Доц. д-р арх. Валери Иванов: Възпитаниците ни са изявени специалисти в подробното устройствено планиране

Георги Сотиров Доц. Иванов, разкажете за специалността „Урбанизъм” в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), където водите четири лекционни курса. Специалността „Урбанизъм” бе създадена преди 15-ина години в Архитектурния факултет на УАСГ, за да решава определени проблеми след демократичните промени у нас и въвеждането на изискванията на пазара като регулация. По това време държавата абдикира от своите управленски функции по отношение на териториалното развитие на страната. В резултат се появиха различни негативи, на които днес всички сме свидетели – неправилно развитие на курортните комплекси, дефицит на места за паркиране, на зелени и спортни площи в големите градове, нерационално използване на територии, неразумно експлоатиране на различни природни ресурси. Появи се необходимостта от планиране на териториите на всички нива в нашата страна. Така по инициатива на проф. д-р арх. Веселина Троева беше създадена специалността „Урбанизъм”. В най-общия случай тя може да се обясни като един комплекс от дейности - управленски, екологични, естетически, устройствени и др. Те имат за цел да постигнат устойчив баланс между статичната материална среда и динамично променящите се човешки потребности за създаване на оптимални условия за възпроизводство на човека и на обществото като цяло. В резултат на всичко това специалността „Урбанизъм” се развива разумно, рационално, пълноценно и заема своето достойно място във всички сфери на живота. Наши възпитаници, които са я завършили, работят в най-високите равнища на управление на страната като Президентство, министерства, в общински структури като експерти в областта на териториалното и селищното устройство, в експертни съвети, в проектантски структури и са водещи специалисти в актуалните в последните години разработки на общи устройствени планове на селища и общини. Те са едни от изявените експерти в подробното устройствено планиране на страната. Научните Ви интереси са в три направления - градско планиране, социална инфраструктура и устройствено планиране. Да започнем с градското планиране, което за мен е ахилесовата пета за развитието на много от нашите градове. Аз разглеждам планирането на териториите на две нива – високостратегическо планиране, което се занимава с планирането на териториите на равнище държава, райони и общини, и тактическо планиране - на населените места с т.нар. общи и подробни устройствени планове. По тази проблематика държавата има сериозни пропуски в резултат на маргинализацията на планирането. Считам, че призванието на специалността „Урбанизъм” е да създаде една адекватна на човешките потребности селищна материална среда. Тя от своя страна със своите естетически, хуманни, обемно пространствени, екологични и други характеристики, освен да осигурява условия за осъществяване на основните човешки дейности, има важната функция и да възпитава към красота, ред, спокойствие, към законност, хуманизъм – към ценностите, които с основание наричаме европейски. С какво се характеризира работата Ви в област-та на социалната инфраструктура? Имам сериозен теоретичен и практически опит в областта на проектирането на обекти от социалната инфраструктура. Аз съм част от екип, създал нормите за проектиране на училища през далечната 1983 г., а заедно с проф. д-р арх. Иван Драгиев сме автори на нормите за проектиране на студентски общежития. За съжаление строителството на обекти от социалната инфраструктура днес се доминира от комерсиалното начало, което води до сериозен социален дефицит. Социалната инфраструктура е една ахилесова пета на обществото, въпреки че в последните години се забелязва подчертано внимание от страна на общинските структури към нея. Проблемът с детските градини, с училищата, с болничните заведения, със сградите на културата, със сградите на спорта са изключително важни и те създават интегритет на обществото и осигуряват хуманни условия за пълноценно израстване и на хората, и на общността като цяло. По наши проекти в момента се изгражда многофункционална спортна зала в Шумен. Тя е с капацитет 1500+800 седящи места, има нова визия и е абсолютно нехарактерна в сравнение с изградените у нас обекти от този вид. Основните й специфики са няколко. Тя е многофункционална и адаптивна за спортни състезания, за културни събития, за детски занимания, младежки дейности и други подобни, които биха били от полза за виталността на града. Залата се явява вторичен обслужващ център на Шумен, което би позволило тази специфична градска територия да стане по-интересна, по-ефективна и по-жизнена за хората. Тя е фактор и в изясняването на теоретичните проблеми за конверсията на бившите военни територии, върху които спортното съоръжение се изгражда. Това е добър пример как трябва да се развиват тези интересни, специфични и с отпаднала военна необходимост територии, които се намират на изключително атрактивни места в много от градовете на страната. Присъствието на залата в Шумен е основен фактор в социализацията не само на околното пространство, но и на целия град и неговото бъдещо развитие.