Нещо странно е на път да се случи в милата ни татковина. Отново тихомълком и отново покрай старателно раздухвани други скандали, този път с изтеклите в медиите СРС-та. Не че темата за незаконните или „разконспирирани” подслушвания не е важна, напротив. Въпросът обаче е кой се възползва от нагнетяването на едно напрежение за сметка на друго „такова”, какви ще бъдат последствията и кой ще бъде принуден накрая да плати цялата сметка.

Който не играе – не печели! Който не чете – също...
Вестник „Строител”, бр. 1 от 7 януари 2011 година. Георги Дичев, председател на Камарата на частните съдебни изпълнители: „Все по-често фирми и граждани осъждат държавата и общините. За съжаление не съществува законова регламентация частните съдебни изпълнители да събират вземания от държавата, когато тя е некоректен длъжник. Това е стара болка на съдия-изпълнителите още отпреди години. При нас много често идват хора, които са осъдили държавата – дали министерство, или някой друг държавен орган. Те обаче не получават изпълнение на съдебното решение, защото няма сила, която да принуди съответния държавен ръководител да изпълни съдебното решение. В такива ситуации очевидно е необходимо принудително изпълнение. За съжаление законът го забранява. С една промяна в ГПК преди години се въведе забрана за изпълнение срещу държавни учреждения. Същото се случи и по отношение на общините. Този текст е атакуван от омбудсмана в Конституционния съд и все още няма решение, но проблемът е много дразнещ… С колкото и колеги да говоря от западноевропейски държави за този проблем, те не могат да разберат въпроса. За тях е немислимо държавен орган да дължи пари на когото и да било. Особено пък ако е осъден…”
Вестник „Строител”, бр. 2 от 14 януари 2011 година. Професор Огнян Герджиков, преподавател по търговско право, председател на 39-ото Народно събрание и председател на Арбитражния съд към Българската стопанска камара: „В последните години държавата е неизправен длъжник. Оттук всъщност се получава парадоксът – вместо тя да дава пример как трябва да се изпълняват задълженията, всъщност е най-неизправният длъжник. Това е безобразие, което продължава почти две години. Абсолютно недопустимо е в една правова държава, а ние сме записали в конституцията, че сме такава, държавата да е неизправен длъжник и срещу нея да няма ефикасни мерки, каквито има срещу другите субекти. Търговецът може да предприеме действия срещу нея, но е трудно, защото тя има привилегии, които останалите нямат…”
Вестник „Сега”, 19 януари 2011 година. Иван Бойков, изпълнителен директор на Камарата на строителите в България: „Борихме се две години и успяхме да изчистим значителна част от дълговете. Останаха около 100 млн. лв., от които 60-70 млн. са на общините. Там нещата са много тежки. Общините са извън държавата от гледна точка на това да се търси съдействие през правителството, защото нещата се решават от общинските съвети и кметовете. Те имат сложни взаимоотношения с държавата, но ние сме потърпевшите накрая. Пътната агенция също дължи пари, но към фирми, които не пожелаха да се възползват от схемата през Българската банка за развитие (ББР)…
… Всички, които са поискали да се възползват от механизма през ББР, са си получили парите. Останалите явно са преценили, че не могат да поемат 7% дискаунт. Те са записали вземанията си като загуба и може да си ги търсят по съдебен ред. Засега нямаме сигнали за заведени дела…”
Заговорът не от вчера и не е до утре…
Ни в клин, ни в ръкав в края на 2008 г. правителството на тройната коалиция направи изумителна чупка в кръста и внесе в парламента проектозакон за амнистията. По правило този тип нормативни актове са свързани с осъдени лица, т.е. с тях се намаляват вече наложени наказания или пък се освобождават затворници. Най-изненадващо обаче депутатите от 40-ото Народно събрание изведнъж кривнаха от правия път толкова рязко, че освободиха от наказателна отговорност дори „белите якички”, подведени под отговорност за злоупотреба със служебно положение и безстопанственост.
Официално целта на „упражнението” изглеждаше благородна: съдебната система да бъде разтоварена от т.нар. кокошкарски дела, които се точат с години и обикновено завършват с административни наказания. А неофициално нещата бяха… още по-лесно обясними: задават се избори, нужни са свежи пари и верни гласоподаватели.
„Амнистират се, като се освобождават от наказателна отговорност и от последиците на осъждането, лицата, които до 1 юли 2008 г. са извършили престъп-
