Димитър Янакиев: Построихме множество хотелски, промишлени и жилищни обекти

Мартин Славчев Г-н Янакиев, разкажете за читателите на в. „Строител“ как започна Вашата кариера? Роден съм в Ямболския край. Децата на 50-те години на XX в. нямахме толкова големи мечти като сегашните, защото много неща тогава просто не съществуваха. Но по стечение на обстоятелствата завърших сградостроително училище и започнах работа като строителен работник. Удаваше ми се да се занимавам с технически дейности. Завърших основно образование през едни размирни години. Няма да казвам, че не ми е била дадена възможност да уча. Но тогава беше така. Средното си образование получих след казармата. Завърших го вечерно. След това започнах работа. Бях първо работник, след това бригадир, технически ръководител и т.н. Когато бях на 38 - 39 г., ме назначиха за директор на район, което беше изключителна рядкост за човек със средно образование. Тогава кандидатствах във ВИНС, бях приет и завърших задочно със специалност „Организация на производството и управление на строителството”. Кариерата ми започна на 8 юни 1960 г. Тогава постъпих на работа в „Заводски строежи“ и участвах в изграждането на Азотноторовия завод в Стара Загора. По-късно съм участвал и в строителството и на други големи национални обекти. В началото на трудовия ми път бях работник четвърти разряд, а излязох от системата като генерален директор. Цялата ми кариера в държавните структури премина в „Заводски строежи“. От 1992 г. до сега работя във фирма „Мидия“ АД, на която съм основател и собст-веник. Освен в изграждане на големи национални обекти съм участвал и в строителството на множество по-малки. Познавам почти всички заводи и производства на Нефтохимическия комбинат, построеното в Дебелт, участвал съм в изграждането на няколко от заводите на Девня, където строителството беше с големи мащаби. През тези години съм се трудил упорито и съм давал всичко от себе си. Гордея се с това, че когато бях на държавна работа, съм получил общо девет ордена, първият от които на 23-годишна възраст, и множество други отличия от министерства. Щастлив съм от този факт, и сега показвам наградите на моите внуци. Имал съм редица срещи с изтъкнати специалисти и ръководни кадри от най-високо ниво. Мога да кажа, че с голяма част от тях съм бил в добри отношения. Виждал съм се с министри и министър-председатели. Спорили сме по различни въпроси, в това число за организацията на работата, за недостига на кадри и т.н. Създавате „Мидия“ АД след 1992 г. С какви предизвикателства се сблъскахте тогава? В началото бяхме само двамата със съпругата ми. Когато видях, че промените настъпват и идва краят на големите стопански строителни предприятия, прецених, че моето място вече не е в държавното дружество, и напуснах. Подадох оставка като член на Управителния съвет на „Заводски строежи“. Трудно я приеха, но казах, че съм категоричен. Преди това не бях споделял с никого, дори с жена си. Така излязох от системата. Събрахме 10 - 15 души и започнахме да строим. Впоследствие фирмата се разрасна, като в дадени моменти беше с над 2000 души персонал. Построихме множество хотелиерски и жилищни обекти. Участвали сме в изграждането на промишлени предприятия. Строителството в България отбеляза голям бум в периода 2000 - 2009 г. За съжаление тогава държавата не се намеси, за да регулира т.нар. териториално развитие. Така, увлечени в стихията, допуснахме грешки и застроихме голяма част от страната, помоему неправилно. Виждате какво е положението в Слънчев бряг например. Според мен са излишни милиардите, които се вложиха. Това е моята оценка. Аз също бях увлечен да изграждам все повече и повече и купихме немалко активи, които в момента са пасиви. Колкото и да съжаляваме сега, миналото не се връща. От него можем само да се учим и да се опитваме да не повтаряме грешките си. Каква е Вашата оценка за периода преди и след 1989 г.? В периода преди 1989 г. у хората имаше известен ентусиазъм. Вярваше се, че всичко се прави за народа. Впоследствие се стигна до обезверяване. Всяка епоха има своя отпечатък и трябва да отчитаме положителните и отрицателните й страни. След влизането ни в Европейския съюз (ЕС) пазарът на труда се отвори и хората с право могат да избират къде да учат, да работят и да живеят. Това е естествен процес. Светът под натиска на големите сили ще става все по-глобален. Това означава, че малки страни като нашата все повече ще губят своя суверенитет. Но като сложим плюсовете и минусите на кантара, можем да кажем, че сега сме по-добре отпреди. Какво е Вашето мнение за критерия „най-ниска цена“, използван в процедурите за избор на изпълнител по обществени поръчки? Наскоро четох изказване на изп. директор на КСБ инж. Иван Бойков, в което той твърдеше, че в ЕС по обществените поръчки се кандидатства с минимална работна часова ставка 8 евро. Докато тук на база минималната работна заплата по някои поръчки се кандидатства със ставка 3 - 3,5 лв. на час, което е абсурдно. Това не е никакъв стимул. В крайна сметка редица търгове се печелят от фирми, с които впоследствие и общините, и държавата срещат проблеми с качеството. Не може да платиш ниска цена за труда на работника, а да искаш високо качество. Ето сега например участваме в различни търгове за саниране на сгради. Миналата година МРРБ определи референтни стойности 240 лв. на кв. м разгърната застроена площ. Явно не се прецени добре, че този 1 млрд. лв. финансиране по националната програма няма да е достатъчен, и общините изготвиха огромни по обем планове за саниране на 100 - 150 блока. Само