Над 500 нормативни акта тероризират строителния бизнес

Лятото на 2006 година. Камарата на строителите в България разпространява обемист наръчник, озаглавен „Строителство, проектиране, надзор”. Целта е да бъде събрана на едно място цялата информация, която е необходима на човек, решил тепърва да се занимава със строителство: адресите и телефоните на ресорните държавни институции, на бизнес асоциациите и на браншовите организации, общата и специализирана нормативна законова и подзаконова нормативна уредба, регулаторните и разрешителните режими, органите за тяхното прилагане и т.н.
В увода на този изключително полезен наръчник се казва: „Очакванията на българския строителен бизнес са, че с присъединяването на България към ЕС ще се подобри конюнктурата на пазара, което ще доведе и до нарастване на относителния дял на сектора в БВП на страната.” Днес, почти една петилетка по-късно, съвсем спокойно можем да кажем, че прогнозираното подобряване на пазарната конюнктура изобщо не се е състояло. Тъкмо обратното – от година на година нещата стават все по-зле и по-зле…

Поводът, заради който си припомнихме това отдавна забравено (съвсем незаслужено между другото) „четиво”, обаче е друг: съдържанието на раздел III, озаглавен „Списък на действащата към 4 ноември 2005 г. нормативна уредба по регионално развитие, устройство на територията, геодезия, картография и кадастър, проектиране, изпълнение и контрол на строителството”.
От гледна точка на статистиката, подреждането на осемте подточки в този раздел изглежда лесна работа:
1. Обща нормативна уредба;
2. Режими в строителството;
3. Разкриване на нов стопански обект – строителство или преустройство;
4. Изготвяне на инвестиционен проект от правоспособен проектант или колектив;
5. Извършване на строително-монтажни работи и разрешаване ползването на обекта;
6. Завършване на строителството;
7. Издаване на ветеринарномедицинско разрешително за дейност и регистриране на обекти с епизоотично значение (животновъдни ферми, пасища, водопои; млекосъбирателни, млекопреработвателни, месодобивни, месопреработвателни и рибопреработвателни предприятия, транжорни; предприятия за преработване на технически животински суровини, събирателни пунктове за кожи, вълна, яйца; складове за животински продукти и т.н. – бел. авт.) от РВМС;
8. Присъединяване на производители и потребители на електроенергия към преносната и разпределителната електрическа мрежа;
9. Откриване на служебен телефонен пост от БТК ЕАД ТРД.
От количествена гледна точка обаче свършеното от авторите на наръчника си е чиста проба тежка и изнурителна интелектуална… хамалогия. Не за друго, а защото в графата „Обща нормативна уредба” са вкарани 74 законови и подзаконови нормативни акта, а в графа „Режими в строителството” – 341 закона, правилници, наредби, инструкции и заповеди; 36 регулаторни и 5 разрешителни режима. Освен това детайлно са изброени документите, необходими за откриване на търговски (!?) обект – общо 29 на брой. Не са забравени и съгласувателните режими, които – за всеобщо щастие – са само седем.
„Най-късно до средата на лятото (става дума за все същата
2006 г. – бел. авт.) трябва да се изготви анализ за проблемите в административното обслужване, в който да се посочат излишните и дублиращите се разрешителни и лицензионни режими, както и онези процедури, които трябва да бъдат облекчени за бизнеса”, гласи вкратце едно от най-фундаменталните обещания на все още прясното правителство на тройната коалиция.
Само онзи, който никога през живота си не е правил първа копка, не знае, че през следващите 17-18 месеца не се случва абсолютно нищо. Тъкмо обратното – в средата на март 2008 г. министърът на икономиката и енергетиката на висок глас признава, че „общо 21 лицензионни и регистрационни режима представляват пречка за бизнеса и трябва да бъдат облекчени или изцяло премахнати”. Според него „неправомерно въведените режими са 1559, от които 1275 са на общинско ниво. А за нормалното функциониране на бизнеса трябва да останат 33 лицензионни и 245 регистрационни режима…”.
Това знаменателно самопризнание е направено по време на дискусия, посветена на проекта на Програмата за по-добро регулиране 2008-2009 година. Общата цел на този „стратегически документ” е формулирана така: „Намаляване на административните пречки пред бизнеса и подобряване на административното регулиране”. Изброени са и няколко специфични цели:
1. Премахване и облекчаване на административни режими.
2. Създаване и укрепване на институционалната структура за прилагането и контрола на политиката за по-добро регулиране.
