Предстоящи изменения на „Жълта”, „Червена”, „Сребърна” и „Зелена” книга на FIDIC

Адв. Петя Бобева, Eurolex Bulgaria   Договорните условия на FIDIC се използват в България по големи инфраструктурни, водни и други проекти. Публични възложители, като Министерството на околната среда и водите, „Метрополитен“ ЕАД, общински органи и други, от години използват утвърдени типови договори в тръжните си документи, като обикновено те почти не се променят в различните процедури. „Червената”, „Жълтата” „Сребърната” и „Зелената” книга са издания от 1999 г. (впоследствие се издават „Бялата” и „Златната” книга, които нямат приложение в България). През лятото на 2016 г. се създава работна комисия, която да прегледа договорните условия по FIDIC на четирите книги и да ги преработи въз основа на натрупания опит и добра практика с цел ефикасност. Очаква се променените издания да бъдат публикувани тази година. С оглед на предстоящите промени на основни клаузи публичните възложители ще следва да преработят в значителна степен договорите, изработени за проекти, възлагани по правилата на FIDIC, като ги съобразят с новостите, които предстоят. Ще разгледаме основно промените в „Жълтата книга” на FIDIC. Причините за тях са няколко: - Цели се засилване ролята на инженера; - Постигане балансирано разпределение на риска чрез повече реципрочност между страните; - Акцентиране на яснота, прозрачност и сигурност; - Отразяване на настоящите международни добри практики; - Обръщане на внимание на проблеми, които потребителите са повдигнали през последните 17 години, и други. Измененията в „Жълтата книга”, които са предложени в нейното ново издание, са обширни, като съгласно предварителната информация тези изменения ще разширят обема й с приблизително 50%. Промените са направени в следните направления: - По-голяма сложност на дефинициите: Подходът при писането на второто издание на „Жълтата книга” е по-комплексен и включва много нови дефиниции. - Ролята на инженера: Клаузите, отнасящи се до ролята на инженера, търпят промени и допълнения.            - Допълнителни инструменти за управление на проекта: Освен че се разширяват в някаква степен съществуващи положения по отношение на инструментите за управление на проекта, второто издание планира да въведе и допълнителни такива, които да спомогнат за по-ефективното следене на работата по проекта. Като пример може да се посочи програмата, представяна от изпълнителя, за която се въвеждат нови изисквания. Вариации Разширява се съдържанието на клаузата за вариации. Сред промените е всяко съобщение за вариация съгласно договорните условия, когато такова се изисква, да бъде изрично означено като „съобщение“, като идеята е да се избегнат множество неясноти, които се пораждат в досегашната практика. Междинни плащания Изискванията към информацията, която трябва да е включена в Сертификатите за междинни плащания, е повече, в сравнение с досегашната клауза 14.3. Гаранцията за изпълнение Клаузите по отношение на гаранцията за изпълнение ще бъдат значително разширени. Обсъжда се в новото издание да залегне възможност да се иска увеличение или намаление на гаранцията за изпълнение при съответното увеличение или изменение на цената за изпълнение на договора. Искове Сред обсъжданите промени се планират и такива, свързани с исковете. Подходът спрямо исковете на възложителя и изпълнителя ще е по-различен, като те бъдат обединени в една обща клауза. Сред вероятните промени е и въвеждането на срок по отношение предявяването на исковете на възложителя. Обсъждат се нови задължения на инженера във връзка с отговора му по предявени искове. Клаузата ще бъде значително разширена и детайлно разписана. Съобщения Формализира се процедурата за подаване на съобщения (в аспект искове и вариации) с цел избягване на досегашните недоразумения да се извлича смисълът на съощението от текста на писмото.  Комисия за решаване на спорове (КРС) Сред обсъжданите промени попада и КРС, като тук се цели нов подход, съгласно който стандартно ще се избира постоянно действаща КРС, но се оставя възможността и за ad hoc. Името на комисията ще се промени в аспекта „Комисия за избягване на спорове“. Обръща се сериозно внимание на ролята на комисията с цел именно избягване на бъдещи арбитражни процедури. Ще бъдат засегнати и проблемите за започване на арбитражна процедура след решение на КРС и дадено съобщение за незадоволство от някоя от страните.