Особено радващ е фактът, че водещи проектанти на сградата са млади хора - арх. Калоян Колев и арх. Галина Шепелева. Да завършим темата с научните Ви интереси със заниманията по устройствено планиране. Те са свързани с разработването на Общи устройствени планове на общини (ОУПО). В проектантско-изследователската ми дейност съм имал досег с няколко много интересни и атрактивни общини в България. Тук обаче няма как да не поставя няколко проблема. Първият и основен от тях е, че не за всички общински ръководства е ясен смисълът и същността, перспективите и значението на един ОУПО. Обикновено екипите, които разработват такива планове, се разглеждат като група, която ще представи някакви цветни чертежи, ще усвои определени общински средства, без особено да е ясен смисълът на това за болшинството от хората в администрацията. Според мен държавата заедно с НСОРБ трябва да изясни на общинските структури смисъла, съдържанието, функциите, значението и перспективите на плана, който е един инструмент за вярно отреждане на териториите и за тяхното бъдещо управление с оглед запазването на изконните човешки права и тяхната защита. Вторият проблем е свързан с липсата на достатъчно на брой специалисти, които да разработват качествени ОУПО. В част от случаите те се разработват от хора, които нямат достатъчно компетентност и не отговарят на потребностите на общините. А и не всички екипи се отнасят достатъчно отговорно към проблемите на общия устройствен план. Наличието на специалността „Урбанизъм” в УАСГ дава сериозни възможности за обучението на млади хора, които са призвани да се справят с трудностите. Важно е да кажа, че от тази година имаме и магистърска програма по „Пространствено планиране”, която ще образова и специалисти от други основни направления, които работят в екипите за разработване на ОУПО, но не са специалисти урбанисти. Това са еколози, икономисти, статистици, социолози, геодезисти, пътни инженери, юристи и мн. др. За първи път предлагаме такова обучение на хора извън специалността „Урбанизъм“. Те имат възможност да придобият ясна представа какво е ОУПО, значението му, перспективите пред него и каква е ролята на членовете на мултидисциплинарния екип в процеса на това планиране. Урбанистите са като диригенти на един оркестър, под чието вещо ръководство звуците, които всеки един музикант специалист издава, образуват една сериозна, мощна, интелигентна и завършена хармония, в нашия случай наречена устройствен план. Ще си позволя да припомня, допълня и развия разсъжденията на колегата доц. д-р Веселин Дончев за четирите „К” по отношение на градската среда. В градската среда хората неминуемо влизат в ежедневни Контакти. Те в определена степен създават Конфликти, които, за да бъдат решени, се нуждаят от определени Компромиси. За създаването на една хармонична, устойчива и модерна градска среда трябва да има и Консенсус на всички заинтересовани в този процес страни - граждани, управляващи, бизнес и пр. Ще цитирам и мъдрата мисъл на британския социолог Патрик Гедес: „Градът е повече от място в пространството, той е драма във времето”. Демографската криза и някои други, най-вече икономически, проблеми се отразиха на приема на студенти във всички вузове. Имате ли идеи за привличане на студенти във всички специалности? Освен демографската криза, както правилно забелязахте, има и други проблеми във висшето образование, които не са решени. На първо място е неконтролираното нарастване на висшите училища в страната. На второ - възможността да се разкриват в такива училища конюнктурно-актуални специалности. Липсата на ограничения в броя на приеманите студенти също има своето отражение. В резултат на това страната ни е запълнена с университети и студенти. Успоредно с това демографската криза ни лиши от достатъчно кадрови ресурс за осигуряване на адекватния брой студенти. В този контекст на мисли и ние изпитваме известни затруднения при някои от специалностите, въпреки че практиката ни показва един сравнително устойчив брой кандидати. Най-малко проблеми в описаното до тук имаме в Архитектурния факултет, в Строителния и в Геодезическия факултет. Причината студентите в Архитектурния факултет да не намаляват се обяснява с това, че там се изучава една престижна и обществено значима специалност. В нея студентите виждат устойчивост за съхранение и развитие на техните творчески и финансови интереси. И накрая, защото в последните 20-30 години се наблюдава едно засилено строителство във всички сфери, което предполага и едно засилено търсене на специалността „Архитектура”. Разбира се, на фона на устойчиво заявения интерес към специалността е необходимо значително модернизиране, обновяване, бих казал и европеизиране не само на образованието по архитектура, но и на всички специалности в УАСГ, което е сериозната цел и амбиция на ръководството на университета.