Бъдещият учебен корпус на НХА – добро начало далеч от големия план

Елица Илчева През ноември 2006 г. държавата отпусна 1 млн. лв. за започване на проекта за нов учебен комплекс на Националната художествена академия (НХА), а Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Столичната община, Министерството на образованието и науката и Министерството на културата бяха твърдо решени да осигурят и допълнително необходимите средства, за да може до лятото на 2007 г. да има работен проект. 10 години по късно - на 14 декември 2016-а, бе официално обявено началото на частичната му реализация. Сега с 2 999 600 лв. по Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020“, от които 2 549 660 лв. са от Европейския фонд за регионално развитие и 449 940 лв. национален принос, ще започне строителството на сграда, залепена за съществуващата откъм ул. „Оборище“, която е на 124 години. Договорът е подписан на 26 ноември, а същинското строителство ще започне в началото на следващата година и ще продължи 30 месеца. До дни трябва да бъде обявена обществена поръчка за избор на изпълнител. Проектът предвижда строителството на новo напълно самостоятелно здание от 2158 кв. м на 4 етажа, сутерен и терасовидно ниво. В него ще се поместват 3 лекционни и една компютърна зала, 16 художествени ателиета, библиотека с книгохранилище и всички необходими комуникационни, санитарни и технически помещения. Това е само първи етап от проекта на арх. Стефан Добрев за изграждане на цялостен учебен комплекс на Академията. Паралелно със строителството ще се търси финансиране за конструктивно укрепване и реконструкция на старата постройка. За нея са нужни поне 7 – 8 млн. лв., затова ръководството на университета е предпочело да започне с новото строителство, съобщи ректорът проф. Николай Драчев. Проектът беше представен лично от арх. Добрев при изключително голям интерес от страна на преподавателския екип на Академията. Изразено бе единодушното мнение, че той е едно добро начало, но далеч от изпълнението на оригиналния вариант, за който също има строително разрешение. Според предварителните проучвания за неговата реализация са нужни 40 млн. лв. Те включват сграда с обща разгърната площ около 15 хил. кв. м, при която се запазват дворното пространство и озеленяването, но е с нов факултет за приложни изкуства и голяма галерия за временни изложби, актова зала, лекционни салони, панорамно кафене. Според проекта само една малка актова зала ще бъде съборена, но тя ще бъде изградена отново под дворното пространство в много по-големи размери. Включено е и построяването на паркинг за 200 коли с обща площ 5000 кв. м в две сутеренни нива. Интересно е, че арх. Добрев печели конкурса в състезание с още 25 творчески колектива. Според проф. Божидар Йонов, преподавател по „Пространствен дизайн” в НХА, от всички премирани единствено идеята на арх. Стефан Добрев запазва визуалната връзка между Народната библиотека, Софийския университет и храма „Св. Александър Невски“, а с бъдещата сграда се предвижда да се постигне събиране на едно място на всички факултети на Академията, разпръснати сега из цяла София. Цялостната му реализация обаче, както става ясно, отново е отложена за незнайно кога, и то не само заради невъзможността да бъде финансирана, а и заради недоволството на неколцина преподаватели и граждани. Арх. Стефан Добрев, проектант: Вариантът е по-семпъл, но съм сигурен, че ще се получи добре Арх. Добрев, за строителството на нова сграда на НХА се говори от години. Как се чувствате сега, когато наистина започва реализацията? Все пак отнякъде трябваше да се започне и аз вярвам, че това е добро начало. Сега стартираме една минимална част от целия проект. Надявам се, много ми се иска някой ден бъде реализиран оригиналният ми проект - така, както бе замислен. Но това едва ли ще стане. Не защото не е добър, а защото не сме дозрели да приемаме адаптацията на нови неща към старите. Обществото в България не е готово да върви в крак с времето, камо ли с крачка напред. Каква е разликата между това, което се започва, и първоначалния Ви замисъл? Спряхме се на по-класически вариант. Макар че идеята, която спечели националния конкурс и за която има строително разрешение, според мен е по-добра и наистина е много смела и авангардна. Усеща се известно разочарование, че сякаш е направен ход назад, така ли е? Да Ви кажа честно, не е проблемът само че парите не стигат. Един човек от екипа на Академията се оказа голямата пречка. А той е от тези хора, които са винаги против всичко. Но това е положението. Може ли това да се случи във Франция, където също работите и печелите награди? Не, това във Франция не може да се случи. Имаше хиляди срещу пирамидата пред Лувъра, но я построиха и днес е най-атрактивният обект. Същото стана и с националния им център за изкуство и култура „Жорж Помпиду“, който е най-авангардната сграда. Но в България ни липсва смелост, липсва ни умението да се доверяваме на експертите в дадена област. При нас всеки се смята за специалист и дори когато нищо не разбира, бърка работата. Но ние в крайна сметка успяхме все пак да удържим на всички тези хора, които пречат, и мисля, че започваме. Въпреки че е по-семпло, съм сигурен, че ще се получи добре. Кое беше най-голямото предизвикателство в работата Ви? Много предизвикателства имаше. Извънредно трудно е, защото се намираме в най-централната част на София. Както казах, районът е много чувствителен към промени. Проф. Николай Драчев, ректор на НХА: Убеден съм, че ще намерим средства и за реставрация на старата сград Проф. Драчев, защо предпочетохте да започнете с ново строителство, когато е ясно, че старото здание има крещяща нужда от ремонт? Защото по „ОПРР 2014 – 2020“ имаме възможност да усвоим 3 млн. лв., с които да направим нещо, което да е напълно завършено. За реставрацията на сградата откъм ул. „Оборище“ ни трябваха поне 7, 8 млн. лв., които нямаше откъде да осигурим. Но аз съм убеден, че започнем ли веднъж, ще намерим всички необходими средства. Варианти по европейски програми ли ще търсите? Да, има възможности, ще подберем най-добрата. Имате ли други проблеми със сградния фонд на Академията? О, твърде много са. Най-тежко е положението в базата ни на бул. „Дондуков“. Ако отидете там, ще се изплашите. Обитаваме тази сграда от 1986 г., но нямаме възможност да я поддържаме и тя е занемарена отвсякъде, дори отопление няма. Затова и искаме да преместим част от ателиетата в тази, която започваме да строим. Притеснява ли Ви Вас лично, че някои от колегите Ви смятат, че тя ще стои като кръпка? Нека да завършим новото здание, нека обновим и старата сграда до нея и ще видите, че всички ще са доволни. А какво ще кажете на тези, които се притесняват, че основите на новата може да навредят конструктивно на старата? Няма място за притеснения. В крайна сметка всичко е изчислено от специалисти, консултанти, правени са обследвания. В квадрата на Академията На страницата sgrada-nha.blogspot.bg проф. Андрей Даниел разказва, че първата постройка в квадрата на днешната Академия е сградата на галерия „Академия”. Тя е изградена по време на строежа на храма „Александър Невски” като ателие на арх. Смирнов и неговия екип. Архитектът е изпълнявал надзора по строителството на църквата, проектирана от още по-великия по онова време арх. Померанцев. Неслучаен е изборът точно на това място да бъде построено Рисувалното училище. Впрочем, революционната идея на Константин Величков е скандализирала Народното събрание и в списъка на отрицателите са били също такива авторитетни имена като Алеко Константинов, Иван Вазов и др. И все пак Академията е била учредена с височайшия указ на цар Фердинанд. Може би поради близкото приятелство на Величков с царя и царицата или все пак европейският манталитет и образованост на Фердинанд да е бил решаващ.