„Баба Вида“ като ярък пример за строителство в развитие

Елица Илчева В последните дни на мандата си кабинетът „Борисов 2“ прехвърли на община Видин за срок от 10 г. правото на управление върху средновековната крепост „Баба Вида“. В мотивите на решението на Министерски съвет е записано, че това ще позволи на местната власт да изготви цялостен проект за дългосрочно и трайно поддържане и опазване на обекта, който има статут на архитектурно-строителна недвижима културна ценност. Министърът на културата (в оставка) Вежди Рашидов обяви още през лятото, че обектът е включен в списъка за реставрация с европейски средства. „Трябва да се направи цялостно обновяване и консервация, за което са необходими около 5 - 6 милиона лева. Да се отводни горната тераса, да се дореставрират стените“, обясни директорът на Регионалния исторически музей Фионера Филипова. Идеята е да се кандидатства по Приоритетна ос 6 „Регионален туризъм“ на Оперативна програма „Региони в растеж 2014 - 2020“. Дали общината ще успее да изготви и спечели проект, ще видим през годината. Сега обаче това е поводът да си припомним интересната история. „Баба Вида“ е единствената изцяло запазена средновековна крепост в страната. Разположена е върху 9,5 дка на брега на Дунав, в северната част на Видин. Същинският строеж е започнал през Х век на място, където преди това е имало древноримски наблюдателен пункт, обект от римската крепост „Бонония“, която е датирана от III век и по-късно става основа на най-укрепената част. Там е бил замъкът на местния владетел, а крепостта е опасвала целия тогавашен град, където днес е най-старият видински квартал „Калето“. Знае се, че тези, които са издигнали строителното чудо, са били български дюлгери. Те са използвали основите на римската сграда и са надградили над тях. Най-ранните дейности по зданията датират от края на Първото българско царство. Колко стойностно са си свършили работата строителите, става ясно от написаното във византийските хроники, където се казва, че видинската крепост издържала на обсада от византийските войски, предвождани от император Василий II, продължила близо 8 месеца. От постройките от онзи период днес са останали сравнително малко. Най-запазени са стената и кулите, които са разположени към Дунав. През Второто българско царство видинската крепост запазва функциите си на най-важното укрепление в Северозападна България. С множество реконструкции тя се разраснала до основен център на Видинското царство по времето на цар Иван Срацимир (а преди него - на княз Шишман и неговия син деспот Михаил Шишман). Най-голямото разширение прави Иван Срацимир, който я превръща в собствен феодален замък. Строи значителен брой вътрешни стени и кули, включително и главната (34,40 м). Именно тогава крепостта добива вид, близък до този, който има днес. „Баба Вида“ продължава да играе роля в отбраната на града и през османското владичество. Смята се, че строежът на осемъгълната кула към Дунав и на два контрафорса са дело на австрийците, които през 1689 г. за известно време завладяват Видин. След този период са извършени и последните нововъдения в архитектурния план - достроява се нов ред помещения във втория вътрешен двор, старите бойници са зазидани, а зъберите на стените са преустроени в ножи, но вече на височина 46,67 м. Всичко е било с цел обектът да се приспособи към появата на огнестрелното оръжие във военния живот. Така в края на XVII в. и началото на XVIII в. тя е превърната в цитадела на нова крепост. От този период също има свидетелства, които говорят за здравината на градежа – османците са наричали „Баба Вида“ „девствената крепост”, защото никога не е била превземана. А междувременно вътре зад стените строителството не е спирало. Е, имало и разрушения – през втората половина на XVIII в., когато крепостта е превърната в склад за боеприпаси и поема функциите на затвор. Тогава е съборена масивна каменна църква и са обособени помещения за храна и караул. Впоследствие е оформен околовръстен двор и към западната външна стена на замъка е изградено ново казармено помещение. Обектът се използвал от военните и след Освобождението (1878 г.) и по тази причина дълго време достъпът до него е бил забранен. „Баба Вида” отваря врати за посещения през 1958 г., като в крепостта е подреден и музей. Първите разкопки с научна цел са направени през 1956 г. и са продължили чак до 1962 г. Тогава са разкрити останки от римската, византийската, раннобългарската, къснобългарската и османската епоха. Излезли са и основи на параклис от ХIII - ХIV в. Замъкът е заобиколен със защитен ров с ширина 12 м и дълбочина 6 м. Има неправилна четириъгълна форма, като всяка страна е по около 70 м и се състои от две стени – вътрешна (по-висока) с 9 кули – 4 ъглови и 5 странични, и външна (по-ниска) с 2 кули. Между двете се образува външен двор. Достъпът е само от север, където се намира входната кула. В миналото се е минавало по подвижен мост над пълния с вода ров. След входната кула се влиза в първия вътрешен двор, а кръгла каменна стълба води към втория. В Средновековието той е бил по-обширен, в него се е издигала еднокорабната църква, сграда с масивен градеж и двуделна паянтова постройка. Както споменахме, тези градежи са били отчасти разрушени при направата на складове и караули. Днес „Баба Вида“ е най-внушителното свидетелство за крепостното строителство от Средновековието. През 1964 г. е обявена за паметник на културата с национално значение. Веднага след това е построен и летният театър на Видин. В момента за посещение са достъпни две от кулите. Някогашният затвор също е отворен – атрактивни са фигурите на палач и затворник. Интересно е също, че крепостта е често използван декор за филми – тук са заснети над 50 ленти. Легендите Разбира се, и тази крепост е обгърната от мистиката на легенди и предания и тъкмо те хвърлят светлина върху наименованието й. Според една Вида е била най-голямата дъщеря на заможен български болярин. Заради неуспешните бракове на сестрите си Кула и Гъмза Вида отхвърляла всички предложения за женитба, изградила замъка и останала в него през целия си живот. Поданиците били много доволни, защото ги защитавала от враговете. След нейната смърт те кръстили крепостта „Бабини Видини кули“ в знак на почит и благодарност. Друга легенда гласи, че на мястото е живял богат владетел, който имал двама синове (Коста и Гъмзо) и две дъщери (Вида и Кула). Те не се разбирали помежду си и се разделили, като създали свои собствени градове: Костолец, Гъмзиград, Видин и Кула. Има и предание за две сестри – Кула и Вида. Втората била изключително красива и всички искали да се оженят за нея. Тя не си избрала никого, независимо че Кула непрекъснато я съветвала да се задоми. Вида не слушала съветите и постоянно се карала с нея. Тогава Кула се принудила да напусне родното си място и създала град Кула. Вида цял живот не се омъжила и останала да живее там, където се е родила. Когато остаряла, османците започнали да превземат българските земи. Тя събрала своите хора и им казала да построят кули, с които да се защитават. Нарекли ги „Бабини Видини кули“.