Страхил Василев Г-н Гунев, какво бе постигнато от МВР по приключилите многогодишни програми на Европейския фонд за връщане и Фонда за външните граници? Колко средства са усвоени за периода 2007 - 2013? По Фонда за външните граници, който приключи през юни 2015 г., бяха усвоени 90% от средствата. Не съм изцяло доволен, защото трябваше да се оползотворят 100%, но когато настоящото правителство дойде на власт, имаше доста незавършени проекти и необявени процедури. Загубихме около 1,7 млн. евро. Отчасти проблемът беше в начина, по който бяха структурирани програмите, но при една по-добра организация можеше да усвоим повече средства. В новия програмен период 2014 – 2020 има много повече гъвкавост, липсваща в предходния. Сега дори някоя от поръчките да пропадне, парите се прехвърлят за друг проект. По „Европейския фонд за връщане“ усвояемостта бе малко по-ниска – 77%, но там и сумите са по-малки. Това е нормално, защото когато едни пари се дават за първи път, администрацията трябва да се научи да ги усвоява. В настоящия период амбициите са доста големи – до края на 2016 г. се надяваме на бенефициентите да са прехвърлени повече от половината средства. По Фонд „Външни граници 2014 – 2020“ вече се обявяват обществени поръчки. През тази и следващата година ще се стремим да усвоим максимално количество от средствата, защото през 2018 г. ще има преглед на програмата за Фонд „Вътрешна сигурност 2014 – 2020“. Кои бяха най-големите проекти, които МВР осъществи през изминалия програмен период 2007 – 2013 г.? Каква бе ползата от изграждането на система за наблюдение по българо-турската граница? Най-големият проект беше интегрираната система за наблюдение на българо-турската граница, изпълнен от консорциум „Грийн-Бордър“. Системата функционира, покривайки различни участъци от зелената граница, и включва сензори в земята, над 500 камери, координационни центрове, връзка с хеликоптери и т.н. По този начин бе надградена вече съществуващата интегрирана система в района между селата Капитан Андреево и Лесово. Изпълненият проект е една от мерките за граничен контрол и е помощно средство. Сега се изгражда и ограда, назначават се още хора. Целият комплекс от мерки дава резултат. Системата е била проектирана преди увеличаването на мигрантския поток не толкова да спира навлизането на хора, колкото да ги идентифицира. Без преградното съоръжение и новопостроените 100 км пътища, без допълнителни служители и нови автомобили системата не би била ефективна. Затова някои от инвестициите през новия програмен период са много важни. Една от тях, за 4,5 млн. лв., е свързана с поддръжка на първоначално изградените съоръжения, която обхваща участъка между Капитан Андреево и Кулата. Много е важно времето ни за реакция, което означава, че са нужни нови и добре поддържани автомобили. В тази връзка бе сключен и първият договор за ремонтиране на закупени автомобили по предходни инвестиционни програми на ЕС. Предстои да бъде обявена поръчка и за купуване на 90 патрулни автомобила за Гранична полиция и автобуси на стойност за 5 млн. лв. Очаква се да обявим и поръчка за над 4 млн. лв. за поддръжка и на интегрираната система за наблюдение на морската граница, което не е правено от няколко години. Вие къде виждате възможности за финансиране през новия програмен период? С колко средства ще разполага МВР по фондовете в областта „Вътрешни работи“? Общата сума по Фонд „Вътрешни граници“ и по Фонд „Миграция и убежище“ надвишава 200 млн. лв. Една част от парите са за поддръжка на вече закупени системи, а друга – за инвестиция в нови. Средствата за Фонд „Миграция и убежище“ са 20 млн. лв., а тези по „Вътрешна сигурност“ – 180 млн. лв. Към тези субсидии се прибавят и такива, които Европейската комисия (ЕК) отпуска за спешни дейности, свързани с миграционния поток и защитата на границата. През март ни бяха дадени допълнителни 12 млн. лв. за нуждите на Гранична полиция и 4 млн. лв. за Дирекция „Миграция“, а през 2015 г. бяха отпуснати около 8 млн. лв. на Държавна агенция за бежанците (ДАБ). Бе договорено разширяване на капацитета на ДАБ чрез изграждане на контейнерно селище. Предложили сме на ЕК да бъдат купени още контейнерни селища, които да са на разположение на ГД „Пожарна безопасност“ и да се използват при хуманитарна криза и бедствия. Едно селище за 300 - 400 души струва около 800 хил. лв. В момента България може да приеме 6000 мигранти. Ако те не гледаха на държавата ни като на транзитна територия, през 2015 г. местата щяха да бъдат запълнени за няколко седмици. В момента капацитетът на Дирекция „Миграция“ е зает на 30%, а на ДАБ – на 20%. Очертайте приоритетните за финансиране области през новия програмен период. Казахте, че през 2016 г. са обявени процедури за над 53 млн. евро, което е повече от половината бюджет