ления по непредпазливост, за които по закон се предвижда лишаване от свобода до 5 години или друго по-леко наказание”, гласи разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за амнистията, обнародван в „Държавен вестник” на 7 април и влязъл в сила на 22 април 2009 година.
От формална гледна точка дори и „вечните критикари” в Брюксел нямаше за какво да се хванат, тъй като опрощаването на прегрешенията щеше да засегне общо 356 „кокошкари” и „моторизирани” джигити. И от тях, колкото и странно да звучи днес, само трима прегърнаха свободата предсрочно. Всички останали попаднаха в следните три категории:
- 257 души – освободени, защото са лежали над максимално определените срокове за продължавано престъпление;
- 29 души - пуснати поради драстични разлики в присъдите, отредени им за едно и също престъп-ление;
- 67 закононарушители – осъдени на пробация.
От неформална гледна точка обаче картината изглеждаше доста по-зловеща. Под нежните удари на Закона за амнистията попаднаха… неизвестно колко на брой „бели якички”, разследвани и съдени за престъпления по непредпазливост (чл. 219, ал. 1 и ал. 2 от Наказателния кодекс). При това без да има някакво значение за какво точно иде реч: злоупотреба с пари от еврофондовете, манипулиране на обществени поръчки, откровени кражби на помощи за възстановяване на щети от природни бедствия, изхвърляне на промишлени отрови във вододайни зони и т.н. И то поради една много „проста” причина: при този тип престъпни деяния било невъзможно човек да докаже умисъл, измама или кражба. Ето защо органите на досъдебното производство предпочитали да работят с текстовете за безстопанственост.
Не толкова мъгляво стояха нещата с финансовото изражение на Закона за амнистията, защото още в средата на август 2009 г. днешните управляващи записаха първия си рекорд: само за 45 дни от влизането си във власт-
та те са изпратили до т.нар. компетентни органи сигнали за нарушения и престъпления, които са ощетили държавата и еврофондовете с над 315 млн. лева.
За какво обаче се връщаме чак толкова назад във времето? Ами много просто. През есента на 2009 г. новоизпечените управляващи поискаха от Конституционния съд да отмени разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за амнистията, която гласи: „Амнистират се, като се освобождават от наказателна отговорност и от последиците на осъждането, лицата, които до 1 юли 2008 г. са извършили престъпления по непредпазливост, за които по закон се предвижда лишаване от свобода до 5 години или друго по-леко наказание”. Тоест да се попречи да бъдат оневинени две трети от споменатите преди малко „бели якички”, които за първи път минават от другата страна на закона или които, по независещи от тях обстоятелства, са се оказали замесени в престъпна дейност.
В средата на януари 2010 г. Конституционният съд единодушно отхвърли искането на Министерския съвет да бъде обявена за противоконституционна разпоредбата на чл.1 ал.1.
А две седмици по-късно - на 3 февруари, същите тези управляващи (вече не толкова новоизпечени, разбира се)… тотално обърнаха палачинката. И тихомълком приеха Закон за изменение и допълнение на Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК), достоен за Книгата на рекордите „Гинес”. Ако там имаше раздел за много кратък, но много вреден нормативен акт.
Няма шега, няма майтап: въпросният закон е съставен - цифром и словом, от 7 (седем) изречения:
„ § 1. В чл. 519 се правят следните допълнения:
1. В заглавието накрая се добавя „и общини“.
2. В ал. 1 накрая се добавя „и общини“.
3. В ал. 2, изречение първо, след думата „учреждения“ се добавя „и общини“.
§ 2. В чл. 520 се правят следните изменения:
1. В заглавието думите „общини и“ се заличават.
2. В ал. 1 думите „общините и другите“ се заличават”.
Толкоз. Както се казва в художествената литература обаче, всяка дума – бомба, всеки ред – снаряд. Колкото до последиците, дори с нашествие на марокански скакалци или с цунами да ги сравним - няма да сбъркаме. Защото, колкото и невероятно да звучи, с вмъкването на думите „общини” и „учреждения” в ГПК  депутатите от управляващото мнозинство бяха на път да върнат часовника на историята поне с 25 години назад. Тоест във времето, когато държавата не само колеше и бесеше, ами редовите данъкоплатци бяха длъжни и да си плащат за това свое „удоволствие”.
Още един цитат, този път от ремонтирания през февруари 2010 г. вариант на ГПК:
„Чл. 519. (1) Не се допуска изпълнение на парични вземания срещу държавни учреждения и общини.

