Няма сила, която да дръпне (ш)алтер егото* на Е.ОН. Засега…

По всичко личи, че шефовете на частните монополи, които разпъват денонощно клетия българин в четирите посоки на обикновения делник – ток, парно, вода и телефони, са учили не инженерни или бизнес науки, а… разни други „неща”. Като се започне от клиничната психология и психиатрия, та се стигне до наследството на флорентинския интелектуалец Николо Макиавели

*Необходим речник

Алтер его (от лат. alter ego): другото аз, втора наша същност, втора личност или персона вътре в личността. Терминът е измислен в началото на ХIХ век, когато шизофренията е била описана за първи път. Казва се, че човек с алтер его води „двойствен живот“.
Егоист: човек, който винаги поставя личните си интереси над интересите на другите; човек, който иска всичко, но само и единствено за себе си.

Егоцентризъм: характеристика на мисленето, която включва невъзможността да се приеме чуждата гледна точка; тенденция всичко да се свежда до собственото „аз”, до личната гледна точка; неспособност да поискаш да се поставиш на мястото на другия; крайна форма в проявата на егоизъм, когато личното „аз” се поставя над всичко и всички.

Де го чукаш (с гръм и трясък), де се пука… тихомълком!
На 7 април 2010 г. националните медии взривиха публичното пространство с една радостна новина, която дори най-върлите опоненти на управляващите не посмяха да интерпретират посвоему. Става дума за кръстоносния поход, който правителството обяви на трите частни монопола, осигуряващи електроенергия на цяла България.
Без да хабим ценно място, припомняме само някои от най-забележителните медийни „прозрения”:
„НЕК купува от производителите един мегават за 90 лв., продава го на електроразпределителните дружества за 88 лв., а пък те го доставят на крайния потребител за… 146 лева.”
„От тази уродлива схема НЕК е на минус с 1,2 млрд. лв. и колкото повече работи, толкова повече затъва…”
„Купуването за 90 лв. и продажбата за 88 лв. ще бъде прекратено, каквато и да е цената, декларира премиерът. Според него, откакто ЕРП-тата са приватизирани преди 5 години, държавата е трябвало да получи между 500 млн. и
1 млрд. лв. дивиденти. Досега обаче в хазната не е внесена и една стотинка, защото печалбите се инвестирали…”
„Не разполагаме с достатъчно достоверна информация за намеренията на правителството, за да можем да ги коментираме по същество. Можем само да отбележим, че от 2005 до края на 2009 г. Е.ОН България е инвестирала в електроразпределителната мрежа на Североизточна България над 300 млн. лева… Цялата реализирана до момента печалба е реинвестирана в електроразпределителната мрежа”, гласи в обобщен вид отговорът на Е.ОН, разпространен още същия ден – пак от националните медии.
През следващите няколко месеца, въпреки че в офисите на „токовите” монополисти непрекъснато влизаха и излизаха какви ли не люде от ДКВЕР, ДАНС, НАП и прокуратурата, на практика не се случи нищо съществено. И изведнъж, в края на ноември 2010 г., първият сигнал, че всичко ще си продължи постарому, озари… варненското крайбрежие. Поводът, според медиите в черноморската ни столица, е местното светско събитие №1 на отиващата си година: откриването на търговския център „Варна Тауърс”, по-известен като „Двете кули”.
По принцип, макар и леко захаросани, репортерските суперлативи са съвсем заслужени. Проектът е глътнал инвестиции в размер на 50 млн. евро. Изграждането, оборудването и обзавеждането на търговския център са осигурили работа на близо 2000 души от 100 фирми. Наред с площите, отредени за офиси и магазини, във „Варна Тауърс” има поне три уникални неща: замък за игри, въртящ се ресторант - на едната кула, и истинска хеликоптерна площадка - на втората.
В частност обаче нас ни интересува нещо друго, с което – чудно защо ли – никой не иска да се хвали много-много: настаняването на Е.ОН във „Варна Тауърс”. От информация, изтекла главно в местните медии през втората половина на 2010 г., става дума за сделка с умопомрачителни (за обикновените клиенти на „токовите” монополисти, естествено) параметри:
- наета площ – 17 000 кв. метра;
- „новодомци” – администрацията на компанията, плюс служителите на фирмата, които ще работят в 20-те каси за обслужване на клиенти;
- цена за наем на
1 кв. м – 8 евро на месец;
- годишен наем на цялата площ – 1,63 млн. евро;
- срок на договора – 10 години.
Как звучат тези няколко числа на фона на инвестиционната мизерия, в която Е.ОН затъва още от стъпването си в България? Много простичко – като пълна порнография (без извинение). Защото, дори според най-елементарните изчисления, за 3 млн. евро Е.ОН отдавна можеше да си построи щаб-квартира за чудо и приказ. Е, разгънатата застроена площ нямаше да е 17 декара, но чудно какво ли пречи на една администрация да върши спокойно и качествено работата си, обитавайки „само”… 10 000 квадрата? Пък с останалите 13 млн. евро, дето ще ги похарчи за наем до 2021 г., да се издължи към държавата, която все още е собственик на 33% от българския клонинг на германския гигант.
Но… както би казал бащата на съвременната политология Николо Макиавели, ако имаше късмета да е наш съвременник,
всеки монопол развращава, а абсолютният монопол развращава абсолютно!
Ако българската „сговорна дружина” на германския енергиен гигант Е.ОН се състоеше от фирми, които печелеха от реално производство и разпределение на електроенергия, т.е. инвестирали са и продължават да инвестират в изграждането на язовири, централи, магистрални далекопроводи, трафопостове, подстанции и т.н. – на ръце да си ги носим и с мед да си ги мажем от сутрин до вечер. Обаче при положение че те се занимават предимно със скъпа препродажба на евтино купен държавен ток?
Най-смислените „отговори” са два. Първо – те да станат по-ниски от тревата и по-тихи от водата (по отношение на претенциите към държавата). И второ – да се държат като нормални люде, дойде ли реч за неразплатени сметки и взаимоотношения с бизнес партньорите им.
Оттук нататък караме по ред на номерата.
Първо. Според отговора на Е.ОН по повод „кръстоносния поход” на правителството срещу монополите в електрораз-пределението, за който стана дума в началото, „от 2005 до края на
2009 г. Е.ОН България е реинвестирала в елект-роразпределителната мрежа на Североизточна България над 300 млн. лв., т.е. цялата реализирана до момента печалба”.
Според интернет страницата на монополиста (раздел „Ключови корпоративни показатели на Е.ОН България за 2009 г.”) и елементарната математика обаче картинката, поне за миналата година, е съвършено различна. Ето какво пише там:
- „Продажби - 717 млн. лв.;
- Доставена енергия - 5, 2 млрд. кВтч;
- Клиенти - 1,1 милиона;
- Служители – 2114;
- Инвестиции - 59 млн. лв.;
- Обслужвана територия - около 30 000
кв. км;
- Дължина на мрежата - 41 800 км…”
А ето какво се получава, когато един обикновен пациент на Е.ОН хване калкулатора и започне с „елементарните” сметки. Тоест да дели приходите и разходите на броя на клиентите, на квадратните километри обслужвана територия или линейните километри на мрежата:
Приходи:
- от един клиент - 651,8 лв.;
- на квадратен километър - 23 900 лв.;
- на линеен километър - 17 153,1 лева.
Разходи:
- за клиент - 53,6 лв.;
- за квадратен километър - 1966,7 лв.;
- за линеен километър - 1411,5 лева.

