Използването на земеделски култури като част от устойчивото развитие на урбанизираната среда

Ланд. арх. докторант Цветелина Йорданова, ВСУ „Любен Каравелов” Градското земеделие, широко разпространено в миналото като „партизанско градинарство“ и постепенно изчезнало от ежедневието на хората, отново намира своя път сред бетонната джунгла. Все още зараждащо се предимно в по-големите градове по света, то се оформя като алтернативна форма за функциониране и поддържане на зелените площи в населените места. Обикновено под формата на социални сдружения групи от хора избират да съчетаят полезното с приятното и, обединени от идеята сами да произвеждат сезонна и здравословна храна, възстановяват запуснатите зелени площи. Освен декоративния и санитарно-хигиенния ефект градското земеделие повишава културата на хората и възпитава подрастващите поколения. То постепенно се превръща във водеща тенденция за устойчиво градско развитие, тъй като съдържа в себе си основната му идея - използване на природните ресурси, което цели да задоволи човешките нужди, като същевременно запазва естествения баланс в околната среда, така че тези потребности да могат да бъдат удовлетворявани както в текущия момент, така и в далечното бъдеще. Градското земеделие от древността до наши дни Терминът градско земеделие означава производство на земеделска продукция в границите на селището, която се използва като храна за местното население. Историята на градското земеделие води началото си още от древността, когато в Древен Египет органичните отпадъци са били използвани за наторяване на земеделските площи в границите на селищата. В древния град Мачу Пикчу дъждовната вода се е събирала и използвала за напояване, а зеленчуковите лехи са били изградени по начин, който да позволява събирането на слънчевата светлина и така да се удължи вегетационния период на растителността. Градски градини, наречени още „градините на победителите” (victory gardens), са се появявали по времето на двете световни войни в САЩ, Канада и Великобритания и в тях са се отглеждали плодове, зеленчуци и билки. По време на Първата световна война президентът на САЩ Удроу Уилсън призовал американските граждани да оползотворят всяко свободно открито пространство за земеделски нужди като единствена възможност да се спасят от застрашаващата ги ситуация на глад. Тъй като по-голямата част от Европа е била във военно положение и не е имала възможност да осигурява значителни хранителни провизии, това е бил основният план за снабдяване и изхранване и на други страни в нужда. Същият план за изхранване е бил приложен и по времето на Голямата депресия. Общинските градини се появяват в Германия в началото на XIX в. като отговор на бедността и засиления недостиг на храна. В периода 1825 – 1910 г. в австрийската столица Виена е имало много градски градини, които са осигурявали голяма част от зеленчуковата продукция в региона. В България през 80-те и 90-те години на миналия век се забелязва тенденция към изграждане на зеленчукови градини в задблоковите пространства в жилищните квартали. Градското земеделие в новото време През последните десетилетия градските земеделски площи са отстъпили мястото си на големите търговски вериги като по-лесен и бърз начин за снабдяване със селскостопански продукти. Въпреки това се наблюдава тенденция на завръщане на градското земеделие и опит за вграждане на градски земеделски площи в модерната урбанизирана среда. Виена, Австрия Австрийската столица Виена е едно от най-големите земеделски стопанства за цялата държава, като 1000 ха от тях се намират в границите на града. Гражданите се обединяват в различни сдружения и сами отглеждат собствените си зеленчуци. Община Виена и общинска фирма „Градски градини” подкрепят тези сдружения и предлагат финансова и консултантска помощ на градските градинари. Виенчани отглеждат различни култури, като домати, босилек, боб, салата в повече от 25 комунални градини, разположени в различни райони на града. Първата градина от този вид се нарича Heigerlein и е създадена през 2008 г. като резултат от съвместната дейност на община Виена, кметството на 16-и район и сдружение Gartenpolylog. Неизползваното дотогава зелено пространство с площ от 1000 кв. м е превърнато в зеленчукова градина, която се обслужва от около 50 човека любители