за целия нов програмен период. Защо взехте това решение? Парите са предоставени на бенефициентите, за да могат те да обявят процедурите. Бяха открити такива за надграждане на TETRA системата от страна на Дирекция „Комуникационно-информационни системи на МВР“. Бяха обявени и допълнителни процедури от ГД „Гранична полиция“. По отношение на приоритетите Фонд „Вътрешна сигурност“ е разделен на две – „Граници и визи“ и „Полицейско сътрудничество“. По линия на граници и визи частта с визите се управлява от Министерството на външните работи. В нея най-много са инвестициите за поддръжка и развитие на визовата информационна система и покриване на нужди на консулските служби, а по линия на граничната сигурност има около 40 млн. евро. Повечето са за поддръжка на изградените системи, хеликоптери, кораби, автомобили, подмяна на оборудването на КПП-тата и Гранична полиция с нови компютърни конфигурации и оборудване за граничен контрол. С 6 млн. лв. ще се изпълнят ремонти на сгради в страната. Малка част от парите са за закупуване на дронове и лодки. За полицейското сътрудничество приоритетът, който ЕК ни е заложила, е повишаване на способностите ни за международното сътрудничество по линия на противодействие на престъпността и тероризма. Какво налага изграждане на система за наблюдение по българо-сръбската граница? Част от стратегията ни е не само да задържаме мигрантите на входа, но и на изхода. България трябва да е трудна за нелегално преминаване. Западните ни граници също изискват поне минимални стандарти за наблюдение и инвестицията е крачка в тази посока. Към този проект предстои мащабно и поетапно изграждане на видео наблюдение и интегрирана система за контрол над автомобилите при КПП-тата. Ще има система за разчитане на номерата на автомобилите и следене на трафика, което ще обхване всички основни гранични пунктове. През първия етап от проекта, който е за около 2 млн. евро, се надяваме да разширим видео наблюдението на 10 КПП. Предвиждате ли мерки за подобряване състоянието на сградния фонд на министерството? Предстои саниране на близо 50 сгради на МВР в 39 общини със средства от Европейския фонд за регионално развитие. С няколкото милиона от бюджета на министерството за тази година ще бъдат ремонтирани не повече от 3 сгради. Това позволява държавният бюджет и затова отново разчитаме на европейските средства. Сега започва един от най-мащабните проекти – санирането на Академията на МВР. Във връзка с председателството на България през 2018 г. на Съвета на ЕС приоритети ще са и ремонтът, и санирането на сградата на СДВР. Какви са основните проблеми, от които МВР страда в момента? Голяма част от проблемите са свързани с недофинансирането. През последните години бюджетът на МВР беше изключително дебалансиран. Нуждите за издръжка и капиталови инвестиции са многократно по-големи от наличните средства. До 2016 г. нямаше нови униформи, през последните години автомобили не са купувани, а пари за издръжка, за оборудване с принтери и дори за разпечатване на глоби – също понякога липсват. Хроничното недофинансиране влияе на мотивацията на служителите и качеството на услугата, която МВР предоставя. Затова приоритет бе балансирането на бюджета и част от промените в Закона за МВР са в тази посока. Необходими са допълнително 100 млн. лв. за годишна издръжка. Ресурсът за капиталови инвестиции в МВР през 2016 г. е 15 млн. лв. и е крайно недостатъчен. Евросубсидиите са еднократни и не можем да разчитаме само на тях, макар че са 10 пъти повече. При този бюджет и нужди за сигурност няма начин МВР да съществува. Само издръжката на Гранична полиция и инвестициите, от които се нуждае, надвишават многократно сумата за цялото министерство. Всички мащабни инвестиции за интегрирани системи, хеликоптери и автомобили са почти изцяло с европейски пари. Това е неоценима помощ, но трябва да вървим в посока, при която държавата сама заделя ресурс, както това се прави за Българската армия. Ще се настоява ли МВР за повече средства за капиталови разходи при изготвянето на бюджета за 2017 г.? Голяма част от настоящите структурни и организационни реформи се правят с цел оптимизиране на ресурса. Сега годишно в МВР се обменят милиони хартиени документи и се надяваме електронните услуги да бъдат въведени скоро. Разчитаме на инвестицията от 15 млн. лв. в електронната идентичност по ОП „Добро управление 2014 – 2020“. Ако проектът бъде изпълнен, гражданите ще имат качествена връзка с държавната администрация, не само с МВР. За съжаление в България само няколкостотин хиляди души имат електронен подпис, който е нужен за използването на тези услуги. До края на годината ще въведем концепцията за „електронна полиция“, оборудвайки всички автомобили на КАТ с таблети и давайки свързаност с останалите системи за работа.