ЕП представи своята визия за бъдещето на ЕС

За да се справи с предизвикателствата пред себе си, да подобри способността си да действа, да възстанови доверието на гражданите и да направи икономиката на еврозоната по-устойчива, Европейския съюз (ЕС) трябва да се възползва пълноценно от Договора от Лисабон. Но за да върви напред, ЕС трябва да се реформира. Това е основното послание на три резолюции, разглеждащи бъдещото развитие на Съюза, одобрени от Европейския парламент (ЕП) на последното заседание в Страсбург. Първият документ, изготвен от Мерчедес Бресо (С&Д, Италия) и Елмар Брок (ЕНП, Германия), се фокусира върху извличането на максимални ползи от съществуващия Лисабонски договор. В резолюцията се предлага Съветът да се превърне в истинска законодателна камара, а активните в момента специализирани законодателни състави към него да се включат като подготвителни органи, подобно на дейността на комисиите в ЕП. Заложено е всяка държава членка следва да определи поне трима кандидати от двата пола за ролята на председател на ЕК. Двамата депутати предлагат Съветът да премине напълно към гласуване с квалифицирано мнозинство във всички възможни случаи, за да се предотврати блокирането на важни законодателни проекти и да се ускори процес. В резолюцията е намерило място и предложение за създаване на постоянен Съвет на министрите на отбраната, с оглед на координирането на политиките за отбрана на страните от ЕС. „Европейският съюз не се нуждае от популистка революция. Той има необходимост от мир и адаптиране към нуждите на нашето време. Това означава справяне с демократичните предизвикателства, предоставяне на социална, фискална и екологична защита на гражданите, защита на правото им на безопасност в контекста на сложната международна обстановка и изпълнение на нашите морални задължения към съседите ни“, каза Мерчедес Бресо при представяне на резолюцията. „Гражданите очакват от Европа решения. Те са ядосани, защото не виждат да се предоставят отговори. Лисабонският договор предлага много все още неизползвани възможности ЕС да бъде по-ефикасен, отговорен и прозрачен“, допълни Брок. Изготвеният от тях документ бе приет с 329 гласа „за“ срещу 223 „против“, с 83 „въздържали се“. Амбициозно реформиране на договорите Втората резолюция, с докладчик Ги Верхофстад (АЛДЕ, Белгия), има за цел да представи решения, които не могат да бъдат постигнати чрез използване на инструментите, които понастоящем са предвидени в договорите, и поради това са осъществими само чрез по-задълбочена промяна на Лисабонския договор в областите на икономическо управление, външна политика, основни права и прозрачност. Сред предложенията е създаване на министър на финансите на ЕС, като на Комисията бъде предоставен капацитет за разработване и прилагане на общата икономическа политика на ЕС, подкрепен от бюджетен капацитет за еврозоната. В резолюцията се припомня необходимостта от определяне на едно място за седалище на Европейския парламент. Заложено е намаляване на размера на колегиума на ЕК, а броят на заместник-председателите да бъде сведен на двама. В документа е планирано гражданите на ЕС във всяка държава членка да гласуват директно за кандидатите за председател на ЕК на европейските политически партии. „Знам, че можем да имаме силен и уважаван Европейски съюз и едновременно с това цветущи местни и национални демокрации. Всъщност аз вярвам, че едното не е възможно без другото“, заяви Ги Верхофстад. Резолюцията беше приета с 283 гласа „за“ срещу 269 „против“, с 83 „въздържали се“. Укрепване на еврозоната Третата резолюция, с докладчици Раймер Бьоге (ЕНП, Германия) и Перванш Берес (С&Д, Франция) предлага сближаване на икономиките на държавите членки на еврозоната, за да бъдат по-устойчиви на външни шокове. Те предлагат стратегия за сближаване, финансирана от специфичен бюджетен капацитет на еврозоната, който да се финансира от нейните държави членки и да бъде на разположение при ясни условия. В документа е предвиден Европейски валутен фонд, който трябва постепенно да се създаде на базата на Европейския механизъм за стабилност и да притежава подходящ капацитет за кредитиране и заемане, и ясно дефиниран мандат за справяне с икономически сътресения. Заложен е кодекс за сближаване, чрез който в петгодишен период ще се отговори на критериите за конвергенция на данъчното облагане, пазара на труда, инвестициите, производителността и социалното сближаване. Предвидена е по-голяма роля за ЕП и националните парламенти, сливане на функциите на председателя на Еврогрупата и комисаря по икономическите и парични въпроси, както и създаване на министър на финансите в рамките на ЕК. „Стабилизирането на еврозоната би било в интерес на целия ЕС. По тази причина нашите предложения ще положат основата за по-нататъшни преговори с другите европейски институции. Експерти от Международния валутен фонд също реагираха положително, показвайки голям интерес към нашите идеи“, подчерта Бьоге. „Шейсет години след подписването на Римския договор духът на основателите на Европейския съюз трябва да бъде разпален наново. Създаването на бюджет за еврозоната би било голяма стъпка към постигането на тази цел в момент, в който нуждата от запазване на целостта на еврото е по-спешна от всякога“, каза Берес. Резолюцията беше приета с 304 гласа „за“ срещу 255 „против“, с 68 „въздържали се“. Всички тези предложения са част от пакет, който има за цел да изясни позицията на Европейския парламент относно бъдещето на ЕС по случай 60-ата годишнина от Договора от Рим.