Горе-долу същото е положението и с т.нар. втори отговор: за арогантното поведение на Е.ОН към бизнес партньорите му.
Отново отваряме интернет страницата на монополиста, търсим къде какво пише по темата и откриваме... едно голямо нищо. Точно така – заветното словосъчетание „бизнес партньори” във въпросния сайт липсва, защото според българските наместници на немския гигант милата ни татковина е населена само от две категории субекти - битови и стопански
клиенти.
А доказателствата, че това „просто делене” никак не е случайно, се намират на съвсем друго място – в поредния строителен вопъл, стигнал до редакцията на в. „Строител” на 28 януари.
Предисторията е банална. На 13 декември
2010 г. Управителният съвет на Областното представителство (ОП) на КСБ във Варна се събира и разглежда една камара сигнали, изпратени от местните членове на Камарата. Всички те, макар и писани по различни поводи, са посветени на една тема: ненормалното отношение на Е.ОН към строителния бизнес в региона.
Месец по-късно – на 13 януари т.г., когато най-важното от тези сигнали е анализирано и „прошнуровано”, председателят на ОП на КСБ – Варна, инж. Валентин Вълев изпраща в централата на „Е.ОН България Мрежи” АД (между другото това е ключовото подразделение на германския енергиен гигант у нас) едно наистина… „кърваво писмо”. То е адресирано до Мартин Мирчев – член на Управителния съвет на „Е.ОН България Мрежи” АД, но кой го е получил и каква е по-нататъшната му съдба, засега нито е ясна, нито някой знае кога ще се изясни. Ето защо ние ще си го цитираме едно към едно:

