Строителят дарител

Благодетелят на Видин Тома Лозанов продал най-красивата си сграда, после я откупил двойно по-скъпо, за да я даде на ползу роду

Прочетена: 438

Елица Илчева

В дните около Коледа благотворителността винаги става тема за разговор. Къде повече, къде по-малко, точно тогава всеки е склонен да бъде по-щедър и това е нещо, познато на Земята, откакто свят светува. Защото у човек е заложено да помага, да споделя благата си и да бъде състрадателен. През годините даряването става все по-популярно. Осъзнава се ролята и значимостта на това действие като фактор за разрешаване на множество проблеми в обществото. Последният пример е твърде отскоро – Камарата на строителите в България пое ангажимент да изгради разрушени къщи в Хитрино, а десетки фирми от бранша пожелаха да се включат и с помощи.

Всъщност строителите не само при нужда, а винаги са били най-щедрите дарители. В новата българска история, в годините на изграждането на държавата след Освобождението има не едно и две имена на предприемачи, които не само са изградили и оставили на поколенията невероятни здания, но и са ги дарявали приживе на ползу роду. Сред тях е благодетелят на Видин Тома Лозанов (1854 – 1952 г.), един от най-богатите жители на града.

Умен и енергичен, с отличен усет, той купувал парцели в следосвобожденския град и строил сгради, от които бързо натрупал голямо състояние. Част от спечелените средства влагал в съвместни проекти с друг видински богаташ – Ванко Джонов. Като съдружници те са изградили съвместно спиртоварна на брега на р. Дунав, до нея модерна дъскорезница, а в село Буковец дори барутна фабрика. През 1909 г. между двамата избухнала свада, която завършила със смъртта на Джонов. Потресен от случилото се, Тома решил да раздаде цялото си богатство за благородни цели.

„Спечелих парите от народа, връщам ги на народа“ – заявил той и подарил на общината две от най-красивите здания в центъра на града. Когато тя ги обявила за продан, Лозанов откупил едната сграда на двойно по-голяма от обявената цена и повторно я дарил на основаното през 1919 г. Видинско търговско дружество. Обектът получава по-късно названието Търговски дом. На нейно място днес се намира Съдебната палата. Другата, строена в края на XIX в., кметството продало на Българската земеделска банка. До днес няма по шикозна сграда в града, а в историята остава като

„Сградата на Тома Лозанов“. Намира се на площад „Бдинци“. Използвана е като градски общински съвет, сладкарница и книжарница. Днес в нея са настанени ръководствата на политически организации и др. Обявена е за паметник на културата в Държавен вестник, №84, 31 октомври 1975 г.

Събраните от продажбите близо 4 млн. лв. влизат в Епархийския фонд, създаден от митрополит Неофит. Те са вложени в изграждане на сиропиталище, подпомогнато е строителството на читалище „Цвят“, Видинската митрополия, църквата „Свети Николай Мирликийски“, епархийското училище (зад Видинска митрополия, по-късно Пионерски дом) и други. Допълнително през 30-те години други 2 млн. лв. Лозанов дарява на общината, за да бъде изградена обществена баня (сега хотел „Ана-Кристина”).
Сградата на Тома Лозанов краси града от 1898 г. Смята се, че авторът й е или немският арх. инж. Евгени Гейслер, или инж. арх. Тодор Кожухаров. В строежа участват дебърски и албански майстори.

Разположена е ъглово и заема около 500 кв. м площ. Състои се от мазе, партер, два етажа и мансарда с кула.

Ъгълът й е заоблен навън и оформен на първия и втория етаж с по един масивно извит балкон с железен парапет. Плановата й схема е коридорна. При пресичане на двата коридора в партера се получава шестоъгълен вестибюл. Във вътрешната архитектура липсва декорация. Външната обаче е щедро украсена и много интересна. Двете главни фасади са решени еднакво, обединени от извит ъгъл, подчертан от кръгла кула с купол. Отчетливо са разделени от хоризонтални корнизи на три части. Партерът е с правоъгълни отвори, първият и вторият етаж са обединени от голям ред пиластри. Всяка фасада е симетрична сама за себе си, с по два ризалита, увенчани с триъгълен фронтон. Пиластрите са два вида в голям ред – модерни и видоизменени коринтски, силно конични. Прозорците на първия и втория етаж са събрани на двойки или на тройки, фланкирани и разделени от дорийски пиластри. Тези на първия етаж са увенчани различно. Двойните прозорци са със сегментен фронтон, а тройните – с триъгълен, пресечен отгоре с маска. Тройният прозорец на ризалита е разделен и от две херми. Подпрозоречният му парапет е декориран с балюстрада. Върху тимпана на сегментните, фронтони над прозорците, и на триъгълния над ризалитите има релефна композиция. Под двойните прозорци на първия етаж има по две декорирани пана с релефна композиция от стилизирани човешки и растителни елементи. Главният корниз е богато профилиран, допълнен с акантови листа и с класическото деление на антаблемана. Фризът на ризалитите е допълнен от гирлянди и геометрични орнаменти.

Мансардният етаж е добре разработен. Прозорците му са оформени с масивна рамка с пиластри, барокови извивки и са увенчани със сегментен фронтон. Над ризалитите, както и над ъгловата част има масивен тавански полуетаж. Ъгловата кула е покрита с интересен кръгов купол от ламарина на люспи и е разделен на осем ребра. Той лежи върху нисък кръгъл барабан и завършва със сложен декориран шпил в пирамидална композиция. Кулата се осветява през купола с кръгли люнети в декоративна рамка.

Конструкцията е масивна. Архитектурните детайли са каменни, покривната конструкция е дървена, а подовата е върху железни греди и гредоред.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 31.12.2016. Категория Новини. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Един коментар по Строителят дарител

  1. Pingback: Тома Лозанов – един от големите благодетели на Видин и Видинска епархия • Дякония.БГ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


%d блогъра харесват това: