Еврокомисарят Корина Крецу: Кохезионната политика има решение за всяка пречка в развитието на регионите

В публикуван доклад за регионите в ЕС, изоставащи в растежа и благосъстоянието, Европейската комисия (ЕК) определи ясни пътища за подпомагане на стратегиите за развитие чрез средства от Съюза. Това съобщиха от пресцентъра на ЕК. Направена е оценка какво препятства или допринася за конкурентоспособността на районите и защо в тях още не са постигнати очакваните за ЕС равнища за доходи. И което е още по-важно, набелязани са нуждите от инвестиции за тези зони, а именно в човешкия капитал, иновациите, качеството на институциите, по-добрата достъпност, както и инструментите по линия на политиката на сближаване на ЕС, чрез които тези области могат да бъдат подпомогнати в бъдеще. „Кохезионната политика има решение за всяка пречка в развитието. Помагаме на районите да идентифицират своите нужди и конкурентни предимства и им осигуряваме средства за по-добро разработване на мерки“, заяви по повод доклада европейският комисар по регионалната политика Корина Крецу. Четиридесет и седем зони в осем държави членки бяха обстойно проучени и категоризирани или като „региони със слаб растеж“ с БВП на глава от населението до 90% от средната стойност за ЕС, но с трайно отсъствие на развитие, или като „региони с ниски доходи“, където БВП нараства, но все още е под 50% от средната стойност за Съюза. В първата група са Гърция, Италия, Испания и Португалия. Във втората са България, Унгария, Полша и Румъния. В тях живеят 83 милиона души, т.е. 1 на всеки шестима граждани в ЕС. Сред предлаганите мерки са инвестициите в човешкия капитал и в подобряването на уменията на работната ръка. Те следва да се насърчават чрез професионално обучение и учене през целия живот — и двете мерки могат да се подпомагат чрез фондовете на политиката на сближаване. По този начин ще се избегнат загубата на умения и несъответствието между предлагането на образование и търсенето на пазара на труда. Много региони с ниски доходи се сблъскват със съществени пропуски в инфраструктурата, затова трябва да се постави приоритет върху инвестициите в основните транспортни мрежи. Териториите със слаб растеж ще спечелят от подобрен институционален капацитет и структурни реформи. Сред приоритетите трябва да бъдат - по-голяма гъвкавост в стопанската среда, по-малко бюрокрация, време и разходи за учредяване на стартиращи предприятия и управление на МСП, увеличаване на ефективността, прозрачността и отчетността на публичните администрации и услуги и осъвременяване на обществените поръчки чрез въвеждане на цифрови процедури.