Елица Илчева След като в миналия брой Ви разказахме историята на изграждането на варненския планетариум, една новина от седмицата ни върна отново в морската столица и нейната градина. Това е идеята за превръщането на къщата на паркостроителя на Варна Антон Новак в музей. Тя датира още от 2013 г., когато наследниците му я споделят с току-що избрания за кмет на Варна Иван Портних. Чехът, който е създал Морската градина, има заслуги и за цялостния озеленителен план на Варна, курортен комплекс Св. св. Константин и Елена и двореца Евксиноград. Днес сградата, в която дълги години се е помещавала културната редакция на Радио Варна, е държавна собственост и пустее, нищо че се намира в историческото ядро на Морската градина – до Алпинеума и с излаз на бул. „Приморски“. Това не е обикновена сграда и изборът на местоположението й при строежа през XIX в. съвсем не е случаен. Завършена е през 1910 г. и е наситена с история, затова и кметът е ангажиран да настоява за прехвърляне на терена от държавна в общинска собственост и да търси финансиране за реконструкцията и превръщането й в музей. Ние ще Ви разкажем кой е Антон Новак и какво е направил за Варна. От село Винорж през Виена до Варна Роден е на 7 декември 1860 г. в село Винорж, сега квартал на Прага. Учил в цветарското училище в Троя до Прага. Четири години отбивал военна служба в австро-унгарската армия, а после специализирал в парковете на дворците Шонбрун и Белведере във Виена. През 1892 г. е назначен на служба в Пилзен. По същото време поддържа кореспонденция с живеещия по това време в България Карел Шкорпил, което се оказва решаващо за неговото бъдеще. Именитият археолог го препоръчал, а Великотърновската община го поканила и Новак приел да създаде общински градини и разсадници за залесяване на стръмните и скалисти склонове около града във връзка със сватбата на княз Фердинанд. След 3-годишен престой в старата столица го поканили във Варна, където общината го ангажирала да устрои паркове и градини. Година след назначаването му за общински градинар княз Фердинанд се опитва да го склони да се премести като управител-градинар в двореца Евксиноград, но той отклонява искането на княза. През 1899 г. община Варна продължава договора му и започва строежът на къщата в Морската градина. Чехът остава главен градинар 42 години. През 1934 г. получава българско гражданство. Впоследствие възникват спорове около работата му и през 1937 г. е уволнен и принуден да напусне дома си. „Имах пълно доверие към българското общество и власти и се надявах, че след 45-годишното ми честно служене в полза на Варненската община и държавата все ще се намери толкова признателност и ще се намери начин да ми се отпусне една пенсия или възнаграждение като на други заслужили чужди поданици. Дойдох да положа всичките си знания и енергия в полза на България, която много обичам“, казва Новак в писмо до председателя на Народното събрание. Едва седем години по-късно му отпускат малка пенсия за кратко. Прочутият паркостроител прекарва последните си дни в мизерия и умира на 8 януари 1945 г. На 26 юни 1999 г. на подхода към Детския кът в Морската градина на мястото на паметника на Ленин е издигнат негов постамент. Автор е скулпторът Пламен Братанов. От юни 2009 г. площадът пред централния вход носи името му, а на една от колоните е поставена възпоменателна плоча. Десетилетията край морето Веднага след пристигането си Новак се заема с плана на инж. Анри Мартинес за изграждане на парк край морето и започва първите дейности по изравняването на бреговата ивица. Разработва подробен план за озеленяването и оформянето на цветните алеи на наречената от него за първи път Приморска градина, както и за система за напояване. До средата на XIX в. районът бил голо поле извън крепостните очертания на града. До днешния Военноморски музей имало лозя и малка градина, наречена кървавата (канлъ бахча), защото там бил убит един градинар. По-нагоре имало кланица, там били френските гробища, където били погребани покосени от холера войници през 1854 г., след тях и старите градски гробища. А сметта от града се изхвърляла по целия бряг. Идеята за градина за обществено ползване възникнала през пролетта на 1862 г. с подкрепата на турския комендант на Варна Саид паша Хафъз Еюб. След Освобождението, през 1881 г. кметът Михаил Колони поставя въпроса пред общинския съвет, който отговаря с присмех, но все пак отпуска малка сума. Завинаги Морската градина се свързва с името на чеха Антон Новак, който идва през 1894 г. За кратко време кланицата и сметището били преместени, брегът почистен, започнало