Доц. д-р Галина Тодорова: Строителство на нова ядрена мощност в България е обосновано и необходимо

Георги Сотиров Доц. д-р Тодорова, имате сериозна професионална биография. Ако се върнем съвсем в нейното начало, ще Ви помоля да кажете няколко думи за работата Ви като контролиращ физик в АЕЦ „Козлодуй”? Работата на контролиращия физик е да осигурява ядрената безопасност в АЕЦ. Разбира се, ядрената безопасност винаги е първи и водещ принцип в експлоатацията на атомните ни реактори. Контролиращите физици са запознати с цялата технология на производството и, естествено, с физиката на ядрения реактор и тяхно задължение е да осигурят стриктно спазване на мероприятията за ядрена безопасност при контрол, движение и съхранение на ядрено гориво, както и при някои по-особени преходни режими на реакторите. Бях първата жена контролиращ физик. Научих много в АЕЦ. За един млад физик това е сериозна школа не само като обем знания, а и като отношение към работата. Вашата докторска теза, както и след това двугодишната Ви докторска специализация в Япония са по „Неутронна и реакторна физика”. Имате дългогодишна преподавателска работа – първо в ТУ, Варна, а след това и във Варненския свободен университет. Какво точно преподавате на студентите от Архитектурния факултет, катедра „Строителство на сгради и съоръжения”? Както знаете, физиката е наука за природата. Студентите, които обучаваме в катедра „Строителство на сгради и съоръжения“, са избрали професии, много тясно свързани с природата. За тях е важно да познават природните закони и впоследствие да осмислят получените знания по специалните дисциплини в светлината на основните закони на физиката. Често казваме, че има един магически триъгълник: човек – природа – архитектура/строителство. Човекът адаптира към своите нужди природните дадености чрез архитектурно-строителната дейност. Това предполага познаване на природните явления и процеси. Аз преподавам физика с приложен характер. Целта ми е нашите студенти не само да знаят и разбират основните природни закони, но и да направят връзка между на пръв поглед абстрактните формули и своята бъдеща работа. Така например за студентите по архитектура е важно да познават движението на флуидите и тяхното взаимодействие с конструкциите на сградите, да имат знания за стационарните и нестационарните процеси на топлопренасяне в строителните конструкции, за природата на звука, светлината и т.н. Така те научават какви са основанията за съществуване на норми за топлоизолация, звукоизолация, акустика, осветеност и др. Бъдещите строителни инженери и инженери по пожарна безопасност и защита на населението запознавам с класическата физика с акцент върху механика, термодинамика, електродинамика и оптика и се стремя да им създам стабилна основа за специалните дисциплини, предвидени в съответния учебен план. Нашите възпитаници са много любознателни. Изобщо младите хора са динамични и се стремят да са добре информирани. Често идват с въпроси, които са извън предвидения учебен материал. Тогава се радвам да им помогна да разберат, приемат или отхвърлят нещо, прочетено в интернет. Особено ми е приятно да подпомагам научните проучвания на студенти. Обикновено им предлагам тематика от приложната физика, а те разработват научни доклади за традиционната международна научна конференция „Архитектура, строителство – съвременност“ на Архитектурния факултет на Варненския свободен университет. Моите ученици най-често са първокурсници. За тях е много вълнуващо да изнесат доклад пред най-изтъкнатите специалисти в страната и чуждестранните участници. Тъй като са добре подготвени, обикновено имат голям успех, който ги насърчава за бъдещи научни прояви. Истинско удовлетворение за мен е да видя млади хора, спечелени за каузата на науката и познанието. ВСУ „Черноризец Храбър” има сериозни постижения и богат опит в практическото обучение на студентите. Това е и добра възможност за разгръщане на научна и изследователска дейност от страна на преподавателското тяло... Да, така е. Практическото обучение е важен елемент от подготовката на студентите. То започва в лабораторията по физика, където те се научават да работят с основни измервателни уреди и да оценяват точността на измерванията. След това продължава с предвидените практики, които се провеждат в български и чуждестранни фирми, предприятия и лаборатории, работещи в областта на проектирането, строителството, пожарната безопасност и др. По всички специални дисциплини студентите разработват курсови проекти и задачи. Темите на курсовите проекти, както и на дипломния проект, са заимствани от реалната практика. Със създаването на Офиса за технологичен трансфер стана възможно не само да запознаем студентите с най-съвременни методи за измервания, но и да се развива научна дейност от учащи и преподаватели, като се изпълнява широка гама измервания, включително