопанисване на културното наследство“. Защо са ценни складовете През 1923 г. в Пловдив съществуват 30 тютюневи къщи, които разполагат с 32 склада за манипулация и съхранение на тютюни, от които 20 са построени специално за тази цел. Те са 4 - 5-етажни масивни сгради и образуват цели квартали, строени така, че и днес представляват интерес с местонахождението и здравия си градеж. Респектират с обемите си, някои и с украсата си. Изразяват воля за успех, за надмощие в една напрегната конкуренция. Арх. Румяна Пройкова описва складовете като представители на големите обществени сгради наред с другите административни учреждения, като община, полиция, наред с училищата. „На фона на нискоетажния град от началото на ХХ в. тютюневите складове израстват със своите внушителни импозантни обеми и дават спецификата на градската картина. Те са представители не само на производствено-складови сгради, техните инвеститори, проектанти и строители с особено усърдие са изследвали функционалната организация на производствения процес, но също така грижливо са оформяли архитектурния образ. Фасадната им специфика произтича от тяхната пространствено-планова схема - това са тежки, монументални обеми, обикновено неразчленени, но в замяна на това с грижата за пластична декорация на фасадите, както забелязваме повсеместно. Те почти винаги са различни. В едни фасадната плоскост е третирана в духа на вертикализма, съответстващ на западния постмодерн. В други - гладката повърхност е пищно декорирана. Архитектурата на тютюневите складове се отличава и с особена специфика на интериорите. Това са огромни, внушителни по размера си единно третирани етажни пространства, които впечатляват с мощна дървена конструкция - греди, колони, покривни елементи, образци на дърводелското майсторство.“