Кристалина Георгиева, зам.-председател на ЕК: Трябва да отвикнем от грантовете на ЕС

„Преди години 95% от бюджета на ЕС бяха за грантови схеми. Това създаваше усещането, че той е като чешмичка – врътваме кранчето и парите потичат. Тези времена свършиха“, заяви заместник-председателят на Европейската комисия Кристалина Георгиева с ресор бюджет и човешки ресурси по време на конференция „План за Инвестиции за Европа“, организирана от представителството на Европейската комисия в България. Лектори в събитието бяха представители на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), евродепутатите от ЕНП Ева Паунова и Андрей Новаков, представители на Министерството на финансите и на банките посредници, ръководителят на представителството на ЕК в България Огнян Златев и др. „От кризата 2008 г. насам трябва да свикнем, че нуждата от финансиране е много по-голяма, отколкото наличните средства. Сега прекарваме дни и нощи с екипа ми, за да намираме от някъде резерв, за да решаваме новите проблеми на ЕС, какъвто е например този с бежанците, така че да не пипаме от парите за кохезионната политика. Трябва да отвикнем от грантовете, въпреки че тях ще продължи да ги има“, допълни Георгиева. По думите й те са много важни, например за изграждането на читалища, добра селска инфраструктура, социални проекти – бърза помощ, и т.н. Но според нея има много предложения, които днес се реализират с тези пари, и всъщност могат да бъдат финансово устойчиви, и да се осъществят с комбинация от грантове, финансови инструменти, кредити и гаранции. „С Европейския фонд за стратегически инвестиции (EФСИ), т.нар. план „Юнкер“, ние правим много решителна крачка в тази посока“, подчерта тя. „Има две неща, за които вече сме се разбрали за следващия финансов период. Едното е, че бюджетът ще бъде по-гъвкав, защото светът се развива много динамично и бързо се променят приоритетите. Второто, за което всички са съгласни, е, че трябва да залагаме много повече на това как евросредствата спомагат за конкурентоспособността и единството на Европа“, обясни зам.-председателят на ЕК. За България са отделени 32 млрд. лв. за програмния период 2014 – 2020 г. „Добрата новина е, че ние показахме миналата година, че когато ножът опре до кокал и сме на път да загубим пари, се мобилизираме и България през 2015 г. бе втора страна по усвояване в ЕС. През сегашния програмен период не сме много добре, но тази констатация се отнася не само до нас, но и за всичките държави в Съюза. Случи се нещо, което е човешки разбираемо, всички се хвърлихме да усвояваме парите от отминаващия период и покрай това забравихме, че трябва да се работи по новия“, заяви Георгиева и допълни, че настоящият програмен период се отличава доста от предишния. В новите програми са поставени по-високи изисквания за усвояване. Зам.-председателят на ЕК напомни, че за първи път има създаден резерв за качество на проекти. 6% от парите за всяка държава са сложени настрана. Те ще се използват, когато има високо качество на усвояване, ако ли пък не – ще ги получат, там където има такива. „Надявам се, че България ще е от страните, която не само ще вземе 6-те си процента, но и ще има претенции към тези на другите“, каза тя. „За мен въпросът за еврофондовете е доста по-малко важен от този – какво финансиране трябва да очакваме през следващите години. Убедена съм, че това, което правим с плана „Юнкер“, ще е бъдещето. Работата по програмите, които са основани на финансови инструменти, ЕФСИ и др. не само има голямо значение днес, за да вкараме повече инвестиционен ресурс в икономиката ни, тя е важна, за да се научим как да действаме след 2020 г. Тогава очаквам да има по-голяма конкуренция за пари, отколкото сега“, подчерта Георгиева. Ева Паунова, евродепутат от групата на ЕНП: Одобрени са 220 проекта по плана „Юнкер” Основните приоритети на ЕС е да раздвижи икономиката, да осъществим енергийния съюз така, че да имаме по-ниски цени за енергията и по-голяма диверсификация, и не на последно място – да реализираме дигиталния единен пазар. За половин година успяхме да приемем и да направим така, че планът „Юнкер“ да заработи. Само за няколко месеца има 220 одобрени проекта от 25 държави. Една от задачите на ЕФСИ е да привлича частни инвестиции и към април тази година има над 80 млрд. евро такива. Той спомага да има по-облекчено кредитиране и да се даде тласък на новите идеи. Смятам, че инвестиционният план е много повече от само финансови гаранции. Първо той цели да премахне пречките пред инвеститорите и да направи така, че да имаме по-голяма видимост и техническа помощ за инвестиционните проекти. ЕФСИ може да се използва с много други схеми, като например структурните фондове. В момента работим за опростяване на това взаимодействие. Съвсем скоро ще бъде изготвено ръководство с конкретни примери как да се съчетават двата вида финансиране. ЕФСИ е нов тип инструмент, който Европейската комисия използва, и той изисква много повече собствени инвестиции и по-добри бизнес планове. Често подчертавам, че когато гледаме как работи той, трябва да мислим за бъдещето на европейското финансиране. Това е модел, който все повече ще доминира. Европейският икономически модел се променя в посока да ни направи по-конкурентоспособни. Андрей Новаков, евродепутат от групата на ЕНП: ЕФСИ изкара парите от банките, за да работят за бизнеса Благодарение на ЕФСИ парите излизат от банките и започват да работят за бизнеса. Европейското финансиране отива при тези бенефициенти, които могат да кандидатстват с добри проекти и проактивно поведение. Нисколихвените заеми по плана за инвестиции за Европа надминаха всички очаквания, но прогресът на ЕФСИ е като шофирането - трябва постоянно да се обръщаш назад и да внимаваш какво се случва. Одобреното по него финансиране за момента е 8 млрд. евро. Тези средства се очаква да генерират 82 млрд. инвестиции, което означава, че от 1 евро, финансирано от публични средства, може да има възвращаемост от 10 евро. За съжаление балтийските държави, Централна и Източна Европа изостават с проектите. Част от причините за това са, че финансо­вият сектор няма солиден опит с новите инструменти. Именно за това ЕИБ и Комисията трябва да мобилизират усилия за техническа помощ на терен. Според мен големият шанс за страната ни са инфраструктурни и иновационни проекти. Но преди това трябва да създадем инвестиционна платформа - място за среща между финансирането от ЕФСИ и частни инвестиции.