безразрушаващ контрол. В последно време темата за последващото развитие на ядрената енергетика в България набира скорост. Колкото и да са разнопосочни мненията на политиците, едно е ясно – след затварянето на двата „хилядника” в „Козлодуй”, след като те изчерпят ресурса си, България не бива да остава без ядрени мощности Вашите студенти ще отговорят ли в един по-далечен момент на изискването да строят атомна централа – у нас, а защо не и в чужбина? Разбира се, и моментът може да не е много далечен. Строителството на нова ядрена мощност в България е обосновано и необходимо. Ядрената енергетика има две много важни предимства: сигурност на енергийните доставки и липса на въглеродни емисии в атмосферата. Като председател на Българското ядрено дружество – клон Варна, аз ще се възползвам от възможността да изкажа позицията на всички специалисти, а именно че България има необходимост от стабилна енергетика в дългосрочен план. Има опит, култура на експлоатация, професионален и научен ресурс в ядрената енергетика. Строителството на нови реактори е неизбежно, ако не искаме да се превърнем в енергийно зависима страна. А изграждането на АЕЦ е мащабна дейност, която включва не само строителни специалисти, но и почти пълната гама от инженерни кадри. Нашите строителни инженери са добре подготвени да изпълняват своите задължения на такъв мащабен обект, какъвто е строежът на една атомна централа. Впрочем изпълнението на такава централа става по проект, дело на организация, специализирана в проектиране на АЕЦ, с авторитет на световния ядрен пазар. Строителната и монтажната част се изпълняват частично от местни фирми. За българския строителен бранш реализацията на една АЕЦ би било като глътка въздух, а за нашите студенти – бъдещи строителни инженери, отлично поле за професионална изява. Пожелавам на всички нас и на нашите студенти строителството на нова АЕЦ в България да се състои. Завършва поредната кандидатстудентска кампания на ВСУ „Черноризец Храбър”. Удовлетворена ли сте от активността на младите хора в избора им на престижен ВУЗ и престижни специалности? Ненапълно. Сега голяма част от младежите искат да учат модни специалности със сложни имена, но те често изобщо не се търсят на трудовия пазар и не гарантират професионален просперитет. Нашите бакалавърски програми „Строителство на сгради и съоръжения“ (със специализации по пътно строителство, ВиК и строителни конструкции) и „Пожарна безопасност и защита на населението“ обучават студенти за професии, които са вечни и уважавани. Обществото винаги ще има нужда от тях, затова вярвам, че рано или късно интересът на кандидат-студентите ще се възвърне. Ние правим всичко възможно да улесним младите в избора им на професия, а също да направим образованието по-достъпно. Провеждаме обучение по специалностите „Строителство на сгради и съоръжения“ и „Пожарна безопасност и защита на населението” не само във Варна, но и в Пловдив. Бих искала да добавя, че продължава нашият нов проект, адресиран към служителите в сферата на строителството и пожарната безопасност, за сертифициране на умения и компетентности. Това привлича студенти с опит и знания, като съкращава срока на обучението им и облекчава финансовата му тежест. Освен това предлагаме сериозна гама от магистърски и докторски програми, които да повишат квалификационното ниво на инженерните кадри. В заключение няколко думи и за научната Ви работа? Както вече споменах, научната ми работа е в областта на ядрените реактори. Занимавам се с реакторни физични анализи, крайната цел на които е осигуряване на ядрена безопасност. Имам възможност да работя с най-добрите специалисти в България, Япония, Франция, Испания и САЩ. В наше време изчислителната техника и компютърните комуникации позволяват съвместна дейност на интернационални екипи. През последните 10 години участвах в три европейски проекта – NURESIM (FP6), NURISP(FP7) и NURESAFE (FP7), в които си сътрудничеха 23 организации от 14 европейски страни и за които българският екип получи висока оценка. Наистина ядрената научна тематика на пръв поглед не е свързана пряко с преподавателската ми дейност, но научният опит и подход и научната методология, които са част от ежедневието на учения, са от голяма полза и в работата ми със студентите – в ръководството на тяхната практическа работа и научни изследвания. По време на специализацията ми в Япония бях поканена да изнеса цикъл лекции на докторанти от Технологичния университет в Токио. Да се канят специалисти в конкретни области, вече стана практика и при нас. Това е отлична възможност студентите в бакалавърските, магистърските и докторските програми да разширят познанията си извън рамките на учебния план и да се стимулира творческото им мислене. Уверена съм, че във Варненския свободен университет възпитаваме не само компетентни специалисти, а и бъдещи творци.