Милано ще плаща на хората, които ходят с велосипед на работа

За разлика от Холандия и Дания Италия не е страна, която да се слави с кой знае какви велотрадиции. Но в Милано са си поставили за цел да променят това. Градската управа има задача да върне велосипедите на улицата и да накара хората да карат колело до работа. Наскоро италианското правителство обяви субсидия от 35 млн. евро за решения за устойчива мобилност. Това стана, след като Милано и други големи градове в страната бяха засегнати от опасни нива на замърсяване на въздуха. В рамките на следващите няколко седмици градските власти из цялата страна ще участват в надпреварата за държавните пари. Милано ще кандидатства също, решил е градският съветник Пиерфранческо Маран. Макар че в града вече има движение за въвеждане на повече велосипеди в трафика, например схема за споделени велосипеди, Маран вярва, че може да бъде направено много повече. „Искаме да мотивираме тези, които ходят на работа с колело. Проектът ни е подобен на един друг такъв във Франция“, посочва Маран. Съгласно френската схема, тествана през 2014 г., служителите получават по 25 евроцента на километър при ходене на работа с колело. Пилотна схема на същия принцип работи в момента в Мазароса – малък град в Тоскана, където участват 50 души. Очаква се броят на участниците в Милано да бъде по-голям. Офисът на Маран е предложил да се използва специализирано приложение, за да се проследява как хората ходят до работа с колело: „Софтуерът съществува. Е, не е съвсем безпроблемен, но никой не мисли да раздава огромни суми.“ Маран е потърсил съдействие от Политехническия университет в Милано, за да се разработят практическите аспекти на схемата. Една от идеите включва система за наблюдение на скоростта на пътуване на едно лице, за да се провери дали хората наистина ходят с велосипед на работа, въпреки че натовареният трафик в Милано може да направи това предизвикателство. „В града ни тези, които пътуват с колело, са едва ли не по-бързи от автомобилите“, казва Елеонора Перото – специалист по градска мобилност в Политехническия университет в Милано. Тя подкрепя схемата като начин за насърчаване на колоезденето в Милано. Перото обаче признава, че самата тя не ходи на работа с колело заради голямото разстояние и трудността на маршрута. Нейното пояснение отразява един основен недостатък на предложението да се плаща на хората за ходене на работа с колело, а именно парите не са достатъчен стимул. Ралф Бюлер – професор по градско планиране в Технологичния университет във Вирджиния, САЩ, вярва, че само заплащането не е достатъчно и то трябва да бъде придружено от други мерки за насърчаване на колоезденето. В негово проучване жителите на града казват, че имат интерес към подобна практика, но имат и притеснения. Най-вече това касае сигурната и безопасна среда за колоездачите. „Ако не осигурите на колоездачите безопасна среда, ще привлечете само малка група от хора“, казва Бюлер. „Само да им плащате не би имало голям ефект, защото не се достига до онази част от населението, които са ентусиазирани, но и притеснени“, посочва той. Наличието на велосипедни алеи, охраняеми паркинги и душове – това са областите, които биха могли да повлияят на готовността на хората да ходят с колело на работа. Относителната лекота на карането също е фактор.