Бъдещето на трансграничните райони обсъждаха във Видин и Калафат

Бъдещето на трансграничните райони в Европейския съюз (ЕС) обсъждаха във Видин и Калафат. Двудневният форум беше организиран от Информационните бюра на Европейския парламент (EП) в България и Румъния. В него се включиха председателят на Комисията по регионално развитие към ЕП Искра Михайлова, членът на Комисията по транспорт и туризъм към ЕП Мариан-Жан Маринеску, националният координатор на Румъния за Стратегията на ЕС за Дунавския регион Силвия Давидою, представителят на Европейската комисия Натали Ферсхелде, зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството Деница Николова и др. Четирите теми, които бяха засегнати от участниците по време на първия ден на конференцията, която се проведе в Калафат, бяха влиянието на моста „Нова Европа“ (Видин - Калафат) върху икономиката от региона три години след откриването му, корабоплаването по река Дунав, създаването на индустриални паркове в най-слабо развитите региони на ЕС и бъдещето на кохезионната политика на ЕС. Членът на Комисията по транспорт и туризъм към ЕП Мариан-Жан Маринеску сподели надеждите си мостът да допринесе за ефективното развитие на пренебрегнатите досега от ЕС територии. Националният координатор на Стратегията на ЕС за Дунавския регион Силвия Давидою от Министерството на външните работи на Румъния подчерта необходимостта от включването на местните власти в процесите на разработване и използване на европейските фондове. В дискусията бяха повдигнати и въпросите за подпомагането на малките и средните предприятия в региона, създаването на малък „Шенген“ между България и Румъния, построяването на пристанище в град Калафат и изграждането на регионален индустриален център. Врамките на втория ден от форума „България и Румъния – европейско териториално сътрудничество отвъд граници“, който се проведе във Видин, председателят на Комисията по регионално развитие Искра Михайлова представи главните точки от Резолюцията на ЕП относно Европейското териториално сътрудничество, по която бе докладчик. Сред тях са добавената стойност от териториалното сближаване и изключителната значимост на подкрепата за научни изследвания и иновации в европейските региони. Засегнати бяха възможностите за подобрения на финансовите инструменти на ЕС и на управлението и координацията между европейските групи за сътрудничество. Последната част от доклада на Михайлова подчерта нуждата от взаимно допълване на различните финансови инструменти на ЕС, както и нуждата от опростяване на структурата и механизмите на законодателството в областта на териториално сътрудничество. Двамата евродепутати се съгласиха, че Стратегията за развитие на района на река Дунав не би могла да бъде изпълнена без съдействието на регионалните университети, които да помогнат за сближаването на местните власти и бизнеси и без привличането на допълнителни инвестиции в изследвания на ресурсите в зоната. Акцент бе поставен върху повишаването на обществената осведоменост. Маринеску препоръча създаването на информационни пунктове, които да допринесат за подобряването на информираността и на прозрачността на европейските фондове, с които разполага даден район. Всички присъстващи участници подкрепиха идеята за организиране на повече подобни трансгранични дискусии в бъдеще като успешен пример за разпространяване на информация сред общността. Представителят на Европейската комисия – Натали Ферсхелде, подчерта, че 2/3 от жителите на граничните региони на ЕС не знаят за възможностите за финансиране чрез програми като INTERREG, посочвайки, че местните власти имат голяма отговорност за информирането на обществеността, което би помогнало за по-успешно реализиране на регионални проекти. Маринеску обърна внимание на бъдещето на сътрудничеството между България и Румъния и потенциала за привличане на допълнителни европейски средства в едни от най-слабо развитите европейски зони. Акцент бе поставен и върху бъдещо взаимодействие между администрациите на трите богати на ресурси държави – България, Румъния и Сърбия. Подобно сътрудничество би допринесло и за допълнителни позитивни въздействия на моста „Нова Европа“ върху региона. Според румънския евродепутат е много важно силно да се подкрепя бъдещето на кохезионната политика на Европейския съюз, което в момента е под заплаха. Той подчерта, че проектът „Дунав мост 2“ не е приключен и че все още липсва нова инфраструктура, която да подпомогне сближаването на двата района. Бе подчертано, че основните позитивни ефекти от построяването на моста се усещат главно сред големите компании, а също така стана ясно, че местните граждани и МСП трудно могат да се възползват от новата платформа за трансгранично сътрудничество. Зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството Деница Николова акцентира, че най-важното за подобряването на координацията между регионите на Видин и Долж е да се улесни кандидатстването за европейски фондове и в бъдеще да се постави фокус върху проекти, които имат позитивен и устойчив ефект върху развитието на местните общности. Представителят на Европейската комисия Ферсхелде добави, че при осъществяването на целите на програмите за регионално развитие не бива да се пренебрегват опазването на околната среда и ресурсите на зоните. Деница Николова, зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството: Фокусът е върху превенцията на риска, околната среда и туризма Близо 352 млрд. евро е наличният ресурс за провеждането на кохезионната политика през периода 2014 – 2020 г., 10,5 млрд. евро от които са насочени към програмите за трансгранично, транснационално и междурегионално сътрудничество. Най-добрият начин да се инвестират тези средства е да се търсят спецификите на зоните, да се създават възможности за максимално използване на ресурсите и за осигуряване на заетост. За периода до 2020 г. е търсена по-голяма възможност за интегриране на финансовите ресурси при дефиниране на възможностите за изпълнение на проекти. Бюджетът на програмите за Европейско териториално сътрудничество е насочен към постигането на 11 тематични цели, като всяка една от тях трябва да се фокусира върху 4 приоритета. По отношение на темата за опростяване на процедурите са дадени всички възможности за електронен обмен на информация и е въведено електронно подаване и отчитане на проекти, което трябва да се прилага още по-ефективно. Управлението на програмите за териториално сътрудничество не е лесно не само заради регламентите и изискванията, а и заради взаимоотношения между поне две държави, които работят по тях и всяка има различни правила и специфики. Опростяването трябва да бъде търсено в тази посока, като се работи за максимално синхронизиране на изискванията, за да се управляват по по-лесен начин. Трябва да направим всичко възможно да оползотворим най-добре икономическия потенциал на регионите. Реализираните проекти в сътрудничество България и Румъния през периода 2007 - 2013 г. са 179 за над 326 млн. евро. С тези средства са изградени или рехабилитирани 169 км пътна мрежа, над 70% от територията по поречието на р. Дунав са обхванати от дейности за превенция на риска и системи за ранно предупреждение за риск от наводнения, а чрез 34 интегрирани продукта е подкрепено развитието на регионите в областта на туризма. Фокусът през периода 2014 - 2020 г. е поставен върху превенцията на риска, околната среда и туризма, като има наличен ресурс и за развитие и подобряване на пътната мрежа и свързване на регионите от двете страни на границата. Надявам се финансовите инструменти да намерят своето място и в програмите за трансгранично сътрудничество за бъдеще.