ЕКНапливът на мигранти към Европа не секва – само в рамките на седмица в края на май бяха спасени 13 800 души в централната част на Средиземно море според агенцията на ЕС за граничен контрол Фронтекс. Вчера Европейската комисия обяви в пленарната зала на ЕП нов план за преодоляване на икономическите проблеми, подтикващи хората от различни страни да търсят бъдещето си на нашия континент. Депутатите продължават работата си и по други важни елементи от миграционната политика.   В пленарна зала Европейската комисия представи предложение за засилване на инвестициите в страни в близост до Европа и особено в Африка за стимулиране на растежа и заетостта и създаване на стимули за техните граждани да останат в страната си. Темата бе дискутирана с първия заместник-председател на Комисията Франс Тимерманс и ръководителката на външната политика на ЕС Федерика Могерини. Освен това депутатите обсъдиха с комисаря по миграцията Димитрис Аврамопулос предложение за обновяване на правилата за европейската "синя карта", даваща право на работа на високо квалифицирани служители от страни извън ЕС. Други теми, разисквани на пленарното заседание през юни, бяха възможностите за миграция по легален път и за интеграция на пристигналите мигранти. Европейска гранична и брегова охрана   Миграционните потоци поставиха сложни въпроси пред Европа относно контрола върху външните граници. Ако той не функционира добре, се поставя под заплаха съществуването на общото Шенгенско пространство за свободно придвижване на континента. Ето защо Европейската комисия предложи създаването на Европейска гранична и брегова охрана, която да отговаря за „засилено и споделено“ управление на външните граници. Новата агенция, чието създаване бе одобрено в комисията на ЕП в понеделник, ще обедини усилията на Фронтекс и на службите на страните-членки в случаи на необходимост. Националните служби ще продължат да изпълняват рутинните задачи по осигуряване на контрола на границите, но европейската агенция ще има право да се намесва и да взема мерки на терен, ако дадена страна не може или не иска да направи необходимото. Според текста, одобрен от парламентарната комисия, решението за намеса ще се взема от страните-членки с квалифицирано мнозинство. Предвижда се също така Европейската гранична и брегова охрана да има функции по наблюдение и надзор на миграционните потоци към и в ЕС, както и да изпълнява роля относно връщането на мигранти, пребиваващи незаконно в ЕС. „Европейският съюз има нужда от по-безопасни, по-добре управлявани външни граници и следователно от Европейска гранична и брегова охрана възможно най-скоро. Европейската гранична и брегова охрана не е магическо решение на миграционната криза пред ЕС и няма да възстанови Шенгенското пространство. Но това е първата стъпка“, заяви докладчикът Артис Пабрикс (ЕНП, Латвия). Депутатите започнаха на 31 май консултации със Съвета за постигане на съгласие по окончателния текст на новото законодателство.   Подобряване на процедурите по връщане на мигранти В момента процедурата за връщане на чужденци, на които се отказва убежище, е дълга и неефективна. Ако съответното лице няма документ за самоличност, такъв може да му се издаде от съответната страна-членка, но често той не се признава от страната, която следва да го приеме, тъй като документите не се смятат за достатъчно сигурни. Всичко това води до сложни и дълги дипломатически процедури, което не е в интерес на самите мигранти. Предложението, което депутатите от комисията по гражданските свободи подкрепиха в понеделник, е да се въведе стандартен пътнически документ за граждани на страни извън ЕС, които не изпълняват условията за влизане, престой или пребиваване в ЕС. Идеята е да се хармонизират формата и техническите данни на издавания документ, за да се ускори процесът на връщането на мигранти. Докладчикът на ЕП Юси Хала-ахо (ЕКР, Финландия) определи предложението като „малко парче от пъзела и стъпка в правилната посока“.   Споделяне на съдебна информация за граждани на страни извън ЕС Друга част от европейския отговор е събирането на информация за хората, които влизат в Европа и идентифицирането на потенциално опасните сред тях. В рамките на ЕС работи системата ECRIS за споделяне на данни за съдебното минало на европейски граждани. Съгласно още едно предложение на Комисията, одобрено от парламентарната комисия по граждански свободи, системата ще бъде разширена, за да включва информация и за граждани на страни извън ЕС.   „Трябва да възстановим общественото доверие, че сме способни да следим кой влиза в ЕС“, заявява докладчикът Тимъти Къркхоуп (ЕКР, Великобритания).   Страни, които се считат за безопасни При разглеждането на искания за предоставяне на убежище властите трябва да преценят дали условията в страната, от която идва съответния човек, застрашават живота му. Предварителното определяне на страни, които се считат за „безопасни“ в това отношение, ускорява разглеждането на исканията. Към момента всяка страна от ЕС може да състави свой собствен списък на страните, смятани за „безопасни“, но липсата на координация накара Комисията да направи предложение за съставяне на единен списък. Идеята беше обсъждана на заседанието на комисията по граждански свободи в понеделник, като предстои изготвянето на доклад по въпроса.