„Уважаеми г-н Мирчев,
Управителният съвет на Областно представителство – Варна, на Камарата на строителите в България, разгледа на 13 декември 2010 г. постъпили сигнали от строителни фирми (членове на ОП на КСБ, Варна) за съществуващи трайни проблеми при обслужването им от „Е.ОН България Мрежи” АД. На основание Закона за Камарата на строителите и Устава на организацията, УС на КСБ – ОП-Варна, се ангажира да окаже необходимото съдействие за тяхното решаване. Поставените въпроси се свързват с незачитане правата и законните интереси на строителните фирми, тъй като представителите на „Е.ОН България Мрежи” едностранно определят условията, сроковете и цените за присъединяване. Без да се съобразяват с действащите нормативни актове и възникващите вредни последици, в. т.ч. и пропуснатите ползи за строителите.
В тази връзка ви каним на среща в офиса на КСБ – ОП-Варна, в удобно за вас време и след допълнително уточняване на датата и часа за провеждането й. Желаем да бъдат разгледани съвместно поставените пред Управителния съвет проблеми и да бъде постигнато споразумение - при взаимно зачитане на правата и законните интереси на страните, по следните въпроси:
1. „Е.ОН България Мрежи” АД е наложило практика в срок от 30 дни да отговаря на подадените заявления за проучване, за изготвяне на документи за заверка, за сключване на предварителни и окончателни договори, както и за договори за временно захранване. Изготвянето на документите е свързано с необходимите по Закона за устройство на територията (ЗУТ) процедури – проектиране, издаване на разрешение за строеж и други строителни книжа. Забавянето води до допълнително удължаване на сроковете за започване на строителните работи – минимум с 5 месеца, а това се отразява на договорните отношения с редица трети лица – инвеститори, подизпълнители, купувачи, други участници в строителния процес.
2. Реализиране на електрозахранването се извършва в прекомерно дълги срокове – минимум от 6 месеца, но само при положение че „Е.ОН България Мрежи” разполага с изградени енергоизточници. Този срок се явява много по-дълъг в случаите на необходимост от изграждане на по-големи мощности. „Е.ОН България Мрежи” изисква да извършва проектирането и строителството на тези съоръжения въпреки съществуващата възможност по чл. 20, ал. 5 от Наредба № 6 (става дума за подзаконовия нормативен акт, регламентиращ присъединяването на новите обекти към мрежата – бел. авт.). По този начин строителните фирми, поставени в зависимост от „Е.ОН България Мрежи” по отношение на сроковете за завършване на строежите, при забава носят отговорност за вреди и неустойки към възложителите.
3. При сключване на окончателния договор за присъединяване „Е.ОН България Мрежи” изисква предварително и цялостно заплащане на т.нар. такса „Постоянна компонента” далеч преди реализиране предмета на договора. Тази такса се изисква да бъде заплатена дори при извършване на строителство по реда на чл. 20, ал. 5 от споменатата Наредба №6. А нейното възстановяване става едва при изкупуване на съоръжението от електропреносното дружество - в неопределен срок от време.
4. При сключване на договори за временно захранване на обекти с електроенергия „Е.ОН България Мрежи” изисква наличието на подписани окончателни договори за съответните обекти и изцяло внесени такси. Едновременно с това обаче се събират такси „Мощност” за временно захранване, които остават за сметка на строителя. „Е.ОН България Мрежи” изисква заплащане на такси по т.нар. „Променлива компонента”, без да са изяснени както параметрите за нейното формиране, така и начините за тяхното определяне.
5. „Е.ОН България Мрежи” изисква от носителя на правото на собственост да му учреди безвъзмездно право на строеж и сервитути в случаите, когато е необходимо изграждането на трафопост върху терен, собственост на строителя. Строителят е принуден да приеме тези некоректни условия, защото в противен случай се забавят процедурите по ЗУТ и той носи цялата отговорност за сроковете по изпълнението на строителните работи.
6. Процедурата по изкупуване на съоръженията от „Е.ОН България Мрежи” АД продължава минимум 6 месеца. В договорите за присъединяване на обект на потребител към електроразпределителната мрежа са посочени срокове за подаване на напрежение. През този период напрежение не се подава, независимо че строителят е вложил средства за изграждането му. Датата на захранване на обекта с напрежение не е съобразена със срока, който е посочен от потребителя.
7. При авансовото събиране на такси за изграждане на съоръженията, които впоследствие се изкупуват от „Е.ОН България Мрежи” АД, ни се налагат условия от позицията на монополист. Понякога заплащаните такси са в размер, който е много по-голям от реалните разходи за присъединяване. При строеж на трафопост, преди сключване на договора за присъединяване, се поставят условия на строителя да прехвърли безвъзмездно правото на строеж на трафопоста, както и правото за прокарване на кабели ниско и средно напрежение.