градинари, децата от кварталната детска градина и обитателите от дома за стари хора. Всеки ползвател има свободата да засажда каквото иска с условието да не използва изкуствени торове и пестициди. Тази картина се среща многократно и в останалите райони на Виена. В самия център на града, на известния площад Karlsplatz, на площ от 2000 кв. м е изградена градска експериментална земеделска градина. Инициатори за създаването й са градското гражданско сдружение „Карлова градина”, а финансирането идва от частни дарения и спонсори, като част от тях са отдел „Околна среда” към община Виена, районното кметство на пети район, екологични организации и научни звена. В нея в големи дървени кашпи се отглеждат 50 различни сорта плодове, зеленчуци, билки и житни култури. По този начин се стимулира градското градинарство, но и се създава среда за научни експерименти, изследващи възможностите за намаляване влиянието на вредните газове в градската среда. Експериментът се провежда от Института по инженерна биология и поддържане на ландшафта към Университета за почвени култури във Виена. Учените имат за цел да изследват как се развиват земеделските култури в близост до натоварени транспортни артерии в центъра на града и как най-добре могат да бъдат защитени от финия и едър прах и шума. Засадени са допълнителни храсти, които да поглъщат част от вредните частици, и е започнало тестването на различни субстанции. Освен това в градината са разположени различни по форма и размер пейки, даващи възможност за отдих в сърцето на града. Берлин, Германия През последното десетилетие Берлин е претърпял сериозни трансформации в градското земеделие и се забелязва силно насърчаване на разнообразието от градински и земеделски обекти. Градското земеделие в немската столица се среща на територията на целия град - от пистите на известното летище Темпълхоф (Templehof) до ивиците, където някога се е намирала Берлинската стена. Prinzessinnengarten (Pricess Garten) е голямо земеделско начинание, което се намира на площад „Мориц” в квартал Кройцберг (Kreuzberg). През лятото на 2009 г. стотици доброволци заедно с подкрепата на неправителствената организация Nomadisch Grun (Nomadic Green) превръщат площада, който почти половин век е бил свободна и неизползвана градска пустош, във високо продуктивна зеленчукова и овощна градина. Местните жители поддържат и разширяват градината, като с течение на времето добавят седем пчелни кошера. Градината се е превърнала в събирателен център за хора от различни възрасти, експерти или просто интересуващи се от устойчивото развитие, в който могат да експериментират и откриват нови факти за органичната продукция, биоразнообразието и опазването на климата. Allmende Kontor е градска градина, намираща се на мястото на изоставеното берлинско летище Templehof. Летището спира да функционира през 2008 г. и немското правителство не излиза с решение за бъдещото развитие на територията. От 2010 г. насам на мястото, където в периода 1948 - 1949 г. са излитали самолетите на берлинските въздушни сили, днес има изградени овощни и зеленчукови градини. Те са свободни за посещение и осигуряват устойчива среда за отдих на местните жители, както и възможност за отглеждане на собствени зеленчуци. Интересно е, че конструкциите в този своеобразен градски оазис са изградени от рециклирани материали, за пейки са използвани дървени палета, а пазарски колички служат за съдове за компост. Mauergarten (The Wall Garden) е градска земеделска градина, намираща се в Mauerpark в сърцето на Берлин, на мястото на съборената през 1989 г. Берлинска стена. Градината е създадена през 2012 г. и се състои от над 50 повдигнати лехи с различни зеленчуци, плодове и билки. В нея се събират хора, които се грижат за съвместната си продукция, като едновременно споделят опит и умения помежду си и повишават вниманието на обществото към градинарството, устойчивото развитие, екологичния и здравословен начин на живот. Градината е и място за пикник, барбекю и различни тържества. Достъпът до градината е неограничен, като основната цел на хората, занимаващи се с нея, е да се работи екологично и природосъобразно, т.