Борислав Вълчев: Адвокатурата се нуждае от реформа, с която да си върне доверието на гражданите

Ренета Николова Пълноценна съдебна реформа в България е невъзможна без решителна, значима и адекватна реформа и в българската адвокатура. Промяната на отношението на обществото започва с промяна на собственото ни отношение към адвокатурата и всички органи, чрез които тя функционира, самоуправлява се, отстоява всекидневно свободата и независимостта си, изразява категорична и ангажирана позиция към актуалните обществени отношения, правната им регламентация и ролята на адвокатите в тях. Това е записано в учредителните документи на Инициативния комитет за адвокатска реформа - ИКАР. „Трябва да осигурим ясни правила за работа на адвокатите, повишаване на тяхната квалификация, насърчаване на добрите практики“, коментира за в. „Строител” адвокат Борислав Вълчев, член на Изпълнителния съвет на инициативния комитет. Според него адвокатурата изостава от останалите юридически професии в посланията си към обществото. Адвокат Вълчев, какви са според Вас основните предизвикателства, пред които е изправена българската адвокатура на този етап? Основните предизвикателства пред нас са да защитим правата и интересите на гражданите, тъй като в доста отношения имаме практики за събиране на вземания от арбитражи за потребителски спорове, за какви ли не процедури, за които гражданите са уязвими, и ние трябва да им дадем знак, че сме техните единствени защитници. Реално, както съм казвал и преди, адвокатурата се нуждае от реформа, за да си върне доверието на хората. Самите адвокати трябва да се променят. Трябва да променим нашите практики. Трябва да променим дори и нашите процедури, нашето вътрешно устройство, за да отговаря то на изискванията на времето и на световните тенденции. Основното предизвикателство пред нас е наистина да влезем в XXI век и да изоставим някои остарели практики и правни норми. И тъй като ние говорим за реформи, стигаме до извода, че реформата е много трудно и почти невъзможно да бъде осъществена, ако тя не бъде подпомогната и от легитимните органи на адвокатурата, които са призвани да я представляват и да защитават интересите й, които всъщност се покриват и с интересите на обществото. Правоспособните адвокати в България са близо 14 хиляди, което ни прави най-многобройната юридическа гилдия. От известно време насам в адвокатурата има оживление. В края на февруари ще се избират нови висши органи на адвокатурата – председател и 15-членен Висш адвокатски съвет (ВАС), Висш контролен съвет и Висш дисциплинарен съд, който следи за спазването на етичните правила от страната на адвокатите и разглежда делата за нарушаване на адвокатската етика. Какви законодателни промени са необходими, за да се реализират реформите в адвокатурата, за които Вие говорите? Промени единствено и само в Закона за адвокатурата. Той трябва да бъде единственият, в който да се урежда статутът на адвоката и на адвокатската професия, не трябва да се създават права и задължения за адвокати с други закони, какъвто е например Законът за правната помощ. Тук искам да подчертая, че 90 процента от предложенията за промени в Закона за адвокатурата, които не бяха приети от НС по една или друга причина, касаеха нейната уредба. Имаше спорни текстове, но за съжаление ръководните органи на адвокатурата пропуснаха шанса да се разговаря добронамерено с другите юридически професии и засегнати гилдии, за да се види къде са проблемите и да се търси редакция, която да удовлетворява всички страни. Измененията в Закона за адвокатурата са необходими, и то в две основни направления - едното е устройството на адвокатурата, а другото - начинът на упражняване на адвокатската професия, което включва както кои са дейностите, които адвокатите могат да извършват, така и начина, по който ги извършват, и заплащането на адвокатския труд. Трябва да гарантираме една минимална почасова ставка, която да осигури достойно заплащане за тази висококвалифицирана работа. Вие се кандидатирате за председател на ВАС. Какви са основните Ви послания? Заедно с екипа ми ще предложим създаване на ясни правила за работа на адвокатите. Повишаване на тяхната квалификация. Насърчаване на добрите практики. Ще се опитаме да привлечем финансиране от ЕС за поощряване на тези добри практики, тъй като ние трябва да видим какво правят по света, какво правят европейските адвокати и да се придържаме към тези нови традиции и добри практики. В крайна сметка Европа е един голям пазар. И защо не българските адвокати да решават казуси на клиенти от други страни, например белгийски, френски, италиански? Няма никакъв проблем за това.