8. С договорите за присъединяване, предоставени от „Е.ОН България Мрежи” АД на строителните фирми, едностранно се поставят еднотипни условия. Не се допуска свободно договаряне предвид специфичния характер на строителството. Самият предмет на договора предполага изпълнението на обект, годен за експлоатация, което е немислимо без необходимите електромрежи. Тяхното изграждане е неразделна част от строителния процес, включено е в дейностите, които изпълнителят е длъжен да извърши, и е предпоставка за издаване на разрешение за ползване от компетентните органи. Липсата на конкретно фиксиран срок за изпълнение на ангажиментите по договорите от страна на „Е.ОН България Мрежи” поставя строителните фирми в изключително деликатна ситуация. От една страна, строителите вече имат поети ангажименти към своите възложители, но от друга, са принудени да се съобразяват с определените от „Е.ОН България Мрежи” клаузи по предоставените договори. Евентуалните неустойки, естествено, остават за сметка само и единствено на строителите.
9. Лошото качество на подаваната електроенергия води до повреди в електрониката на апаратурата, компютрите и климатичните инсталации. До продажбите на самостоятелните обекти от строежа (жилища, офиси, гаражи и т.н. – бел. ред.), строителят поддържа и опазва сградите и осъществява контрол на достъп чрез физическа охрана и видеонаблюдение. Определеният 3-дневен срок за подаване на жалби (в случай на срив в охранителните системи, предизвикан от лошокачествен ток - бел. ред. ) е крайно недостатъчен, тъй като за констатиране и установяване на настъпилите щети се изисква предварително извършване на проверка от специалисти, компетентни да боравят с повредената електроника.
10. „Е.ОН България Мрежи” АД е наложило неудобната практика обслужването на строителните фирми да се извършва в центровете за обслужване на клиенти (ЦОК). Представителите на строителните фирми се редят на опашка заедно с всички останали потребители на електроенергия. Според характера на документите и въпросите, които следва да се решават, този начин на обслужване в ЦОК е неподходящ. Необходим е пряк контакт със съответните специалисти – за решаването на технически въпроси, както и с лица, които могат да вземат своевременни оперативни решения. Проблемите, от които представители на строителните фирми се оплакват, в обобщен вид се свеждат до следното:
- изключително бавни и неясни процедури, включително за предоставяне на най-елементарни услуги – получаване на входящ номер, заплащане на такса, мудно предаване на информация от един вътрешен отдел в „Е.ОН България Мрежи” на друг и т.н.;
- липса на обратна връзка в хода на процедурите и трудности при осъществяването на директен контакт с онези служители, които са пряко отговорни за съответното изпълнение. Липсват дори телефони за осъществяването на такива преки контакти;
- много често съответният отговорен служител не разполага с актуална информация или самият той не е достатъчно компетентен, за да осъществява координираност между звената;
-  липсват образци, които да ориентират строителите „клиенти” при попълването на обемистите документи. Защото пропуските, от които никой не е застрахован, се установяват на толкова късен етап, че почти всяка реакция е безсмислена поради изтичане на крайните срокове.
Във връзка с повдигнатите дотук въпроси Управителният съвет на Областното представителство на КСБ в гр. Варна смята, че практиката на „Е.ОН България Мрежи” АД води до извода, че правата и законните интереси на строителите не се зачитат.
Моля за вашето писмено становище относно предложението ни за среща в удобно време, както и за намирането на решения на поставените по-горе въпроси.”
Толкоз. „Другото” е печат на КСБ – ОП-Варна, подпис на инж. Валентин Вълев и… гробовно мълчание от страна на „Е.ОН България Мрежи” АД. Както по отношение на поканата за писмен отговор, така и по линия на многобройните опити за осъществяването на директен контакт по телефона. Което пък навява мисли в една доста по-радикална посока: дали вече не е крайно време, освен по Закона за енергетиката, Закона за обществените поръчки, Закона за защита на конкуренцията и останалите „ресорни” нормативни актове, глухонемите монополисти като Е.ОН не вземат и не започнат да носят отговорност и по Закона за достъп до обществената информация? Вярно, този закон – както гласи разпоредбата на чл. 3, ал. 1, „се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България”. Не по-малко вярно обаче е и другото: откакто са стъпили тук, „токовите” монополисти се изживяват като държава в държавата. Така че какво ни пречи да опитаме?

