Мартин Славчев Инж. Шатов, разкажете за Вашия професионален път в строителството. Ще разкажа един спомен. Роден съм през 1951 г. Бях невръстно дете на около 5 - 6 години. В родното ми село Козарево, окръг Сливенски (сега квартал на град Твърдица), имаше сушилня на дърва - за сливи и други плодове. Беше сграда, построена с ръчно изпечени единични тухли върху основи от каменна зидария, покрита с двускатен покрив и турски керемиди. Есенно време хората от селото зареждаха сливите в големи дървени леси (скари), подредени една над друга като чекмеджета. Те запалваха огъня в пещта под скарите и така горещият въздух, който циркулираше в пространството около дървените леси, изсушаваше по уникална класическа технология заредените сливи, а техният аромат изпълваше цялата махала. Никога няма да забравя превъзходния им вкус. Струва ми се, че бяха много по-вкусни от днешните, продавани на пазара, правени в най-модерните електрически и газови сушилни. Единият ъгъл на тухлената стена на сградата беше започнал леко да се разрушава. Един ден, без да питам никого, с децата от махалата извадихме няколко от тухлите от този ъгъл, за да построим наша къщичка. За разтвор използвахме пръст от градината. За тази щуротия бях сериозно мъмрен и наказан. Тогава за първи път чух народната поговорка: „Развали къща, направи колиба“. Минаха много години, вече бях на 27. Тясно място в Домостроителния комбинат в Сливен беше арматурният цех. Наложи се след съгласуване да вземем двама добри арматуристи от друго строително поделение на Строително-монтажния комбинат (СМК). Единият от тях, макар и нашега, ме погледна малко строго и ми каза: „Другарю зам.-директор, да не стане така – да развалим къща, за да направим колиба.“ Този път строяхме истински къщи. С въведените мощности на новия домостроителен комбинат, подпомогнати от действащите открити производствени писти, ежегодно въвеждахме в експлоатация стотици апартаменти. Едновременно с това произвеждахме и монтирахме почти цялата номенклатура от стоманобетонни елементи за промишлени и селскостопански халета (без предварително напрегнатите). Заедно с местните строителни поделения ежегодно строяхме в градовете Сливен, Нова Загора, Котел и Твърдица – в целия Сливенски окръг. Да говоря за професионалното си развитие не би било възможно без да разкажа за образователната ми подготовка. През 1970 г. завърших Строителния техникум в Стара Загора със специалност „Архитектура и строителство“. Първото изпитание след завършването си получих като помощник технически ръководител на разширението на текстилна фабрика „Петко Владов“ – Твърдица, под ръководството на началника на строителната група Твърдица – дългогодишния местен строител Михаил Маринов и бригадира Георги Узунов. След това в град Ямбол животът ме свърза професионално с уважавани от мен строители – Недялко Илиев, Георги Димитров, Добриков, Стефан Вучков и други. Там отново работих като помощник технически ръководител на обектите: водоснабдяване от 10 шахтови кладенеца в местността Ормана, изграждане на колектор 9 от градската канализация, разделително съоръжение на река Тунджа, подпорни стени на Младежкия дом. Там научих как се прилага технологията кесонно строителство. Макар и с крехък опит, събрах кураж и в качеството си на технически ръководител поех изграждането на обект „Горски път”, който свързва Върбишкия проход със село Садово. По различни причини обектът е фигурирал от доста години в титулните строителни списъци, но изграждането му е вървяло мудно. Вече нямаше накъде да се отлага и затова се наложи да създадем сериозна организация и за около една година го въведохме в експлоатация. Освен че създаваше допълнителен поминък на местното население за онова време, новоизграденото трасе беше със стратегическо значение, съкращаваше три пъти разстоянието от Върбишкия проход (Стара планина) до село Садово. Отсечката преминаваше през силно пресечена местност. При изпълняването на взривните работи по скатовете усвоихме и успешно приложихме милисекундното взривяване. През юни 1977 г. завърших ВИСИ - София, сега УАСГ, станах строителен инженер със специалност „Промишлено и гражданско строителство”. След което работих като стопански ръководител в Сливен, за което вече говорих. Беше известно, че добрите професионалисти в строителството все не достигат. Заедно с други мои колеги изведохме положителен опит. По наша инициатива 96 младежи със средно образование, които работеха в различни предприятия на Сливен, след съответна подготовка започнаха работа по строителните обекти на СМК. След две години техните семейства получиха жилища според нуждите им. След 4 години работа като строителен инженер и стопански ръководител разбрах, че голямото строителство изисква не само сериозни технически и инженерни познания, но и икономическа подготовка. Затова записах и през есента на 1984 г. завърших задочно ВИНС „Димитър Благоев“ във Варна, където получих втората си магистърска степен по специалност „Икономика и организация на строителството“. На националните младежки обекти се роди уникалната строителна технология – едроблоков монтаж. Така например цялата армировка, заготвена, окомплектована, заварена, оборудвана и изпълнена като цялостна пространствена конструкция на кота терен, едроблоково с мощен кулокран беше повдигната и монтирана върху предварително изработения кофраж на куполите на V и VI блок на АЕЦ „Козлодуй“. Професионалният ми път в различни периоди премина през различни стопански и управленски длъжности: член на Управителния съвет, зам.