3. Активизиране на диалога със заинтересованите страни.
4. Усъвършенстване на регулирането на общинско ниво и укрепване капацитета на областно и общинско ниво за провеждане на добри регулаторни политики.
За да изглежда всичко като истинско, авторите на въпросния документ вмъкват и още едно - „фундаментално по своя характер” - изречение: „В програмата е включена и мярка във връзка с ангажимента на България по изпълнението на Програмата за действие на Европейската комисия за намаляване на ненужния административен товар от съществуващото законово устройство в Европейския съюз.”
По време на споменатата дискусия, в която участва и тогавашният премиер на България, е направена и една изключително тъжна констатация: „Създаването на допълнителни режими в общините цели установяване на местни монополи и разчистването на бизнес пътя пред хора, близки до общинарите. На много места общинските такси за разрешителните за строителство нямат нищо общо с разходите на администрацията.”
Година и три месеца по-късно – в началото на юни 2009-а, тюхкането… продължава. С нова сила и по нов повод: предстоящите парламентарни избори. „Двигателят” на поредното облагородяване на бизнес климата в милата ни татковина е все още министърът на държавната администрация в правителството на тройната коалиция. Ново е и благородното начинание: Министерският съвет ще приеме „черен списък” на 23-те общини, които все още не желаят да премахнат незаконните лицензионни режими. Причината е повече от основателна: през октомври 2008 г. правителството изпраща на главния прокурор списък с 95 общини, които са си позволили лукса да въведат незаконни лицензионни и разрешителни режими. Според декларацията на последния (засега) министър на държавната администрация, направена на правителственото заседание на 4 юни
2009 г., „вироглавите” общини (начело със София) не само ще бъдат вкарани в позорния списък, ами най-вероятно те ще бъдат отрязани от инвестиционните програми на кабинета.
По стар български обичай през следващите 18 месеца на нормативния и лицензионен фронт не се случва нищо добро. За бизнеса, разбира се. Защото за непрестанно умножаващата се армия от държавни и общински бюрократи се случват все хубави неща. Бройката на незаконните лицензионни и разрешителни режими продължава да се движи около числото 1600, тайно и полека набъбна и нормативната уредба, регламентираща инвестиционния процес, строителството и строителния надзор.
На 9 ноември 2010 г. Българската стопанска камара (БСК) огласи резултатите от поредното изследване на нормативните вериги, с които е окован българският бизнес и които карат чуждестранните инвеститори да заобикалят милата ни татковина като чумава. Без да изпадаме в излишна разточителност, маркираме само най-важните констатации и изводи в това изследване:
- през последните седем години незаконните правила за бизнеса са се увеличили двойно;
- всяка година бизнесът харчи за най-различни държавни и общински такси средно по 162 млн. лева;
- в България има 5 основни закона, регламентиращи фундаменталните правила, на които трябва да отговарят регулациите за бизнеса, но липсва реален синхрон по т- от 2003 г., когато бе премахнат старият регистър на действащите регулаторни режими, държавата не е направила нищо за създаването на адекватен действащ регистър;
- през 2007 г. БСК е предоставила на правителството списък с 62 закона, които задължително трябва да бъдат променени, за да се синхронизират правилата за регулиране, но до момента нито един от тях не е пипнат и с пръст дори;
- по данни на „Трансперанси Интернешънъл”, според показателя за глобална конкурентоспособност, България е на 84-то място (от 134 възможни) по държавно регулиране, а корупцията у нас се увеличава заради тежките регулации за бизнеса;
- през последните десет години за създаването на електронно правителство са похарчени над 350 млн. лв., но ефектът за бизнеса е по-скоро символичен. Само за справка – само срещу 50 млн. евро Естония изгради такова електронно правителство, че 99% от пълнолетните й жители ползват електронни подписи, кодирани в личните им карти;
- фирмите продължават да имат утежнен достъп до пазара заради многото и често скъпи регулаторни режими;
- въпреки че официалните, законово регламентирани регулаторни режими намаляват, от 2008 г. насам нерегламентираните правила са се увеличили два пъти;
- продължават да съществуват много високи държавни и общински такси, които са формирани по неясни правила;
- често срещана практика е определени регулации да се разделят и така бизнесът да плаща няколко такси за получаването на един документ…

А на 26 ноември
2010 г., на работен обяд с Управителния съвет на Германо-българската индустриално-търговска камара, министърът на икономиката Трайчо Трайков тържествено обеща: „До два месеца правителството ще представи ясна програма за намаляване на разрешителните и лицензионните режими”. Е, 60-те дни все още не са изтекли, но за оставащите до крайния срок три седмици дори и господ не е в състояние нищо да направи. Особено по отношение на строителния бранш.
