Заплатата на членовете на ВСС може да се изравни с тази на главния прокурор и председателите на ВКС и ВАС

Членовете на Висшия съдебен съвет да получават същата заплата като председателите на Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор. Тази вероятно се появи след решение на парламентарната Комисия по правни въпроси, която разгледа преди второто гласуване в Парламента промените в Закона за съдебната власт. На заседанието присъстваха и министърът на правосъдието Екатерина Захариева, представляващият Висшия съдебен съвет Димитър Узенов и членове на съвета, пердседателят на Върховния административен съд Георги Колев, съдиите от Върховния касационен съд Галина Тонева и Капка Костова, зам.-главните прокурори Пенка Богданова и Мария Шишкова, както и председателят на Съюза на съдиите в България Атанас Атанасов и съдия Весислава Иванова от организацията. В. „Строител“ напомня, че в средата на месец март Народното събрание прие със 118 гласа „за“ предложените промени в ЗСВ. Основна промяни, която се въвежда е разделянето на ВСС на съдебна и прокурорско-следователско колегии. Заплатите на кадровиците се изравняват с тези на „тримата големи“ Единодушно, с близо 30 – минути дебати Правната комисия, с 14 гласа „за“ и 0 против прие членовете на Висшия съдебен съвет да получават заплата, равна на „тримата големи“ – председателите на Върховния административен съд, Върховния касационен съд и главния прокурор. Решението бе направено по допълнителното предложение, внесено от Емил Димитров от Патриотичния фронт. Правната комисия прие и промените на вносителя в ЗСВ, според които след разделянето на съвета кадровиците от ВСС няма да могат да получават допълнителни възнаграждения за участието си в комисии. По въпроса Чавдар Георгиев от БСП Лява България обяви „тук обсъждаме дребнавости“, напомняйки, че членовете на ВСС имат много отговорности. Определяйки ВСС като „върха на съдебната власт“ според него те трябва да получават достатъчно високи възнагражденият. Според Капка Костова, съдия във ВКС става въпрос за определен механизъм на определяне на заплати и това касае единствено председателите на ВКС, ВАС и главният прокурор. Тя напомни, че те получават своите заплати основно не заради това, че са членове на ВСС по право, а тяхната основна работа се състои в ръководене на оглавяваните от тях върховни структури.  „Става въпрос за различен статут. Няма как статут на върховен съдия да бъде даван на друг, освен на тримата големи“, каза тя, допълвайки, че обществената реакция няма да бъде положитлна. Право за достъп до класифицирана информация В края на заседанието си депутатите приеха предложение на Петър Славов за промени в Закона за защита на класифицираната информация. По този начин се дава на всички членове на ВСС право за достъп до класифицирана информация. Правосъдният министър защити правото НПО присъстват на Общите изборни събрания Народните избранници дебатираха и текстовете за прекия избор на членовете на ВСС от общите събрания. Петър Славов от реформаторсикя блок обяви позицията си, че е против падащия кворум по време на избор. Димитър Делчев обяви, че би подкрепил идеята, но само ако се приеме, че ще се зачита избор, при които има минимален кворум от 50. Чавдар Георгиев бе сред вносителите на допълнително предложение, част от което гласи чл.29м от законопроекта за измение да отпадне. В. „Строител“ напомня, че това е текстът, който дава право на всички етапи от избора на професионалната квота да присъстват независими наблюдатели. То не бе прието. Според правосъдният избор за провеждане на пълноценен избор трябва да има достатъчно „гъвкави“ разпоредби. „Текстът на вносителя гарантира максимална представителност и публичност. Мисля, че е добре да се приеме в този вид, в който е внесен“, каза тя. За чл.29 м Захариева апелира за подкрепа, защото: „това е важен текст, той е добър; предишните избори са се провеждали с присъствие на НПО. Подкрепа за явното гласуване Членовете на Правната комисия подкрепиха и идеята тайното гласуване по време на Общите събрания да отпадне. „Проблемът с явното и тайното гласуване се наложи от опита, който имаме досега. Има множество случаи, в кжито се доказва, че зад тайното гласуване се открива безотговорен подход за вземане на решения. Както аз не се страхувам да прочета съдебния си акт в зала, считам, че членовете на ВСС, които решават дали да ме санкционират, не би следвало да се притесняват от това, че аз знам кой как е гласувал“, каза съдия Весислава Иванова от Съюза на съдиите в България. Идеята бе подкрепена и от правосъдния министър Екатерина Захариева, според която борещите се за място във ВСС не би трябвало да има от какво да се притесняват. Според законопроекта гласуването при избора на членове на ВСС от професионална квота ще става с хартиени бюлетини. Оставена е и „вратичка” за електронно гласуване при избора за ВСС през 2017 г., като това би станало „в случай, че преди избора Висшият съдебен съвет внедри система, която да гарантира тайната на гласуването и свободното волеизявление. Електронното гласуване не отменя възможността за гласуване с  хартиени бюлетини”. Вотът ще бъде явен, без възможност за „въздържал се”. Кандидатурите на предложените от Парламента за членове ще се гласуват поотделно, а за влизане в състава на ВСС номинираните ще се нуждаят от подкрепата на две трети от народните представители. В квотата на съдебната власт се предвижда шестима членове да са от съдийската колегия, четирима – от прокурорската и един от следователите, влизащ в прокурорската колегия. След разделянето на ВСС на две колегии – съдийска и такава на прокурорите и следователите, те ще се председателстват съответно от ръководителя на ВАС и главния прокурор. Председател на Пленума на ВСС ще бъде правосъдният министър. Предвиждат се и смесени състави от съдии от ВКС и ВАС, които ще разглеждат жалби срещу избора на членове на ВСС, както и такива за атестационните комисии към двете колегии. Членовете на съвета няма да могат да получават допълнително възнаграждение за работата си в комисиите към кадровия орган.