-генерален директор, а след това и генерален директор на Държавна строителна фирма „Технопрогрес“, ръководител на строителни обекти в Германия, зам.-министър на отбраната – отговарях за държавните военни имоти, инвестиционната, социалната политика и военното строителство. От 1988 г. до сега съм управител на строителна фирма, която е член на Камарата на строителите в България и е вписана в ЦПРС. Като строителен инженер съм член на КИИП. Какво е Вашето мнение за инициативата за учредяване на Националния клуб на строителите ветерани (НКСВ) и регионални клубове в цялата страна? Реализацията на тази инициатива вече има 3 – 4-годишна история. Аз съм един от учредителите на НКСВ, с което истински се гордея. Вече има натрупан сериозен опит и в националния, и в регионалните клубове в цялата страна. Най-доброто от него се споделя ежегодно и периодично от председателите и ръководствата на регионалните клубове на национални и регионални срещи, организирани от УС на НКСВ. Разбира се, трябва да отдадем дължимото на първопроходците - инж. Виктор Шарков, инж. Иван Стоянов, инж. Тодор Топалски (списъкът може да се продължи), които са не само носители на идеята, на тази прекрасна инициатива, но те я направиха трайна реалност с дългосрочно развитие и бъдеще. Благодарение преди всичко на тях и на растящата инициативност по места почти във всеки областен център, както и в други по-големи общински центрове вече имаме изградени и реално функциониращи регионални клубове със свои програми и планове за работа, с нарастваща численост на своите членове. Цялата тази разнообразна дейност е съобразена с Устава и Програмата на НКСВ. С какво се занимава и какви са основните задачи на Вашата секция? Поради изключително разнообразния характер и функции на изпълняваните в столицата през последните 30 - 40 години строителни обекти, както и на спецификата на различните строителни дейности в София вече са изградени и функционират няколко секции с ранг на регионални клубове съгласно Устава на НКСВ. Това са секциите „Гражданско строителство“, „Инженерно строителство“, „Строители воини“, „Строителна наука и образование“, „Транспортно строителство“. Аз съм председател на секция „Гражданско строителство“. Учредихме я преди около 3 години. В ядрото й членуват 25 известни строители ветерани. Зам.-председатели на секцията са инж. Максим Кънев и Иван Тодоров. Вече 3 поредни години организирано празнуваме Деня на строителя – Димитровден. Въведохме принцип и стана традиция всяка година да отбелязваме по подходящ начин и да връчваме поздравителни адреси на всички наши членове – строители ветерани, навършили 70, 75, 80, 85, 90 и повече през съответната календарна година. Основна задача през 2017 г. е приемането и привличането на нови членове в секция „Гражданско строителство“ към НКСВ. Ще се опитаме да изведем опит, да сформираме група на строители ветерани от фирма „Технопрогрес“, която да стане колективен член на нашата секция. Как оценявате взаимодействието между НКСВ и КСБ? Смятам, че взаимодействието и отношенията между ръководствата на НКСВ и КСБ се развиват ползотворно както на регионално, така и на национално ниво. Затова спомага и фактът, че основният офис в София на НКСВ е в сградата на КСБ. Това дава възможност контактите ни с Камарата да бъдат по-чести и по-регулярни. Смятам също, че КСБ много ни помага. Ние (НКСВ) както и регионалните клубове можем да бъдем още по-полезни на Камарата и на Областните представителства на КСБ. Искам да благодаря на председателя на УС на КСБ инж. Николай Станков за това, че ни уважи и беше с нас, когато нашата секция празнуваше Деня на строителя миналата година. Поддържате ли контакти с КАБ, САБ, КИИП и други браншови организации ? Ще се опитам да отговоря на този въпрос със следния пример. В края на миналата 2016 г. финализирахме една идея – на 26 ноември беше открит бюст-паметник на Васил Левски в парка на Военна академия „Г. С. Раковски“. Реализацията на тази идея, посветена на 180-годишнината от рождението на Апостола на свободата, стана възможна, защото успя да обедини усилията на строители, инженери, архитекти, скулптори, каменоделци, на много офицери и сержанти от запаса и резерва, на Столичната община, на кмета на София Йорданка Фандъкова, на Министерството на отбраната и на много граждани – дарители. Какво е Вашето мнение за сътрудничеството между НКСВ и вестник „Строител“? Сътрудничеството между НКСВ и вестник „Строител“ според мен е взаимно полезно и много ползотворно. За нас, строителите ветерани, вестник „Строител“ е онази трибуна, която ни дава възможност да очертаваме различни проблеми в строителния бранш, пропуските в прилагането на Закона за обществените поръчки, да споделяме позитивен опит от строителната практика. А чрез в. „Строител“ КСБ и фирмите от бранша могат още по-добре да използват експертизата на наши членове в различни направления на строителната дейност.