BIM и ползата за строителния сектор

Мария Желева, КСБ Ася Иванова, Co-builder Днес повечето от западноевропейските държави говорят за BIM, или СИМ (строително-информационно моделиране) – технология, която е възможно съществено да оптимизира строителния процес в дългосрочен период. През февруари т.г. правителството на Великобритания прие стратегия Digital Build Britain („Дигитално построена Великобритания”), с която заявява намерения да бъде световен лидер в приложението на BIM технологиите в строителството и други ключови сектори в икономиката. Франция наложи изискване производителите да предоставят данни за всички продукти, които се използват в строежите. В Европейския съюз Европейският комитет по стандартизация (CEN) работи активно върху стандартизирането на комплекти от данни за даден продукт и създаването на общ строителен европейски език. Първата двучасова дискусия по време на немския Ден на строителя –2 юни, ще бъде относно BIM и строителството. През май Камарата на строителите в България участва в семинара „BIM в Европа“ – заключителната конференция по проекта ProductInfoX, на която бяха представени редица норвежки и европейски практики в тази област. Каква е ползата от тази иновация и защо всички говорят за нея? Всъщност под въпрос е дали може да става дума за иновации, когато говорим за BIM, тъй като в основата си това е инициатива за дигитализиране на работния процес, която отдавна е позната в автомобилната промишленост например. Но що се отнася до строителството, е на път напълно да революционизира строителния процес в световен мащаб, като наложи по-ефективни методи за управление на продуктовите данни и предаването им по строителната верига. Развитието на тези технологии е достигнало различни нива в европейските държави, но ползите за участниците в строителния процес са едни и същи и са свързани предимно с по-точно проектиране, по-коректни количествено-стойностни сметки, генериране на планове и графици, прецизно съгласуване на системите в един модел (електро-, ОВК, ВиК и т.н.) и, разбира се, елиминиране на грешки, които се допускат поради лоша координация на работната площадка. Технологията в България Според редица проучвания и добри практики благодарение на BIM технологиите строителството може да спести до 20% от разходите, но интересът към тези технологии у нас е все още много по-нисък, отколкото в останалата част на Европа. В България BIM e сравнително непозната материя. Все още не се е сформирало наше BIM общество – професионалисти, които да работят заедно, да обменят опит, да обучават и разпространяват информация за ползите от технологията. „Кобилдър” е една от компаниите, които имат водеща роля за навлизането на BIM в България. Тя разработва софтуер, който улеснява управлението на информация и документация за строителни продукти и химикали в съответствие с редица регионални и европейски директиви и регламенти. Този вид софтуер е базиран на BIM технологиите и осигурява интегриране на информация между всички участници в строителния процес, като позволява ефективен и последователен обмен на данни и високи нива на прозрачност за това, какви материали, с какъв произход и с какви екологични показатели се използват в един строеж. Ролята на архитекта в BIM Ако интегрирането на дигитална информация за всеки строителен продукт е крайната цел в развитието на BIM, то технологията води началото си от 3D модела, чието създаване е обект на работата на архитектите и проектантите. Днес повечето от тях използват моделиращ софтуер като Revit и ARCHICAD например, но само за да направят дигитални чертежи. Практиката обаче все още показва, че останалите участници в строителния процес – електро- и ОВК инженери, доставчици, строители и не на последно място инвеститори, не се възползват от пълните възможности на BIM, а работят с документация на хартия, докато онези, които използват системи, не ги интегрират с 3D модела и помежду им. Тук идва и едно от основните разминавания в дефинирането на това, какво е BIM. Разбирането за модела често се свежда до това, че е софтуер за дигитално 3D моделиране, но това не е съвсем вярно. Всъщност данните за продуктите, вложени в строителните проекти, са основният елемент при информационното моделиране. Именно те, бивайки вложени в дигиталните модели, позволяват едновременното и безпроблемно протичане на процесите между различните дисциплини. Това от своя страна е определящ фактор за елиминирането на грешки, пространствени колизии и избягването на вредните за човека и природата продукти. В заключение В рамките на българския контекст е вярно, че архитектите стоят в началото на BIM процеса, създавайки първоначалния тримерен модел, но ако той не се обогати с информация от инженерите конструктори и електро-, ВиК и ОВК инсталаторите и не се използва от строителя и фасилити мениджмънта, то BIM губи смисъла си, колкото и песимистично да звучи това. Той може да бъде приложен като иновативен начин на работа само при условие че данните за строителните продукти са налични в дигитални формати, което е основна отговорност на производителите.