Новини

Липсата на кадри като предизвикателство пред строителния бранш през погледа на Агенцията по заетостта

Борислав Брайков, началник-отдел, КСБ Мартина Кръстева, експерт, КСБ По данни на Националния статистически институт броят на заетите лица през първото тримесечие на 2016 г. е 2 975 100, от които в строителството – 208 300 души, или 7% от всички. Обзорното изследване на „Менпауър” за заетостта през третото тримесечие на 2016 г. в България показва, че 17% от работодателите прогнозират повишение числеността на персонала си, 3% очакват свиване, а 79% не предвиждат промяна. Търсенето на труд остава относително стабилно в сравнение със същия период на миналата година. Средномесечният брой на безработните, регистрирани в бюрата по труда, е 329 496, което определя 10% средномесечно равнище на безработица през първото тримесечие на 2016 г. В сравнение със същия период на 2015 г. то е с 1% по-ниско. Новорегистрираните лица са 107 492, като са намалели с 2% спрямо същия период на 2015 г. През първото тримесечие на 2016 г. частният сектор е освободил 46% от новорегистрираните безработни. 100През периода в сектор „Индустрия” са освободени 19 625 души, като най-много са останалите без работа от преработващата промишленост (13 493), следвани от сектор „Строителство“ (5062). Динамиката спрямо същия период на 2015 г. показва, че освободените от строителството са нараснали с 252 души. През периода в бюрата по труда са заявени 1629 свободни места в строителството, като те са намалели с 19% спрямо същия период на миналата година. Заетостта расте най-бързо в класовете „Специалисти” и „Техници и приложни специалисти”. През първото тримесечие на 2016 г. заетите специалисти са се увеличили с 33 хил. души, а техниците и приложните специалисти – с 25 хил., на база първото тримесечие на 2015 г. Отрицателна промяна има в броя на заетите работни места за „Ръководители” (–2,7%), „Помощен административен персонал” (–3,8%), „Професии, неизискващи специална квалификация” (–3,3%). Фактори, които влияят върху нивата на заетост и безработица на регионално ниво Съответствие между структурата на регионалната икономика и профила на работната сила. Стабилност на предприятията – в икономически и в социален аспект. Мобилност на работната сила. Сивата икономика като дял от регионалните икономики. Новорегистрирани безработни лица, освободени от сектор „Строителство“, и заявени работни места Прогнозните данни за 2018 г. показват, че търсенето на труд с основно образование се измества от най-нискоквалифицирания към такъв, свързан с различни производства. Осезаемо нараства делът на търсене на труд, изискващ основно образование, в „Строителство“, „Транспорт, складиране и пощи“. Най-голям дял при създаването на нови работни места формират тези, изискващи средно образование – 70,21%, следвани от местата за висше образование – 21,17%. Строителството е на второ място в топ 10 от икономическите дейности по брой работни места, изискващи средно образование, със 147 115. По отношение на специалисти с висше образование строителството е на 7-о място с 30 455 работни места. Съпоставянето на търсенето на труд по икономически дейности и предлагането по образователни степени показва, че са налице структурни дисбаланси на пазара на труда, които ще се задълбочават в дългосрочен план. Проведени изследвания за прогнозиране на търсенето и предлагането на труд показват, че към 2019 г. ще е налице свръхангажираност и недозаетост. Близо 27 500 лица с основно образование ще заемат позиции, изискващи по-високо образование. 130 000 висшисти ще заемат работни места, изискващи по-ниско образование. 101Дисбаланси в търсенето и предлагането на работна сила с определени професионални квалификационни характеристики По отношение търсенето и предлагането на работна сила в България протичат паралелно два ясно изразени процеса: От една страна, в резултат от свитите обеми на производствените процеси и намалените обороти се извършва съкращаване на персонал с по-ниска професионална квалификация. Това се прави с цел оптимизиране на разходите на фирмите и запазване на тяхната конкурентоспособност. От друга страна, в сила е процес по засилено търсене на служители с високи и средни професионални квалификационни характеристики. Дисбалансите в търсенето и предлагането на работна сила до голяма степен са функция на съществуващите дисбаланси между образователната система (професионалното образование), от една страна, и браншовата структура на реалната икономика в регионите – от друга страна. На регионално ниво съществува разминаване между потребностите на реалната икономика и професионалния профил на специалистите, създавани в професионалните училища (техникуми и гимназии). Скъсана е връзката между професионалното образование и потребностите от работна сила, респективно особеностите на регионалните пазари на труда. Последствията от несъответствието между потребностите на регионалните икономики и продуктите на образователната система, в частност професионалното образование, са изцяло негативни и могат да се открият в три посоки: 1. Завършващите средно професионално образование млади хора не могат да намерят практическа реализация по специалността, за която са се обучавали. 2. Регионалните икономики изпитват хроничен и остър недостиг от специалисти с определени професионални и квалификационни характеристики. 3. Поради дисбаланса свободните работни места се заемат от лица с неподходяща квалификация, което влошава стартовите позиции на начинаещите специалисти и принуждава бизнеса да провежда обучения и преквалификация на наеманите нови служители. Образованието трябва да върви пред икономиката – да изпреварва нейните потребности, а не да ги догонва. Трябва да се положат усилия от държавните институции за привеждането на образователната система в съответствие с потребностите на реалната икономика. Методи за оптимизиране на образователната система има и те са в гъвкавото съвместяване на базовите задължителни професии за една икономика с новите професии. Въвеждането на дуалното образование като рационално решение е добър вариант за изход от създалата се ситуация, както и за изграждане на система