(2) Паричните вземания срещу държавни учреждения и общини се изплащат от предвидения за това кредит по бюджета им. За тази цел изпълнителният лист се предявява на финансовия орган на съответното учреждение. Ако няма кредит, висшестоящото учреждение предприема необходимите мерки, за да се предвиди такъв най-късно в следващия бюджет.
Чл. 520. (1) Не се допуска изпълнение върху средствата по банковите сметки на бюджетно субсидирани заведения, постъпили като субсидия от републиканския бюджет.
(2) Изпълнението на парични вземания върху друго имущество - частна собственост на длъжниците по ал. 1, се извършва по правилата на този дял.”
А какво се крие зад тези 20-30 реда, написани на засукан юридически език, знае всеки, който е имал неблагоразумието поне веднъж да има бизнес вземане-даване с някое министерство, болница или община: ти свърши работата веднага и качествено, пък ние ще ти платим, когато можем или когато искаме.
Оттук нататък, поради липса на достатъчно място, ще караме наистина по същество.
През март 2010 г. тогавашният омбудсман Гиньо Ганев внася в Конституционния съд искане за обявяване на чл. 519 и чл. 520 от ГПК за противоконституционни, защото „нарушават основни конституционни принципи и права и не са в съответствие с Хартата за основните права на ЕС и Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи”. Мотивите, с които „адвокатът на народа” иска отмяната на двата текста от ГПК, са следните:
„1. Нарушен е принципът за неприкосновеност на частната собственост - чл. 17 от Конституцията, който е закрепен също и в чл. 77, т. 1 от Хартата за основните права на ЕС и в член 1 „Защита на собствеността”от Допълнителния протокол към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.
2. Противоречие с чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията, които предвиждат създаването на условия и гаранции за разгръщането на свободната стопанска инициатива, основана на частната собственост.
3. Противоречие с
чл. 57 от Конституцията, който въвежда принципа за неотменност на основните права на гражданите и забрана за злоупотреба с права, както и забрана упражняването на конституционните права да се осъществява чрез накърняване правата и законните интереси на други лица.
4. Противоречие с
чл. 121 от Конституцията и чл. 6, § 1 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи. Чл. 121 от Конституцията предвижда равенство на страните в съдебния процес. Този принцип е в съответствие с правото по
чл. 6, § 1 ЕКПЧ на справедлив съдебен процес.
Член 6, § 1 ЕКПЧ осигурява на всяко лице, чието гражданско право е нарушено, достъп до справедлив и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона…”
Четири месеца по-късно, докато Конституционният съд все още умува по „въпроса”, националните медии хвърлиха голямата бомба: „Фирми не си искат от държавата парите със 7% отбив. На 30 септември изтича крайният срок за подаване на заявления в Българската банка за развитие (ББР). Досега по тази схема са изплатени едва 200 от 600-те млн. лв., които държавата дължи на бизнеса за 2009 година”.
Последвалите коментари на юристи, предприемачи и обикновени граждани, успели по някакъв начин да осъдят държавата или общината си за някакъв зулум, са още по-крайни:
- Няма начин да принудиш държавата да си плати;
Фирмите, които не искат да получат парите си чрез ББР, трябва да забравят за тях, защото няма сила, която да принуди осъденото „учреждение” да си плати борча;
- За да изиграе бизнеса, държавата е възложила на прокуратурата да провери изрядността на десетки, ако не и на стотици обществени поръчки, които са изпълнени и трябва да бъдат изплатени. А докато въпросните проверки не приключат, потърпевшите бизнесмени дори не могат да заведат дела срещу „контрагентите” си;
- Въпросните 200 млн. лв., изплатени чрез ББР, са само по договори на осем държавни ведомства, докато пари на бизнеса дължат… почти всички държавни структури и органи на местното самоуправление.
След още четири безсънни (за бизнеса, естествено) месеца, на 11 януари 2011 г. Конституционният съд най-сетне обяви, че е решил казуса. По… възможно най-йезуитския начин: за държавата и държавните учреждения принудителното изпълнение е строго забранено. Докато от общините човек може да си събере вземанията чрез запор на банковите сметки или продан на общинско имущество, но само при две условия. Първо – запорираните пари не трябва да са държавна субсидия, и второ – имотите да не са публична общинска собственост. С други думи, нищо и половина, защото за никого не е тайна, че самофинансирането на общините е въздух под налягане. А пък най-читавите общински имоти, влизащи в графата „Частна собственост”, отдавна са продадени, подарени или заменени срещу евтини панелки и още по-евтини планински чукари.
Какво ще се случи оттук нататък? Елементарно, Уотсън, би казал Шерлок Холмс, ако неговият „баща” Артър Конан Дойл беше жив и имаше възможност да стане очевидец на случващото се. Държавата и общините ще размотават бизнеса, докато си искат, но едновременно с това ще го задължават да си плаща всички задължителни масрафи от рода на данъци, заплати, здравни и социални осигуровки, такси смет и т.н. И ще демонстрира непоколебима воля за наливане на пари в хазната така, както се случва с шуменската строителна фирма и член на Камарата на строителите в България „Автомагистрали – Черно море” АД.
Въпросната компания дължи на работниците си 1,9 млн. лв. за заплати, изработени през септември, октомври и ноември 2010 година. Според социалния министър, ако „чорбаджиите” не възмездят 950-имата си работници в най-скоро време, „Автомагистрали – Черно море” АД ще оглави черния списък на некоректните работодатели (става дума за собствениците на около 70 фирми), които със сигурност ще бъдат дадени на прокурор. В същото време обаче „Автомагистрали – Черно море” АД има да получава от държавата… 7 млн. лв. за два изпълнени проекта: подмяната на ВиК мрежата в Шумен (финансиран по програма ИСПА) и пътната отсечка Бургас–Малко Търново.
И накрая, понеже няма как подобно „съчинение” да завърши с оптимистичен финал, ще отделим малко място на една странична (уж), но… безкрайно садистична новина. От 23 януари насам в правителството върви тежък дебат на тема „Дали на общините да бъдат опростени 20 млн. лв., неправомерно похарчени по предприсъединителната програма САПАРД, или да не бъдат опростени”.  (виж. стр. 29)
Според информация, случайно изтекла в публичното пространство, до средата на февруари правителството трябва да е готово с решението на това сложно уравнение. И макар да има още две седмици до крайния срок, някои по-хазартни типове вече са познали „верния отговор”: на част от общините прегрешението ще бъде опростено, на други – няма да бъде. Поне до началото на предизборната кампания за местния вот наесен. Аргументът в полза на тази… двулична хипотеза гласи, че общините били извършили финансовите нарушения по САПАРД след разрешение на служители на фонд „Земеделие”. Ами какво да кажат тогава десетките и стотици фирми, докарани до ръба на пропастта? И  които теглят банкови кредити, за да погасяват задълженията си към държавата, която има да им дава поне половин милиард?
Всъщност фирмите няма какво да казват. Държавата има право на последна дума, защото ако „работата” стигне до Страсбург, през следващите няколко години държавната хазна ще се пълни само с… мили спомени.