Отваряме сайта на Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) и четем какво пише в раздел „Нормативна база”:
„Дейността на Дирекция за национален строителен контрол по устройство на територията се урежда от няколко закона, редица подзаконови нормативни актове и множество строителни правила и нормативи. Включени са нормативни документи по устройствено планиране и регулиране, инвестиционно проектиране, строителен процес и въвеждане на строежите в експлоатация. Предвид огромния обем информация е невъзможно всички нормативни актове и строителни правила и нормативи да бъдат представени в настоящата страница…”
В интерес на истината, последното уточнение е много важно, защото като „разцъка” върху линковете в раздела, всеки начинаещ строител или ще изпадне в тежка професионална депресия, или ще се окаже връхлетян от неизлечим комплекс за малоценност. За „целта” е достатъчно да се въоръжи с джобен калкулатор и с паешко търпение, след което да скочи право в дълбокото. Тоест  да прочете и осмисли съдържанието на актуалния „Списък на действащата към 2 ноември 2010 г. нормативна уредба по регионално развитие, устройство на територията, геодезия, картография и кадастър, проектиране, изпълнение и контрол на строителството.” За разлика от цитирания в началото списък от
2005 г., днес работата е изумително по-сериозна. Разделите, в които са описани общите и специализирани „строителни” нормативни актове, вече са 23 на брой, а
законите, правилниците, наредбите, инструкциите и заповедите, призвани да регулират строителния бизнес, са „само”… 531!
А като прибавим към сметките десетките български държавни стандарти (БДС) в областта на проектирането и строителството (те се публикуват отделно - в официалния бюлетин на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор), както и стотиците незаконни лицензионни и разрешителни режими, с които държавата и общините продължават да тероризират строителния бизнес, какво се получава? Ад под небето. Защото, ако за отварянето на един ресторант или магазин за продажба на алкохол и цигари човек трябва да си осигури 25-30 документа, за „отпочването” на един жилищен блок са нужни не по-малко от 50 най-различни бумаги. Факт, който, съвсем меко казано, звучи налудничаво. Особено за по-големите компании, които понякога строят по пет-шест обекта из всички краища на България.
И кого ползва всичко „това”? Строителите или колегите им от другите отрасли на икономиката? Или пък държавния и обществен интерес? Нищо подобно. Според един от най-светлите умове на Просвещението (края на ХVII – началото на ХIХ век) и баща на немския класически идеализъм - Георг Хегел, количествените натрупвания винаги водят до качествени изменения. В положителен смисъл, разбира се.
За съжаление обаче в нашия случай ефектът е точно обратният: непрекъснатото количествено трупане на нови и нови закони, правилници, наредби и регулаторни режими променя в качествено отношение единствено… жизненото равнище на бюрокрацията. Която, досущ като пиявицата, „едрее и хубавее” само и единствено за сметка на жертвата си.

Текст като слънце, но няма кой да го чете

Из Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (ЗОАРАКСД)

Чл. 1. (1) Този закон урежда общите правила за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност.
(2) Целта на закона е да улесни и насърчи извършването на стопанската дейност, като ограничи до обществено оправдани граници административното регулиране и административния контрол, осъществявани върху нея от държавните органи и от органите на местното самоуправление.
Чл. 2. Държавните органи и органите на местното самоуправление осъществяват административно регулиране и административен контрол върху стопанската дейност с цел защита на:
1. националната сигурност и обществения ред в Република България, както и на изключителни и суверенни права на държавата по смисъла на
чл. 18, ал. 1-4 от Конституцията на Република България;
2. личните и имуществените права на гражданите и юридическите лица;
3. околната среда.
Чл. 3. (2) При административно регулиране и административен контрол върху стопанската дейност държавните органи и органите на местното самоуправление не могат да налагат изисквания, ограничения и тежести, които водят до ограничаване на конкуренцията.
(3) При административно регулиране и административен контрол върху стопанската дейност административните органи и органите на местното самоуправление не могат да налагат ограничения и тежести, които не са необходими за постигане на целите на закона.
Чл. 4. (1) Лицензионен и регистрационен режим за извършване на стопанска дейност, както и изискване за издаване на разрешение и удостоверение или за даване на уведомление за извършване на отделна сделка или действие, се установяват само със закон.
