Законът

Александър Андреев: Кандидатите в изборите за президент са 21

Законът не предвижда имуществени санкции или глоба, ако гражданин не упражни правото си на глас

Невена Картулева Г-н Андреев, вотът за президент и националният референдум ще се проведат на 6 ноември. Как протече регистрацията на кандидатите? Колко заявиха желание да участват във вота и колко бяха допуснати? За участие в изборите за президент и вицепрезидент подадоха заявления 32 партии, коалиции и инициативни комитети. Но до изтичане на срока за регистрация на кандидатски листи документи депозираха 24 формации. Отказана беше регистрацията на една кандидатска двойка, издигната от инициативен комитет. Причината беше липсата на необходимия брой подписи, представени със заявлението. Впоследствие бе заличена регистрацията на още две кандидатски двойки, които бяха вписани при неприключила процедура - на Светослав Витков – Иван Велков и на Владимир Кузов – Борислав Ноев. Оказа се, че при тях също липсва необходимият брой подписи, както установи извършена проверка от Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ (ГД „ГРАО“). Към момента кандидатските двойки за участие в изборите са 21. От тях 7 са издигнати от партии, 4 - от коалиции, и 10 - от инициативни комитети. Как ГД „ГРАО“ и ЦИК биха могли да осъществяват по-ефективен контрол по отношение на злоупотребите с лични данни на граждани, използвани в изготвянето на подписки за издигането на кандидатите? Моля, напомнете как хората могат да проверят дали фигурират в някой от списъците. С влизането си в сила през 2014 г. Изборният кодекс направи крачка напред, като осигури възможността всеки един избирател да провери дали името и данните му фигурират в подписка за подкрепа на партия, коалиция или инициативен комитет. Въз основа на тези текстове в закона, от изборите, проведени от 2014 г. до сега, ЦИК изпълнява своето задължение по силата на Изборния кодекс - да публикува на страницата си подписките в подкрепа на формациите. Това позволява всеки един избирател да провери дали участва в списъците и осигурява защита на неговите лични данни. Както в предходните избори, така и сега въз основа на тази възможност бяха подадени сигнали и жалби от избиратели и гласоподаватели, които са включени в подписки, без да са давали своята подкрепа за субектите, в чиито списъци фигурират. Сигналите са препратени своевременно по компетентност към Комисията за защита на личните данни, която следва да извърши проверки и ако е налице нарушение на закона, да наложи административно-наказателни мерки. Парламентът прие и държавният глава утвърди последните промени в Изборния кодекс. Как ще коментирате подобни изменения по-малко от месец преди вота? В качеството си на говорител на ЦИК не бих могъл да коментирам одобрените промени. Европейската комисия за демокрация чрез право (Венецианската комисия) и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) са приели кодекси за добрите изборни практики. Приемам, че те са задължителни за страната ни, тъй като са изготвени от институциите, които наблюдават и извършват одит на вота и у нас. Съгласно кодексите за добрите практики и изразените становища от тези институци, не е желателно правилата, по които се провеждат изборите, да бъдат изменяни в последния момент. Как стои въпросът с отварянето на секции в чужбина? Какъв е редът за подаване на заявления за откриването им и кога ще стане ясно колко избирателни секции ще бъдат организирани и в кои държави? Общият брой на секциите извън страната е 325 в 71 страни. Най-много са във Великобритания - 53, по 35 ще има в САЩ и Турция. В Испания ще бъдат 29, в Гърция - 13, във Франция - 10, а в Италия - 9. Германия обяви, позовавайки се на установената протоколна практика, че не разрешава откриване на секции извън дипломатическите и консулските представителства и бюрата на почетните консули на България. Ще се различава ли с нещо бюлетината от тази, позната на хората от последния вот за държавен глава? На 6 ноември ще се проведе гласуване както в изборите за президент и вицепрезидент на републиката, така и в националния референдум. Гласуването в изборите ще бъде с интегрална бюлетина за мажоритарен вот. В националния референдум то ще е с бюлетина. Тя ще се поставя в плик, а пликът ще се пуска в избирателната кутия. С промените в Изборния кодекс бяха въведени нови моменти по отношение на гласуването. На първо място това е задължителното гласуване, което е изпълнение на граждански дълг, въведено с измененията на чл. 3 от закона. В тази връзка в бюлетината за гласуване в изборите беше въведена и опцията „Не подкрепям никого“. По този начин избирателят може да отрази своя вот, дори и да не подкрепя никого от кандидатите, като отбележи избора си със знаците Х или V, изписани със син цвят. По отношение на референдума различното от предходните национални допитвания е, че за първи път ще се гласува по три въпроса, включени в една бюлетина. Гласоподавателят може да отрази своето предпочитание по един от въпросите, по два от тях или и по трите въпроса. Това са новите моменти при гласуването, на които наблягаме и в нашата разяснителна кампания. 91Какъв процент участници в допитването е необходим от имащите право на глас, за да бъде приет резултатът от референдума за валиден? Със задължителен характер ли са националните решения по трите въпроса? Каква е процедурата по прилагането им? За да бъде референдумът приет за валиден, е необходимо в него да участват поне същият брой гласоподаватели, колкото са били избирателите на последните парламентарни избори през 2014 г., и с „да“ да са гласували повече от половината от участвалите в референдума гласоподаватели. През 2014 година в парламентарните избори са гласували 3 500 585 избиратели. Когато в националното допитване са се включили по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание, но повече от 20% от гражданите с избирателни права, и ако с „да“ са гласували повече от половината, предложението, предмет на референдума, се внася в Народното събрание. Този законов текст ще се прилага към всеки един от въпросите на предстоящото допитване. Моля, обяснете принципите за задължително гласуване, които за първи път влизат в сила при президентските избори. Какви ще бъдат санкциите, в случай че лице не упражни правото си на глас? Няма санкции за гласуването в националния референдум, тъй като той е гражданска инициатива. За вота в изборите беше приет текст, който въвежда неблагоприятни последици, ако гласоподавател не е упражнил своето право. В случай че не гласува в два избора от същия вид (например президентските през 2016 г. и след това президентските избори през 2021 г.), той се заличава от избирателните списъци по правила, които ще трябва да бъдат приети допълнително от ЦИК. Това заличаване не е окончателно и не лишава избирателя от права, тъй като той би могъл да подаде заявление до общинската администрация по постоянен адрес, за да бъде включен отново в избирателните списъци. Категорично трябва да изясним, че Изборният кодекс не предвижда имуществени санкции или глоба, както се твърдеше в общественото и медийно пространство. Ще има ли машинно гласуване и тази година? Машинно гласуване ще има и в тези избори. ЦИК определи, че ще е с 500 машини, които ще бъдат разположени на територията на 31 района на България. В ход е предизборната кампания. Какви правила трябва да спазват кандидатите и какви санкции ще бъдат налагани при нарушения? Бих казал, че нормативната база е най-постоянна по отношение на предизборната кампания и няма съществени промени в правилата за нейното провеждане. Бяха въведени допълнителни забрани за агитационните материали. Според тях в агитационни материали не може да се използват българските знаме и герб, флаговете на чужди държави, религиозни знаци и изображения, както и не може да се извършва агитация от служители на вероизповеданията, като самото извършване на религиозния обред не е предизборна агитация.