и облагородяването на мястото зад дерето до гробищата. С каруци били пренасяни ценни видове от Варненско, от Лонгоза и Странджа, от Средиземноморието и Цариград. Постепенно паркът нараствал. През 1907 г. 21 млади ентусиасти създали комитет „Българско Възраждане“ с идеята във втората част на градината да се обособи Алея на Българското Възраждане и да се издигнат 22 паметника. Средствата били събирани от дарения от обществеността, търговците и общината. Първият - на Христо Ботев, бил открит на 27 юли 1911 г. Автор бил скулпторът Жеко Спиридонов. Година по-късно на същата дата се появил и паметникът на Левски, а след войните и на останалите. През 1912 - 1913 г. били направени няколко чешми, прокарано било и частично електрическо осветление. Решението за обявяване на Варна за курортен град дало силен тласък и на развитието на градината: построени били дървени павилиони, където „по празниците свири музика“, устроен бил детски кът с люлки, през 1928 г. на варненския тенис клуб е отпуснато място за игрище. Във връзка с откриването през 1926 г. на новите морски бани бил облагороден скатът към брега. Вървяло и строителството на новото казино-бюфет, което до реконструкцията му през 1960 - 1961 г. изглеждало различно. Тъй като съществуващият фонтан пречел, общината взела решение да се направи нов, северно от казиното, чийто автор бил Кирил Шиваров. След десетина години била прекарана и канализация. В началото на 30-те години от Холандия, Германия и Чехия били донесени нови семена и луковици, а от Франция - дръвчета от нови видове - кедър, туя, манастирска хвойна, юки, либоцедрус и др. Нов облик придобила и централната алея във втората част на градината. Понякога се случвало новостите в нея да бъдат съпътствани и с разногласия и широк обществен отзвук. По предложение на Новак пред общинския съвет бил поставен въпросът за прокарване на поне една алея от Шокъра до Горчивата чешма. Основният проблем бил, че по план алеята пресичала парцел на дипломата д-р Димитър Станчов. Все пак бил намерен компромисен вариант и алеята минала край вилата му. Част от облагородяването било и преместването в средата на 30-те години на старите гробища, на мястото на които е направен разсадник. На заседания на общинския съвет през 1932 г. било обсъдено и разширяването на Морската градина на юг. Имотите били отчуждени още преди шест години, но били включени към плана едва през 1939 г. след изплащането на обезщетения на собствениците им. Така през 1950 г., когато Новак вече не бил между живите, паркът достигнал чак до басейна в началото на вълнолома. През 60-те дърветата в средата на Алеята на Възраждането били заменени с цветни лехи, които за цялата градина достигнали 20 дка. Приблизително по това време бил изграден и Алпинеумът. Била оформена Алея на космонавтите. И другите зелени и цветни градини Заслугите на паркостроителя съвсем не са само в приморския парк. При Пристигането си във Варна заварва само Централната градска градина от 6 дка. Нещо повече, първият му проект е за градинката зад театъра. Негово дело е озеленяването около Катедралата, църквите „Св. Николай" и „Св. Петка", както и дворовете на арменското училище и Девическата гимназия. Градината на „Севастопол", паркът „Вл. Варненчик", както и този в квартал „Аспарухово", а също и Гробищният парк (където е и погребан) и Ботевата градинка са негово дело. За Аспаруховия парк проектът е бил да се култивират 700 декара пустеещи земи в стила на английските паркове. В крайна сметка 340 декара от тях наистина са засадени с дървета. Във „Вл. Варненчик" е засадил отделни групи от борове, кипариси, туи, лавроцеруси, павлоний, много храсти. Новак създава първия разсадник в местността Боровец през 1897 г. През 1915 г. му е възложено управлението на лозовия разсадник и парка на детския санаториум недалеч от манастира „Св. Константин". През 1930 г. в местността Шокъра създава разсадник за производство на иглолистни дръвчета и храсти на площ от 12 декара, а две години след това в местността Чайка оформя нов разсадник от 10 декара за овощни и алейни дръвчета. Чехът прави озеленяването по булевардите „Съборни", „Сливница", „Мария Лиуза" и улиците „Македония" и „Братя Миладинови". През 1935 г. дръвчетата по известните булеварди били 3537 броя, а само пет години по-късно по проектите на Антон Новак те се увеличават до над 10 хил. броя. Градинарят съдейства през 1936 г. да се направят цветарници на площ от 30 декара в района на курорта Св. Константин, а на следващата година тази площ била продължена на юг с още 1200 кв. м цветарници, снабдени с водно отопление.