в Бургаска област обявиха търгове за 150 млн. лв. После министерството реши да намали цената на 160 лв. на кв. м. Сега получавам сигнали, че искат да я свалят на 120 лв. Какво ще направим с тези пари? Нито ще ремонтираме покривите на сградите, нито ще сложим качествена дограма, нито добра топлоизолация. В края на краищата ще похарчим много средства, а ефектът няма да е очакваният. Качеството струва пари. И ако държавата реши да подпомага санирането в бъдеще, може вместо 100% от цената да покрие 50%, а останалата част да поеме собственикът, но да бъде качествено. Казвам всичко това, защото като строители понякога сме принудени да вършим некачествени работи не защото искаме, а защото ниските цени го налагат. Същото се отнася и за пътищата. Винаги се търси ефектът на най-ниската цена, а не на най-високото качество. Друг голям проблем е междуфирмената задлъжнялост. Освен най-ниската цена това е другият важен елемент, който притеснява нас, строителите. Има голяма доза некоректност между различните фирми. Трудно можеш да намериш защита от страна на правосъдната система, ако някой не ти плати. Той междувременно е взел кредит, ипотекирал е обекта. Ти го завършваш и започваш да си търсиш парите, но банката е преди теб. Какво правим тогава? Започваме едни безкрайни и тежки преговори. И в крайна сметка няма откъде да си вземеш парите, защото дори да дадеш обекта за публична продан, банката чака реда си и тя така или иначе ще вземе своето. Лично аз имам много такива случаи за десетки милиони левове. Тогава сме принудени да продадем вземането си на безценица за 1%, 2% или 5% от стойността: имаш да взимаш 5 млн. лв., а накрая продаваш за 200 хил. лв., защото в противен случай оставаш и без тях. Това не е справедливо. Дори в случаите, когато искаш да застраховаш своето вземане, ти се отвръща: „Ние такива застраховки не правим“. Защитата, която имаме, и законодателството не са достатъчно ефективни. А когато говорим за корупция, най-страшната не е на ниските нива. Истинската корупция е, когато чрез определен закон или друг правен инструмент някой те ощети, а ти не можеш да се защитиш. Кажете няколко думи за себе си в личен план. Имам дъщеря, която завърши строително инженерство. В продължение на 15 години работеше при нас. Сега се преориентира към търговията, тъй като тя самата прецени, че строителството е професия, в която има голяма доза несигурност. Имам двама внуци. Димитрина е студентка втора година в Холандия. Малкият – Александър, е на седем години и през септември ще бъде в първи клас. Искам да кажа няколко думи и за своя екип. Той е отличен, като голяма част от ръководните кадри работят с мен повече от 20 години, а с други сме заедно още отпреди 1989 г. Изключително съм доволен от тях. Помагам им с каквото мога и в битов, и в социален план. Те получават доста прилично възнаграждение дори за европейските стандарти. Служителите ми в офисите и по обектите също получават високи заплати. В изграждането на кои обекти участвате в момента? През последните години намалихме рязко строителството на жилища и хотели. Сега се занимаваме с обществени поръчки, главно на територията на Бургаска област. Последно завършихме проект в Природо-математическата гимназия „Акад. Никола Обрешков“ в Бургас. Направихме мащабна реконструкция на пл. „Тройката“ в града. В кв. „Меден рудник“ изградихме голям пътнически терминал. Построихме и бреговия център за управление на трафика на Бургаското пристанище. В момента изпълняваме укрепване на храма „Св. св. Кирил и Методий“. Той се беше напукал в резултат на неправилни действия. Изграждаме медицински факултет към университета „Проф. д-р Асен Златаров“ в Бургас. В същото време доразвиваме някои наши производства. Вие сте и зам.-председател на КС на КСБ. Разкажете за работата на Съвета. Като членове на Контролния съвет нашата задача е да съблюдаваме дали решенията, които се вземат от УС, са законосъобразни. Задълбочено обсъдихме предложенията за промени в Устава на КСБ. Аз съм от хората, които внимателно прочитат всички документи. Направих 7 - 8 предложения за поправки в Устава, след което ги изпратих до останалите членове на КС. Представихме ги и на УС. Четири от тях бяха приети. Затова смятам, че в този случай сме си свършили работата. Мога да кажа, че и председателят на УС на КСБ инж. Светослав Глосов, и изп. директор инж. Иван Бойков винаги възприемат предложенията на Контролния съвет и се отнасят с респект към него. Как виждате бъдещото развитие на строителния бранш у нас? Времената са трудни. Виждате какво стана във Великобритания. Официално бе обявено, че след 2020 г. европейските средства за България ще бъдат значително по-малко. Това ще се отрази на икономиката и най-вече на нашия отрасъл - строителството. Независимо от това той винаги ще се развива, тъй като прогресът го изисква и не може нещо ново да стане без намеса на строителите. Вярвам, че всички ще преосмислим това и ще се съгласим, че строителството трябва да стане един високотехнологичен и ефективен отрасъл, както е в много страни по света. Какво е Вашето мнение за в. „Строител“? Когато в началото решихме да създадем в. „Строител“, имаше голяма опозиция. Аз бях един от големите поддръжници на идеята за вестник. Удовлетворен съм, защото сега виждам, че през последните няколко години посредством реклами и организиране на различни мероприятия проектът на КСБ е печеливш. Той е важен за Камарата и за бранша, чете се от всички. Засяга различни теми и стига и до общини, министерства, посолства. Последният брой на в. „Строител“ винаги стои на бюрото ми.