Казана дума… прегърнат камък

Най-трудното положение е, когато мирът е необходим, а войната е неизбежна

Николо Макиавели е роден на 3 май 1469 г. във Флоренция, в семейството на потомствени високопоставени държавни чиновници. В рода му има 13 членове на градската управа, а баща му – Бернардо ди Николо Макиавели, е юрист.
През 1494 г. Николо Макиавели става държавен служител. Пет години по-късно е принуден да се вживее в две роли едновременно – на дипломат и шеф на флорентинската милиция, която осигурява отбраната на града от външни посегателства.
През август 1512 г. Макиавели е уволнен, обвинен в заговор и хвърлен в тъмница. След порядъчна „порция” изтезания обаче той е освободен поради липса на доказателства и се оттегля в имението си край Флоренция, където се отдава на литературна дейност. Умира на 21 юни 1527 година.
Най-известният труд на Макиавели е „Владетелят”. Освен това изпод перото му „излизат” още няколко фундаментални произведения: „Беседи върху първата декада на Тит Ливий“, „Военното изкуство“, „История на Флоренция“ и „Мандрагора“ - пиеса, която се играе до ден днешен.
През 1626 г. авторите на първия Оксфордски речник на английския език въвеждат в масова употреба понятието „макиавелизъм”, което и днес означава „използване на лукавство и двуличие в държавното управление или в управлението като цяло”.
На Макиавели принадлежи авторството на десетки крилати фрази, на които всеки ден някой по някакъв повод се „опира”. Без, разбира се, да уточнява кой и кога ги е измислил:
- Целта оправдава средствата!
- Който остава неутрален, бива намразен от онзи, който губи, и презиран от онзи, който печели!
- Нищо не е тъй обезсърчително, както да не намираш нов повод за надежда!
- Който иска да прозре бъдещето, трябва да се допита до миналото!
- За да постигнеш целите си, трябва да се прикриваш!
- Съдбата проявява своята мощ тогава, когато не срещне съпротива!
- Когато е покорил дадена държава, завоевателят трябва да направи тъй, че всички жестокости да се извършат наведнъж, а не да се повтарят ден след ден!
- Мъдрост е да се преструваш понякога на луд!
А като прибавим заглавието на тези няколко реда – „Най-трудното положение е, когато мирът е необходим, а войната е неизбежна!”, няма как да не си отворим очите пред очевидното: духът на макиавелизма е жив, а отпушената бутилка е в ръцете на „токовите” монополисти.