Засега седем са кандидатите за председател на ЕП

С началото на 2017 г. Европейският парламент навлезе във втората половина на своя мандат, а това означава, че трябва да бъдат взети някои важни институционални решения. На 17 януари депутатите ще гласуват, за да определят кой да замени Мартин Шулц на председателския пост, а по-късно ще изберат заместник-председатели и квестори на Парламента. До края на работния ден днес се внасят кандидатурите за председател. Всеки един депутат може да бъде кандидат за председател, стига да е предложен от политическа група или от поне 5% от всички евродепутати, т.е. от 38 депутати. Към момента 7 депутати са обявили кандидатурите си за поста. Това са Антонио Таяни (ЕНП, Италия);Елеонора Форенца (ЕОЛ/СЗЛ, Италия), Джийн Ламбърт (Зелени/ЕСА, Великобритания), Джани Питела (С&Д, Италия), Лауренциу Ребега (ЕНС, Румъния), Хелга Стeвeнс (ЕКР, Белгия), Ги Верхофстад (АЛДЕ, Белгия). В надпреварата могат да се включат още депутати преди всеки един тур на гласуване освен последния. Изборът започва във вторник от 10 часа българско време и се провежда с тайно гласуване. Депутатите отбелязват кандидата, който предпочитат, върху хартиена бюлетина и поставят един по един своите бюлетини в урни. Процесът се следи от осем преброители, избрани сред депутатите.Тайното гласуване ще бъде председателствано от досегашния ръководител на ЕП Мартин Шулц. Кандидатът, който събере абсолютно мнозинство от подадените гласове, т.е. 50% плюс един глас, се обявява за председател на Парламента. При гласуването празните и невалидните бюлетини не се вземат предвид при изчисляване на необходимото мнозинство. Ако при първото гласуване няма победител, същите или други кандидати (на този етап в избора могат да се включат нови кандидати според правилата) могат да бъдат номинирани за втори тур на гласуването при същите условия. Ако се налага, може да се проведе и трети тур по същите правила. Ако никой не събере абсолютно мнозинство от гласовете в рамките на три гласувания, двамата кандидати с най-висок брой гласове в третия тур продължават в четвърти тур, където кандидатът, който получи повече гласове, се обявява за председател на Парламента. В случай на равенство на гласовете по-възрастният кандидат се обявява за победител. Председателят ръководи цялостната дейност на Парламента и на неговите ръководни органи, както и дебатите в пленарна зала. Той представлява ЕП по всички правни въпроси и в отношенията с други институции. В началото на всяка среща на Европейския съвет, председателят на Парламента изразява гледната точка на ЕП по въпросите в дневния ред. След като бюджетът на ЕС се одобри от Парламента, председателят го подписва, като по този начин бюджетът влиза в сила. Председателят на ЕП и председателят на Съвета подписват всички законодателни актове, приети по обикновената законодателна процедура. Колко са заместник-председателите на Парламента? Как се изберат те и каква е тяхната роля? Парламентът има 14 заместник-председатели. Те ще бъдат избрани след вота за председател в тайно гласуване. Всеки депутат може да гласува с толкова гласа, колкото поста са налични - например, на първи тур, всеки може да гласува за до 14 кандидати. За избрани на първо гласуване, до запълване на четиринадесетте места, се обявяват кандидатите, получили абсолютно мнозинство от подадените гласове. Ако не се запълнят 14-те места, се провежда втори тур, а при трети тур е достатъчно относително мнозинство (т.е. кандидатите, които имат повече получени гласове, печелят, до запълване на свободните места). Ако само 14 кандидати са номинирани, те се избират с акламация, а редът на старшинството им се определя с тайно гласуване. Заместник-председателите са членове на Бюрото на Парламента. Те ръководят пленарни заседания, когато председателят отсъства. Председателят на Парламента може да делегира свои задължения, функции или правомощия на заместник-председателите.