Меглена Кунева: Антикорупционният закон овластява гражданите да подават сигнали

Когато могат да овластят гражданите да подават сигнали, политиците не трябва да се отказват и да дърпат назад. Да очакваш през 4 години хората да гласуват, а да не ги овластиш да сигнализират за корупция, е флирт с гражданите, който аз не приемам. Това каза в ефира на Нова телевизия вицепремиерът и лидер на „Движение България на гражданите“ Меглена Кунева, съобщиха от пресофиса на Меглена Кунева. По думите й, оправомощаването е важен инструмент на съвременното законодателство. „Гражданите, които могат да подават сигналите, са същите, които отиват да гласуват, те не са някакви други хора. Ние ги овластяваме да сигнализират и не трябва да се внушава, че това са хора, които ще клеветят съседите си”, подчерта Меглена Кунева. На бележките на върховни съдии, че няма дефиниция за корупционно поведение и против подписаните сигнали, Кунева каза, че въпросът в закона е дали се прави проверка на подаден сигнал или сигналът се хвърля в кошчето. Ако имате репортаж за необяснимо богатство, но не изпишете репортера и оператора, трябва ли да излъчите репортажа, направи сравнение тя и увери, че опасенията за „лов на вещици“ през закона са несъстоятелни и спекулативни. По отношение на бележки от Програмата „Достъп до информация“, че 100 хиляди служители щели да не публикуват имуществото си, Кунева подчерта, че има недостатъчно разбиране на закона, което е изчистено в среща с неправителствената организация. „И към момента тези близо 100 хиляди души подават декларация, но за голяма част от тях, на ниските етажи, декларацията не е публична. Те ще продължат да я подават пред инспекторатите и органите, които са ги назначили, докато хората на високите етажи ще подават декларациите си пред Бюрото за предотвратяване на корупцията и тя ще е публична”, обясни закона Кунева. „При разминаване, Бюрото ще се заеме с проверка и ще отнема, ако се окаже незаконно придобито имуществото”, подчерта още тя. Законът е еднакъв за всички и касае хората на високите позиции, като по него ще се проверяват и семействата, и хората във фактическо съжителство, и свързаните лица, обясни още вицепремиерът. Тя посочи, че въпросът не е да се насочи антикорупционният закон против политиците или конкретни хора, а към всички, които работят с публични ресурси и са под корупционен риск – директори на болници, ректори, главни архитекти, хора от високите етажи на властта, включително народни представители, министри, кметове, шефове на агенции и комисии. Кунева даде като добър пример Комисията за отнемане на незаконното имущество (КОНПИ), която е предявила иск за над 2 млрд.лева към банкера Цветан Василев за придобити по незаконен начин активи, а през 2015 година има запори за над 26 милиона лева, но добави, че само работата на тази комисия не е достатъчна, за да са удовлетворени гражданите. „Корупцията в цял свят се мери според усещането на хората, а у нас гражданите са категорични, че корупцията е голям проблем, затова се заех със закон и със създаването на Бюрото за предотвратяване на корупцията”, обясни Кунева, като напомни, че във всички държави функционират подобни закони. АБВ декларираха подкрепа за закона, отговори тя на въпрос за политическата нагласа в парламента спрямо закона и допълни, че ако от всички парламентарни групи срещне подкрепа, политиците ще си дадат шанс да уверят хората, че вярват на преценката им за корупцията като голям проблем у нас. Попитана за РБ, Кунева каза, че силно се надява РБ да има обща кандидатура за президент и че може да излъчи достоен единен кандидат. „СДС имаха Национално ръководство през уикенда, ДБГ имахме Национален съвет – обща реформаторска кандидатура ще обогати политическия живот на страната, считаме ние”, подчерта тя. Попитана за ДСБ и заявената от тях опозиционност, тя каза, че най-добрата атестация за една политическа сила е дали показва резултатност. „Това е дясно-центристко правителство. Как се очаква партиите от РБ да са полезни, ако не покажат резултат в изпълнението на ангажиментите си за реформи”, каза още Меглена Кунева.