е. почвата и водата се пестят максимално и не се използват пестициди или хибридни семена. Schrebergaerten (немски) представлява общинска земя, дадена на гражданите за частно ползване. Този тип градско градинарство е широко разпространен в Берлин. Комуналните градински площи, някои от които са с доста големи размери, са първоначално създадени преди 150 години като средство за осигуряване на седмичната доза хранителна продукция. В наши дни целта на тези площи е фокусирана върху ползите от чистия въздух и физическата дейност и доближаването на децата до природната среда. По време и след двете световни войни тези градини са били важен източник на храна за населението и градинските постройки са били използвани за подслон на нуждаещите се. В момента има над 800 градини, разположени на територията на Берлин. Бостън, САЩ През 2013 г. тогавашния кмет на Бостън Томас Менино подписва Наредба 89, която позволява на фермерите да отглеждат и продават продукцията си в рамките на града. По този начин, от една страна, се спестяват транспортни разходи, а от друга, се увеличават зелените площи на гъсто застроения мегаполис. До този момент в Бостън е разрешено изграждането на обществени градини, в които членовете на общността да отглеждат избрани цветя, билки и зеленчуци, но не е била разрешена търговията им. Наредба 89 променя всичко това, като описва подробно всички стъпки, които трябва да се имат предвид, когато се създава ферма между жилищните блокове или върху тях. Първият проект съгласно новата наредба е осъществен от организацията Victory Programs, която се занимава с отглеждане на зеленчуци за приюти за бездомни и обработва парцел в Дорчестър. Така свободно продукцията може да достигне до много хора в нужда. Токио, Япония Pasona office building е разположена в центъра на Токио (Япония). Фасадата не е особено отличаваща се - представлява реновирана 50-годишна сграда на 9 етажа, но тайната й се крие в нейния интериор. Над 43 хиляди кв. м от площта й са отделени за растителност, като се е обособила цялостна екосистема. Изградена е автоматична система за напояване и е осигурено осветление, задоволяващо нуждите на над 200 различни вида растения - лимони, портокали, маракуя, броколи, тиква, платладжан, ориз и др. Идеята е на нюйоркската фирма Kono Designs и цели да се подкрепи развитието на градското градинарство чрез участие на служителите в отглеждането и събирането на реколтата, както и чрез събуждане интереса на клиентите, посещаващи сградата. Идеята е вплетена във всяка част на сградата, като на всеки етаж има изградена различна композиция от растения, съобразена с фукнцията на съответното пространство. Така Pasona office building се превръща в една модерна и зелена сграда в сърцето на японския мегаполис. България Проектът Urban Farming Sofia се заражда през 2013 г. и се бори за развитие на градското градинарство. Идеята на хората, участващи в организацията, е да повишат информираността на обществото за градинарството и да покажат, че големият град и фермерството вече не са две взаимноизключващи се понятия. Според тях едно зеленчуково растение може да бъде също толкова атрактивно и полезно за околната среда, колкото и декоративното растение, а и дава много повече на човека в нужда. Все още организацията среща затруднения, но инициативата е привлякла много съмишленици и вече има няколко градини с босилек, слънчоглед, невен, домати, чубрица, тайландски босилек. ЛИТЕРАТУРА [1] http ://gradinskicheda. com/category [2] https://www.bulgaren.org/melangebulgaren/2013/05/23 [3] https://www.bulgaren.org/melangebulgaren/2014/06/04 [4] https://foodtank. com/news/2014/03/ten-urban-agriculture-projects-in-berlin-germany [5] https://www.capital.bg/light/tema/2014/05/16/2300304_sei_grajdanino_sei/ [6] https://dobritenovini.blogspot.bg/2013/05/blog-post_23.html [7] https://www.smithsonianmag.com/40th-anniversary/the-rise-of-urban-farming- 762564/?no-ist [8] https://vestnikstroitel.bg/analysis/93364_gradsko-zemedelie-i-arhitektura/ [9] https://www.zdravjivot.org/15211 [10] https://sidewalksprouts.wordpress.com/history/ [11] https://en.wikipedia.Org/wiki/Urban_agriculture#cite_note-burlington_2005-3 [12] http ://prinzessinnengarten.net/about/ [13] https://inhabitat.com/a-community-garden-blooms-at-berlins-abandoned-tempelhof- airport/ [14] https://www.bostonredevelopmentauthority.org/ [15] https://www.mauergarten.net/ [16] https://wp.streetwise.co/ [17] https://www.facebook.com/Urban-Farming-Sofia-522091357842554/