Министър Лиляна Павлова: С разработването на Целенасочена инвестиционна програма за подкрепа на слаборазвитите региони България прави опит за прилагане на полицентрична политика

С разработването на Целенасочена инвестиционна програма за подкрепа на развитието на Северозападна България, Странджа и Родопите, пограничните, планинските и полупланинските слабо развити райони България прави опит за прилагане на полицентрична политика. Това заяви министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова при участието си във Втория европейски конгрес на местните правителства под наслов „Местните правителства днес – хора, сътрудничество, иновации“, който се провежда в Краков, Полша. Според нея чрез подкрепата на полицентрична мрежа от градски центрове ще бъде постигнато балансирано териториално развитие. Министърът посочи, че в центъра на европейската регионална политика са поставени големите градски райони като двигатели на растеж, а политиката за развитие на селските райони подкрепя малките населени места. Между тях има разминаване, заради което средни населени места, които имат потенциал, но в същото време се нуждаят от целенасочена и приоритетна подкрепа, не могат да разчитат на такава, обясни Павлова. Тя допълни, че негативни тенденции се наблюдават и в повечето периферни региони. „Осъзнавайки проблема, ние се опитваме да противодействаме на тези процеси на национално ниво“, отбеляза министърът на регионалното развитие и благоустройството. „С цел подпомагане на по-малките градове, разположени в периферните и слаборазвити райони, разработихме Целенасочена инвестиционна програма за подкрепа на развитието на Северозападна България, Странджа и Родопите, пограничните, планинските и полупланинските слабо развити райони, информира министър Павлова. Програмата цели да се подкрепят проекти, които ще допринесат за изпълнението на интегрирани териториални инвестиции, които генерират добавена стойност за местно и регионално развитие. Тя запозна участниците във форума с разработената от българското правителство Националната концепция за развитие на територията за периода 2013-2025 година. Една от шестте й конкретни цели е ,,Полицентричното териториално развитие, посочи Павлова и обясни, че така се подкрепя полицентричната мрежа от градски центрове, която ще доведе до балансирано развитие на територията и намаляване на различията между централните градски и периферните селски райони в България. Министърът коментира, че моделът на устойчиво и балансирано териториално развитие е предложен като специална политика за стабилизиране на мрежата от малки и средни градове и се приема като един от ключовите фактори за устойчиво регионално развитие, тъй като насоката на развитие на периферните селски и планински райони ще зависи от подобряване на ситуацията в тези градове. Тя допълни, че въз основа на тази концепция, за България най-добрият модел за пространствено развитие е умерено полицентричен нов подход, който е въведен в Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020. Основният инструмент за устойчиво градско развитие, чрез който този модел ще бъде приложен, е заложената в програмата интегрирана приоритетна ос 1, която се фокусира върху инвестициите в градска среда, интегриран градски транспорт, енергийна ефективност в обществени и жилищни сгради, подобряване на образователната, социалната, културна и спортна инфраструктура. ОПРР 2014-2020 има специален фокус върху подобряване на инвестиционната активност в градовете чрез регенериране на зони с потенциал за икономическо развитие, посочи министърът. Целта е да се увеличи икономическата активност и да бъдат привлечени инвестиции за развитието на икономиката на населеното място и съответно на икономиката на областта и региона, където се намират тези градове, а това ще намали нивото на вътрешната миграция. Регионалният министър коментира, че управлението и изпълнението на програмата се осъществява на базата на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие като инструмент за реализиране на градските приоритети и координация на средствата и делегиран на общините подбор на проекти съгласно определените приоритети. Тя посочи, че през новия програмен период ролята на финансовия инженеринг е засилена като  над 138 млн. евро ще бъдат разпределени във финансови инструменти за реализиране на инвестиции в устойчиво и интегрирано градско развитие. Павлова подчерта, че за да се отрази адекватно спецификата на малките градове в България, в ОПРР е включена интегрирана приоритетна ос 2 за периферните географски райони, които са най-засегнати от бедността. Тя има за цел решаване на проблемите, свързани с бедността, социалното включване, по-доброто качество на живот и услуги и модернизиране на публичната инфраструктура в периферните райони на страната, които могат да бъдат вторични центрове на растеж, както и насърчаването на връзките между градските и селските райони. Регионалният министър коментира също, че прилагането на Стратегията за иновации и добро управление на местно ниво на Съвета на Европа е ефективен инструмент за насърчаване на местните власти за тяхното развитие. Страната ни присъжда на конкурсен принцип Етикет за иновации и добро управление на местно ниво на тези от местните власти, които работят за подобряване на управлението, давайки на гражданите възможност да са във фокуса на тяхната цялостна политика.