Черно на бяло

Из Конституцията на Република България

Чл. 1. (1) България е република с парламентарно управление.
(2) Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция.
Чл. 4. (1) Република България е правова държава. Тя се управлява според Конституцията и законите на страната.
(2) Република България гарантира живота, достойнството и правата на личността и създава условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество.
(3) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2005 г.) Република България участва в изграждането и развитието на Европейския съюз.
Чл. 5. (1) Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат.
(2) Разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие.
(3) Никой не може да бъде осъден за действие или бездействие, което не е било обявено от закона за престъп-
ление към момента на извършването му.
(4) Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.
Чл. 7. Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица.
Чл. 16. Трудът се гарантира и защитава от закона.
Чл. 17. (1) Правото на собственост и на наследяване се гарантира и защитава от закона.
(2) Собствеността е частна и публична.
(3) Частната собственост е неприкосновена.
(4) Режимът на обектите на държавната и общинската собственост се определя със закон.
(5) Принудително отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди може да става само въз основа на закон, при условие че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение.
Чл. 19. (1) Икономиката на Република България се основава на свободната стопанска инициатива.
(2) Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя.
(3) Инвестициите и стопанската дейност на български и чуждестранни граждани и юридически лица се закрилят от закона.
Чл. 57. (1) Основните права на гражданите са неотменими.
(2) Не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други.
Чл. 121. (1) Съдилищата осигуряват равенство и условия за състезателност на страните в съдебния процес.
(2) Производството по делата осигурява установяването на истината.
(3) Разглеждането на делата във всички съдилища е публично, освен когато законът предвижда друго.
(4) Актовете на правораздаването се мотивират.

Да фалираш заради държавата? Може…

- Основната си дейност „Автомагистрали - Черно море” АД извършва на територията на Североизточна България.  
- Инвестиционната политика на фирмата е насочена към подготовка и повишаване квалификацията на персонала; работи успешно със средните училища за подготовка на кадри – строителни техници и машинисти на пътностроителна техника. Внедрена е и система за здравословни и безопасни условия на труд, съгласно изискванията на OHSAS 18001:1999.
- Фирмата е член на Камарата на строителите в България. В основната си дейност разчита предимно на собствени машини и транспортни средства, които непрекъснато се обновяват.
- Фирмата притежава три асфалтови бази, четири кариери за добив на инертни материали, оборудвани със съответната трошачна техника и транспорт, шест бетонови възела, машинноремонтна работилница, диагностичен пункт за технически прегледи на МПС и пътна лаборатория.
- Фирмата произвежда всичко необходимо за основните си дейности - бетонови изделия, трошен камък за производство на бетон, асфалтови смеси и трошено-каменни настилки.