Доц. д-р Ана Джумалиева: Над 6000 граждани са се обърнали към КЗД за съдействие и консултация през 2015 г.

Ренета Николова Г-жо Джумалиева, какво сочи докладът за работа на КЗД за 2015 г.? Неотдавна той беше представен пред Народното събрание (НС). Какви са тенденциите? Да, действително отчетът на Комисията за 2015 г. беше приет от НС. Наше задължение по закон е да внесем отчета за дейността на КЗД в НС, а народните представители имат правото да го приемат или да го отхвърлят. Той е доста обемист, което се дължи на нарасналата дейност на КЗД, въпреки че все така разполагаме със същия капацитет от експерти и от служители. Говорим за нарастване приблизително около два пъти. За сравнение: броят на подадените жалби и сигнали в КЗД към юли 2015 г. е 400, а през юли 2016 г. – 776. Наблюдава се увеличение и на броя на решенията, които е постановила КЗД, по-точно нейните специализирани тричленни или петчленни състави, когато се касае за множествена дискриминация. Друго, което трябва да бъде подчертано, е, че за 2015 г. Комисията чрез своите регионални представители и регионални офиси и чрез седалището в София е дала консултации на над 6000 граждани, които са се обърнали за съдействие, тъй като считат, че са жертва на дискриминация. От тези 776 сигнала по какъв признак са постъпили най-много? В годините като тенденция се е наложило най-много жалби и сигнали да бъдат по признак „Увреждане”, увеличават се оплакванията с твърдения за множествена дискриминация, постоянно голям брой са оплакванията за дискриминация на работното място. Но това, което прави впечатление за предходната година, е, че се наблюдава значително нарастване на жалбите и сигналите по признак „Етническа принадлежност”. До момента за 2016 г. по този признак имаме приблизително около 27 образувани преписки в КЗД. За миналата 2015-а преписките бяха около 80 по признак „Етническа принадлежност”. Аз лично отдавам това нарастване на по-голямата информираност на гражданите за дейността на КЗД и за възможността да ни сезират с подобни казуси и случаи. Освен това обаче виждам причина и в установилата се, надявам се не трайно, тенденция все повече чрез средствата за масова информация, чрез интернет, чрез различни медии да се налага словото на омразата. А това именно провокира граждани от различен етнически произход да сезират Комисията, че са неравнопоставено третирани, усещат, че са дискриминирани, или ние се самосезираме, когато преценим за необходимо, по конкретен казус. Какво можете да посочите като успешни резултати от дейността на Комисията? Като конкретни примери първо ще кажа за нашата дейност в международен аспект и след това за нашите решения в България. Преди няколко месеца направихме една визита в Дания по покана на най-големите датски синдикати. Там се срещнахме първо с българската общност, а това, което ми направи впечатление, е, че датските синдикати много сериозно комуникират с всички, които се намират и работят на датска територия, и защитават правата им в сферата на заетостта. Редица посланици посещават Комисията – освен представляващи страните от Европейския съюз, наши гости бяха и посланиците на Израел, Египет, Русия, Азербайджан. Тоест ние се опитваме не само в европейски план, а като цяло, в международен план, да споделяме нашия опит. Гордеем с дейността на КЗД – особено днес, когато на много места светът е по-нетолерантен. Ние сме членове на Европейската мрежа на органите по равнопоставеност (ЕКВИНЕТ) и активно участваме в работата й. Оттам неведнъж е посочвано, че българската КЗД може да служи за пример на нашите колеги от други страни с широките правомощия и компетенции, които имаме, с регионалните представители и регионалните ни офиси. ЕКВИНЕТ разработи стандарти за органите по равнопоставеност. И в тези стандарти се казва, че те трябва да бъдат финансово осигурени, да имат достатъчна самостоятелност, неприкосновеност и възможност да вземат независими решения. Мисля, че в това отношение, въпреки че в момента се приемат тези стандарти на европейско равнище, ние вече сме постигнали голяма част от тях. Относно нашите решения в страната – това, което е интересно, засяга много млади хора и е добре да го споменем, е, че се предвижда промяна в Закона за кредитирането на студенти и докторанти. Промяната ще бъде проведена от Министерството на образованието и науката и е в резултат на решение на КЗД. Разкажете по-подробно. Преди известно време Комисията беше сезирана от представители на студентските съвети в България, че студенти и докторанти, които са задочна форма на обучение, са различно третирани и нямат възможността и правото да се ползват от кредити по същия начин, както студенти и докторанти – редовна форма на обучение. В тази връзка и по този казус КЗД се произнесе, че наистина има дискриминация – неравно третиране по отношение студентите и докторантите, които са задочна форма на обучение. Решението на КЗД беше обжалвано по административен ред пред административен съд, който потвърди решението ни. В момента се подготвя промяна, която ще се отрази на много млади хора. Това показва още веднъж, че нашата практика има сериозен отзвук и може да даде резонанс за големи групи хора от обществото. Какво предстои в работата на Комисията за годината, какво е в дневния Ви ред? Нашият дневен ред е изключително динамичен и натоварен. Но все пак на първо място поставям задачата все така усилено да работим за увеличаване броя на решенията, които се постановяват от КЗД. Това е първо и най-важно в дейността ни. Предстоят ни още много международни прояви и участия, през септември отново ще има гледане на стандартите за органите по равнопоставеност, които ЕКВИНЕТ разработи. С датските синдикати сме подготвили два съвместни проекта, детайли по които предстои да обсъдим. Стартира и реализацията на наш проект по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” (ОПРЧР), тъй като за този програмен период ние сме конкретни бенефициенти по ­ОПРЧР. Имаме и запитвания от други сродни институции, които ни канят да споделим нашия опит. В момента много сериозно работим, за да успеем да предефинираме проекти за новия програмен период по Норвежкия финансов механизъм. Това е важно за нас като институция, защото именно по този механизъм успяхме да реализираме една идея, която може да се доразвие. Става дума за обучението на съставите на служителите на затворите и как да не се допуска дискриминация в местата за лишаване от свобода. Мисля, че е добре работата по тези проблеми да продължи. Предстоят ни, разбира се, и много срещи. Ние сме и контактна точка към Бюрото по правата на човека към Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа във връзка с престъпления от омраза, така че вероятно до края на годината ще проведем следваща работна среща. Ще продължим и активните си контакти с български и чужди неправителствени организации. Традиционно в края на нашето интервю да припомним кога гражданите имат право да сезират Комисията и как точно могат да го направят? Винаги имат право да сезират КЗД и ние сме длъжни да разгледаме всяка жалба или сигнал. Те могат да бъдат подадени на място или изпращани в централния офис на Комисията в София или в регионалните й представителства в съответната област. Гражданите могат да разчитат, че служителите ни ще окажат практическа помощ и съдействие как да бъде оформена жалбата или сигналът и как да бъдат изпратени.