Новини

Европейският парламент работи за по-голяма данъчна прозрачност

ЕПРазкритията от LuxLeaks и Досиетата от Панама откриват завесата пред методите, използвани от отделни лица и компании да намалят плащанията си към хазната. Това не само лишава националните правителства от възможности да предоставят услуги на гражданите, но и подкопава солидарността в обществото. Европейският парламент превърна борбата за повече прозрачност и справедливост в данъчната политика в основна тема на настоящия си мандат, припомнят от пресцентъра на институцията. Свидетелство за значението, което депутатите отдават на темата, е сформирането на няколко парламентарни комисии за разглеждане на различни аспекти на проблема. Две специални комисии на ЕП разглеждат критиките към т.нар. данъчни постановления, които определят предварително какви данъци дадена компания ще трябва да плати. Някои смятат, че данъчните постановления дават по-голяма яснота на дружествата за данъчния режим в определена страна, но други са на мнение, че те се използват за предоставянето на конкретни облекчения и са форма на държавна помощ. Първата специална комисия за данъчните постановления приключи работата си през ноември 2015 г. с доклад, който представи предложенията на Парламента за справедливо и прозрачно корпоративно облагане в ЕС. Втората комисия по данъчните постановления бе създадена през декември 2015 г. и ще подготви нов доклад за следващите стъпки срещу избягването на данъци от корпорациите. Парламентът също така е на път да сформира анкетна комисия за досиетата от Панама. Депутатите ще гласуват относно мандата на новата комисия по време на пленарната сесия в Страсбург през май. Непосредствено след доклада на първата специална комисия за данъчните постановления Парламентът изготви препоръки за законодателните мерки, които ЕС трябва да вземе. Текстът, приет в пленарна зала през декември 2015 г., призовава за въвеждането на отделно отчитане страна по страна на печалбите, получените държавни субсидии и данъците на компаниите. През април 2016 г. Европейската комисия направи законодателно предложение, включващо тази идея. Освен това Парламентът прие през май 2015 г. промени в законодателството срещу прането на пари, които задължават страните-членки да поддържат централни регистри с информация за крайните собственици на компании. Това би направило по-ясно кой какво притежава в офшорни зони – проблем, изведен на преден план от последвалите разкрития от Панама. Страните-членки трябва да приложат законодателството до юни 2017 г. Парламентът също така трябваше да предостави становище по предложение за обмен на информация между страните-членки относно данъчните постановления, което бе в последствие прието от Съвета през декември 2015 г. Парламентът определи позицията на страните-членки като „пропусната възможност“, тъй като новите правила касаеха обмена на информация само за постановленията за трансграничната дейност на дружествата, но не и данъчното третиране на операциите в рамките на дадена страна. Депутатите отправиха критики и за ограничаването на достъпа на Комисията до данните. През май Парламентът ще гласува позицията си по предложение за обмена на информация между страните-членки относно данъчните задължения на големите мултинационални компании с глобални приходи от над 750 млн. евро. Съгласно текста тези корпорации ще трябва да подават отчети за данъчните си задължения във всяка отделна страна. Те ще правят това пред властите на страната, в която е разположена компанията майка. След това съответната страна-членка ще споделя информацията с другите страни, в която корпорацията развива дейност. Икономическата комисия на ЕП иска пълен достъп до информацията да бъде осигурен и на Европейската комисия. През юни Парламентът ще определи становището си относно мерките срещу корпоративното избягване на данъци. Директивата включва разпоредби срещу прехвърлянето на печалби в страни с ниски данъци или без данъци, както и други мерки срещу намаляването на облагаемата основа. Междувременно депутатите ще разгледат и новото предложение на Комисията от април 2016 г. за данъчната прозрачност на мултинационалните компании. То предвижда задължение големите компании с приходи над 750 млн. евро да направят публична информацията за това къде реализират печалбите си и къде плащат данъци в ЕС. Тази информация ще трябва да бъде налична за всяка отделна страна в ЕС. Във втората половина на 2016 г. Европейската комисия планира да предложи установяването на единна корпоративна данъчна основа, което ще уеднакви начина на изчисляване на корпоративните данъци в ЕС. Освен това депутатите очакват от Комисията и общ списък на юрисдикциите, които не оказват съдействие в борбата с избягването на данъци.