Истински истории от старите силистренски къщи

Елица Илчева За Силистра казват, че е град с характер, и няма как да е иначе, след като се е настанил в самия североизточен ъгъл на държавата – от едната му страна се разлива реката, от другата го притиска румънската граница. Архитектурата му е типична за крайдунавските градове, но трудно може да бъде сравнена с блясъка и величието на Русе. В началото на ХХ в., когато в годините след османското робствонай-бурно се е строяла новата държава, селището е изживяло и румънско владичество. Старите къщи тук обаче и до днес носят романтиката на отминали години и пазят историите за странни и трудни човешки съдби. Подбрахме някои от тях, разказани от местни родолюбци в специално създадена страница „Стара Силистра“. По наша преценка като външно излъчване без никакво съмнение най-отличителна е сградата на улица „Гено Чолаков“, която единствена измежду останалите не е наречена по името на стопанина си, защото в повече от 100-годишната й история се разказват различни версии за това кой я е строил. Фактът, че има толкова забележителна визия, говори, че собственикът е бил състоятелен човек, който е имал око за красивото. Тя така живописно се вгражда в старинната част на града, че кара всеки, който мине край нея, да се спре да я загледа. В горната част на фасадата има едва забележим надпис, от който трудно се разчита годината 1886 или 1887 (последната цифра не личи), и името Аврам Яков. Според една от местните легенди Яков започнал изграждането в началото на осемдесетте години на XIX в. и за пет-шест години я завършил. Работата е била сложна не само заради богатата външна украса и просторните помещения, но и заради начина на строителство. Основите и цокълът са иззидани от големи, добре оформени камъни, които са хванати един за друг чрез сглобка и без никакъв спойващ материал. Между камъните са поставени арматурни железа, обвити в сяра на прах. Така се постига изолация от атмосферните влияния. Сградата не е в чист архитектурен стил, определена като късен сецесион, смесен с барок. Архитектът е неизвестен, но подобна постройка има и в Русе. Аврам Яков е бил търговец на зърнени храни и доста заможен човек. Знае се, че имал син с умствено заболяване. Семейството обаче не е живяло дълго в красивата сграда, защото след като в Силистра се настаняват румънските управници, я присвояват за дом на префекта. Доста по-късно, през 1935 г., Аврам Яков се преселил в Израел и изоставил имота. Съществува и версия, че къщата е построена, за да служи като болница. Опорни пунктове на това са двойният дъсчен под, направен така за по голяма трайност при често миене, високият таван, предназначен за сушилня на прани дрехи, а с това и осветена задна част на къщата, удобна за операционна зала. Факт е, че там, макар и за кратко, е работил д-р Габровски. Съпругата му обаче се самоубива и той напуска града, а след това дирите му се губят. Сградата е известна като частната клиника на д-р Шишков и д-р Хаджиоглу, а около 1910 г. се е ползвала и от Червения кръст. Друга къща на същата улица е тази на Благой Кузманов. Намира се под №3А и колкото и да е странно, се помни, че на нейно място е имало по-стара, в която е пребивавал Васил Левски. Кузманов бил адвокат и син на известния с патриотизма си свещеник Кузман. Бащата водил истински борби срещу румънското владичество, а синът се оженил за румънката Мария Константинеску, потомка на богат род от Кълараш. Дори парите за семейното огнище били дадени от Константинеску и силистренци сочели новата сграда с думите: „Това е богатството на Мариюара (Мария)“. Поп Кузман понасял това много тежко. Седем години след завършването на сградата Южна Добруджа се връща към България. Румънците, които са живели в Силистра, си заминават. Мария остава, но без да излиза от дома си, до смъртта си през 1956 г. Трагично завършва живота си и Благой, който се обесва на тавана. Двамата нямат наследници. По-късно тук се настанява семейството на първия секретар на окръжния комитет на БКП – Али Рафиев. През годините къщата е била и детска градина, компютърен клуб. След 1989 г. е кафене, ресторант, а в момента отново красив частен дом. Истинска красавица е и къщата на Коста Карагеоргиев. Намира се на улица „Куюмджи Енчо” №4, зад младежкия дом. Има два изхода, с висок таван и висока маза, което създава впечатление за двуетажна сграда. Отличителна е с това, че в духа на старите градски нрави стените на стаите са украсени със стенописи. Фреските и значителна част от обстановката в помещенията са запазени и до днес. Коста Карагеоргиев е бил търговец, предприемач и земевладелец. Притежавал е над 1000 декара добруджанска земя и е успявал да организира производството върху нея едновременно с другите си занимания. Той е бил инвеститор и при строителството на сградата на днешната картинна галерия, която е сред най-красивите в Силистра. А това обяснява и приликата между двете постройки - формата и материалите, от които е направен покривът, капандурите по него, корнизите на прозорците и други украшения. Сградата дълги години е била и Дом на архитекта – грижливо реконструиран и поддържан. В мазето се помещавал „Клуб на дейците на културата“. Къщата на Хаджи Матос е на улица „Омуртаг“ №9. Завършена е около 1890 г. Има четири стаи, голям вътрешен салон и два входа към двете улици. Матос е бил заможен търговец, житар, притежавал мелница в Липница (Румъния), складове за зърнени храни в Кюстенджа и още няколко къщи в Силистра. Той е потомък на род, който напуска арменската столица след голямото и разрушително земетресение. Със съпругата му Зариф не са имали деца. Предприемат дълго пътуване през Варна с кораб до Йерусалим, а на връщане остават в Истанбул за известно време. Там осиновяват момченце от арменско семейство и се завръщат в Силистра. Матос е и щедър дарител - подарява на арменската църква две къщи, намиращи се в съседство с неговата. Осиновеният син пропилява всичко, което останало от бащата.