ВСУ „Любен Каравелов” отбеляза 78-а годишнина

Георги Сотиров С уникална изложба ВСУ „Любен Каравелов” отбеляза 78-годишнината на университета. В нея екипът в състав доц. д-р Александра Иванова, Борис Бичев, Денис Русев, Елена Иванова, Петя Димитрова, Пламен Пеев и Раня Мохамед осъществяват синтез между живопис, постери и интерактивни инсталации, които отразяват различни ракурси към темата за съвременната градска среда и нейното възприемане. Целите, които авторите са си поставили, са да изследват индивидуални подходи за връзки между съвременното визуално изкуство и градската среда, да потърсят възможности за взаимодействие между двете сфери на човешка дейност и в резултат да представят идеи за по-тясното им проникване една в друга. Наш гид в студеното хале на Сточна гара беше доц. Иванова. Тя е художник по образование и д-р по изкуствознание. От първоначалните разговори става ясно, че в проекта е заложен и практически план, който цели да провокира студентите да преоткрият себе си в нова роля и да стимулира подходи за аранжиране и формообразуване на урбанистично пространство, както и да създаде отношение към моделирането на съвременната градска среда, която след дипломирането си ще проектират, а колегите им строителни инженери ще изграждат. „Както всяка история, и тази изложба си има начало”, обяснява доц. Иванова. „Преди четири години посетих Ню Йорк и останах поразена от мащабите и формите на града. Аз съм градски човек и първите ми спомени са от 14-ия етаж в Студентския град. Тогава усещането, че си просто една светлинка сред другите, пораждаше чувство на възторг и тревога. Няма преживяване, което да те подготви за Ню Йорк. Разхождах се по тротоарите му и се чувствах като мравка сред колосалните сгради. Гледах напред-назад, наляво и надясно и виждах стени до края на хоризонта. Това подсилваше усещането ми за лабиринт, от който не мога да изляза. Но всички сгради сочеха нагоре и ги последвах. Тогава открих за себе си изумителната геометрия на града и си отдъхнах. Той не е направен за пъплещи мравки. Ако искам да го възприема, трябва да потърся своя ракурс към него. Направих го в София”, споделя доц. Иванова. Стоим пред нейните четири пана, изложени на дългата страна на халето. Усещането е особено. Художничката пояснява, че всичко е направено в ателие на университета, като картините са се раждали една след друга. През цялото това време нейните студенти са влизали и излизали, коментирали, споделяли... „Измина доста време. Усещах, че трябва да се случи още нещо. Тогава ми хрумна да предложа на самите студенти да се включат в това изследване – да потърсят своите ракурси към градската среда. Моите работи можеха да се превърнат в материал, основа, импулс, чрез които те да съградят новите, своите ракурси към градската среда. Защото всеки носи в себе си представа, символ, образ, звук и много други, доста по-фини асоциации за това, което го заобикаля или би искал да види…”, продължава нашата събеседничка. Настоящият проект разглежда художествено-творческата проблематика и по-конкретно е свързан с конструирането на интерактивна художествена изложба. Обектът е специфичната градска среда и показва възможни гледни точки към нея, като целта е зрителят да бъде максимално въвлечен в процесите на ситуиране и създаване на нови ракурси. Актуалността му се състои в това, че си поставя за задача да свърже съвременното визуално изкуство с архитектурата, като потърси връзките и взаимодействията между двете сфери на човешка дейност и в резултат да разработи модели за синтез и по-тясно проникване една в друга. Цели на проекта още са да се разработи методология и да се проведе обучение по отношение на конструирането на художествена изложба, както и да се изследват връзки и възможности за синтез между съвременното визуално изкуство и архитектурата, пояснява д-р Иванова. „Серията живописни работи, които нарисувах, общо 36 платна, условно могат да бъдат наречени „Бяло”, „Червено”, „Сиво” и „Синьо”. Студентите от своя страна създават творби на базата на съществуващите картини. Целта е зрителят да бъде въвлечен в игра, която провокира чрез множество възможности за комбинаторни композиционни решения, сетивни преживявания и експресивни внушения”, допълва тя. Градската среда може да бъде разглеждана като галерия, в която главен експонат е плакатът, обяснява Пламен Пеев, един от участниците. „Именно тази форма на изкуство е моята отправна точка в опит да уловя характера и пулса на един модерен град. „Ню Йорк, Барселона или София... перспективата ми се обединява в една точка – това е свободата. От нея се разклоняват много пътища, които впоследствие отново водят до нея”, обяснява своето виждане друга участничка в „Ракурсите” - Раня Мохамед. „За всеки пътят към свободата в зависимост от интересите и целите в живота придобива различен смисъл. За мен лично това става чрез изкуството и страстта към нови знания”, пояснява младата жена. Студентите са разработили проектите си чрез комбинации/вариации на вече съществуващите художествени творби и решения чрез собствени намеси. Очакваните резултати са за създаване на методология за конструиране на художествена изложба, която да прехвърли мост между съвременното визуално изкуство и архитектурата. „Определено бях вдъхновена от картините на доц. Иванова. У мен възникнаха много идеи за различни комбинации с творбите. Идеята да създам модули с тях ми се стори интересна. Чрез модулите пресъздавам разпадаща се мозайка. Разпадът се случва от полихроматична към ахроматична гама”, разяснява своите търсения и Елена Иванова. „Моята инсталация се нарича „Свят”, а предназначението й е да провокира любопитство и стимулира действие от страна на зрителя, да бъде докосвана, изпробвана, да функционира, да бъде естетична и удобна”, включва се в разговора ни и Денис Русев. За своята работа споделя и Петя Димитрова, която смята, че е уловила безграничността и силата на града над малкия човек и това именно е заложила в творбите си. „В студеното хале на Сточна гара успяхме да „се стоплим” чрез нестандартна и новаторска гледна точка към възприятието на градската среда. Дадохме възможност нашите възпитаници да повишат уменията си в излагането и защитаването на проектите си”, обобщи доц. Александра Иванова. Студентите от ВСУ наистина представиха по убедителен и професионален начин визуализацията на идеите си. В това се убедиха присъстващите гости, техни колеги и преподаватели, сред които бяха и ректорът на университета доц. д-р инж. Радан Иванов, зам.-ректорът доц. д-р инж. Венцеслав Стоянов и проф. д-р арх. Борислав Борисов - декан на Архитектурния факултет на ВСУ „Любен Каравелов”.