Чл. 5. (1) При упражняване на своите правомощия административните органи са длъжни да:
1. осигурят по подходящ начин постоянен и безусловен достъп до всички административни актове и формуляри, както и да оказват съдействие за попълване на документи;
2. предоставят пълна информация за сроковете, приложими в съответното производство, за дължимите такси и методиката за тяхното определяне, както и да оказват съдействие за попълването на документи;
3. организират дейността си така, че да обслужват заинтересованите лица на едно място в едно служебно помещение;
4. осигурят подходящо работно време за ползването на услугите по т. 1 и 2 от заинтересованите лица.
(2) Административният орган не може да изисква предоставяне на информация или документи, които са налични при него или при друг орган, а ги осигурява служебно за нуждите на съответното производство.
Чл. 9. (1) Лицензионен режим може да се установява само за стопански дейности, които:
1. са свързани с обекти, изключителна държавна собственост съгласно чл. 18, ал. 1 от Конституцията на Република България, както и с обекти, върху които държавата осъществява суверенни права съгласно чл. 18, ал. 2 и 3 от Конституцията на Република България; или
2. пораждат повишен риск за националната сигурност или обществения ред в Република България, личните или имуществените права на гражданите или правата на юридическите лица, както и за околната среда и са посочени в списъка - приложение към закона.
(2) Когато със закон се установява нов лицензионен режим, непосочен в списъка по ал. 1, т. 2, се извършва и съответно допълнение в списъка.
Чл. 14. (2) Регистрация за извър-шване на стопанска дейност се изисква само когато нейното осъществяване е свързано с риск за националната сигурност или за обществения ред в Република България, за личните или за имуществените права на гражданите и на юридическите лица или за околната среда и само относно нормативни изисквания, чието спазване може обективно да се удостовери чрез проверка по документи и/или на място.
Чл. 17. (1) Регистриращият орган не може да изисква информация за спазването на изисквания, които не са нормативно установени.
Чл. 18. Административните органи упражняват последващ контрол за спазването на установените изисквания при извършването на стопанска дейност, за която е необходим лиценз или регистрация.
Чл. 21. Контролиращият орган извършва проверки по документи и на място с обем, продължителност и честота, които не обременяват ненужно проверяваните лица и са достатъчни за постигане целите на закона.
Чл. 22. Длъжностните лица са задължени да опазват търговската тайна и да не разгласяват данни от проверките преди тяхното приключване, както и да не използват информацията от проверките извън предназначението им.
Чл. 24. (1) Разрешение за извършването на отделна сделка или действие от лице, което извършва или възнамерява да извършва стопанска дейност, е необходимо само когато извършването на тази сделка или действие поражда повишен риск за националната сигурност или обществения ред в Република България, за личните или за имуществените права на гражданите или на юридическите лица, или за околната среда.
(2) При издаването на разрешение административният орган преценява и решава по целесъобразност в границите, определени със закона, дали съответната сделка или действие могат да бъдат извършени, както и техния обхват по съдържание, по време и по място.
Чл. 25. (1) Удостоверение за отделна сделка или действие от лице, което извършва или възнамерява да извършва стопанска дейност, е необходимо само когато извършването им поражда риск за националната сигурност или обществения ред в Република България, за личните или за имуществените права на гражданите или на юридическите лица, или за околната среда.
(2) При издаването на удостоверение административният орган проверява преди извършването на съответната сделка или действие дали са спазени нормативните изисквания и при установяване на тяхното спазване разрешава без право на преценка по целесъобразност извършването на сделката или действието.
Чл. 28. (1) При издаването на разрешение и на удостоверение за извър-шване на еднократни сделки или действия се прилага мълчаливо съгласие, ако в закон не е предвидено друго.
(2) Мълчаливо съгласие е налице, когато административният орган не е изпратил до заявителя уведомление за отказ до изтичането на срока за произнасяне.
(3) Мълчаливото съгласие се доказва пред административния орган по ал. 2 с копие от заявлението и поставен върху него входящ номер, удостоверяващ постъпването му в деловодството на административния орган. Мълчаливото съгласие може да се доказва и с всички други допустими от закона начини и средства.
(4) Когато е необходимо мълчаливото съгласие да бъде доказано пред друг административен орган, заинтересованото лице представя освен документа по ал. 3, изречение първо, и писмена декларация, че не е получило изричен отказ в срок от 3 дни след изтичане на срока по чл. 29, ал. 1.