Дори на първолаците вече им е ясно, че действащите закони могат да бъдат редактирани само от Народното събрание и от Конституционния съд, ама на – за българския чиновник подобна мисъл явно е непосилна за схващане. Другият вариант е това „статукво” да не се вписва в корпоративните интереси на неговата партия майка или пък да е неизгодно на персоналните му спонсори. Иначе няма как да си обясним факта, че от 20 години насам, каквито и нормативни  актове да приемат Народното събрание и Министерския съвет, все ще се намери някой, който да се усъмни в смисъла от тяхното съществуване. След което да запретне ръкави и да открие най-радикалния и безболезнен (за чиновника, естествено) начин за заобикалянето им.

Досадно, но няма как: отново ще си говорим за най-одумвания нормативен акт през последните четири-пет години – Закон за обществените поръчки.  За разлика от друг път обаче днес гледната ни точка ще е малко по-различна. В смисъл такъв, че каквито и кусури да има ЗОП, колкото и да превръща
изпълнителите на обществени поръчки в крепостни селяни на държавата,
все пак в него има няколко разпоредби, които дори човек с развинтено въображение не би подложил на тълкуване. Тоест   да ги приложи по начин, какъвто на него му се стори за правилен.
Цитираме част от тези разпоредби дословно, но с една уговорка – изписваме определени думи и словосъчетания с главни букви, защото… по-нататък ще стане ясно защо:
„Чл. 30. (1) В документацията за участие в процедура за възлагане на обществена поръчка възложителят определя техническите спецификации чрез посочване на:
1. БЪЛГАРСКИ СТАНДАРТИ, КОИТО ВЪВЕЖДАТ ЕВРОПЕЙСКИ, МЕЖДУНАРОДНИ СТАНДАРТИ, ЕВРОПЕЙСКИ ТЕХНИЧЕСКИ ОДОБРЕНИЯ или общи технически спецификации, или други технически еталони на европейски стандартизационни органи, с добавяне на думите „или еквивалентно“;
2. БЪЛГАРСКИ СТАНДАРТИ, ТЕХНИЧЕСКИ ОДОБРЕНИЯ ИЛИ СПЕЦИФИКАЦИИ, ОТНАСЯЩИ СЕ ДО ПРОЕКТИРАНЕТО, МЕТОДА НА ИЗЧИСЛЕНИЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СТРОИТЕЛСТВОТО, както и до използваните материали, с добавяне на думите „или еквивалентно”, когато няма стандарти по т. 1;
3. работни характеристики или функционални изисквания, които позволяват точно определяне на обекта на поръчката; функционалните изисквания могат да включват изисквания за опазване на околната среда;
4. работни характеристики или функционални изисквания по т. 3 с позоваване на спецификации по т. 1 или 2, съответствието с които се смята за съответствие с работните характеристики или функционалните изисквания;
5. спецификациите по т. 1 или 2 - за определени характеристики, а за други - чрез позоваване на работни характеристики или функционални изисквания по т. 3.
…
Чл. 32. (1) Техническите спецификации ТРЯБВА ДА ДАВАТ ВЪЗМОЖНОСТ ЗА РАВЕН ДОСТЪП НА КАНДИДАТИТЕ ИЛИ УЧАСТНИЦИТЕ за участие в процедурата и ДА НЕ СЪЗДАВАТ НЕОБОСНОВАНИ ПРЕЧКИ ПРЕД КОНКУРЕНЦИЯТА.
(2) Техническите спецификации НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ОПРЕДЕЛЯТ ЧРЕЗ ПОСОЧВАНЕ НА
конкретен модел, източник, процес, търговска марка, патент, тип, произход или производство,
което би довело до облагодетелстването или елиминирането на определени лица или стоки. В изключителни случаи, когато е невъзможно обектът на поръчката да се опише точно и разбираемо по реда на чл. 30, се допуска подобно посочване, като задължително се добавят думите „или еквивалентно”.
Чл. 33. (1) В случаите по чл. 30, ал. 1, т. 1 или 2 ВЪЗЛОЖИТЕЛЯТ НЕ МОЖЕ ДА ОТСТРАНИ ОФЕРТА НА ОСНОВАНИЕ, ЧЕ ПРЕДЛОЖЕНИТЕ СТОКИ ИЛИ УСЛУГИ НЕ СЪОТВЕТСТВАТ НА ПОСОЧЕНИТЕ ОТ НЕГО ТЕХНИЧЕСКИ СПЕЦИФИКАЦИИ, когато участникът ДОКАЖЕ В СВОЯТА ОФЕРТА,  ЧЕ ПРЕДЛОЖЕНОТО ОТ НЕГО РЕШЕНИЕ ОТГОВАРЯ НА ИЗИСКВАНИЯТА, определени в тези технически спецификации.
(2) В случаите по чл. 30, ал. 1 възложителят НЕ МОЖЕ ДА ОТСТРАНИ ОФЕРТА, КОЯТО СЪОТВЕТСТВА НА БЪЛГАРСКИЯ СТАНДАРТ, ВЪВЕЖДАЩ ЕВРОПЕЙСКИ СТАНДАРТ, ЕВРОПЕЙСКО ТЕХНИЧЕСКО ОДОБРЕНИЕ, ОБЩА ТЕХНИЧЕСКА СПЕЦИФИКАЦИЯ, МЕЖДУНАРОДЕН СТАНДАРТ ИЛИ ТЕХНИЧЕСКИ ЕТАЛОН, установен от европейска организация по стандартизация, когато участникът докаже в своята оферта, че тези стандарти се отнасят до определените от възложителя изисквания за работни характеристики и функционални изисквания.
(3) В случаите по ал. 1 и 2 участникът представя като доказателства техническо досие на производителя или протокол от изпитване, или СЕРТИФИКАТ, ИЗДАДЕН ОТ
ПРИЗНАТ ОРГАН…”
На българския чиновник обаче  морето винаги му е до колене, защото него затвор не го лови. И поради тази причина той си прави каквото си иска, но… когато трябва и в чиято полза е необходимо. Горе-долу такива са казусите, с които от известно време насам си „блъска главата” Васил Вутов – строител с близо 30-годишен стаж зад гърба си, изпълнителен директор на „Бул строй контрол инженеринг” АД и член на Контролния съвет на КСБ. Колкото и да не му се вярва (все още), само за един календарен месец той е
„отказан” от участие в един конкурс за възлагане на обществена поръчка и е изхвърлен брутално от друг,
въпреки че отговаря на абсолютно всички условия, регламентирани в ЗОП, Закона за устройство на територията и Наредбата за условията и реда за издаване на лицензи на консултанти за оценяване на съответствието на инвестиционните проекти и/или упражняването на строителен надзор.
Първата обществена поръчка е обявена от община Плевен с Решение № РД-10-1675/23. 12. 2010 г., и се отнася за осъществяване на услугата „Строителен надзор на обект: Общински плувен комплекс в УПИ IХ, кв. 141 по плана на гр. Плевен”. Докато втората поръчка е „дело” на Министерството на културата и като такава се отличава както по сложност, така и по… „дълбочина” на замисъла, по-скоро – на интригата. Тази поръчка е обявена с Решение № Р-00-0007/26. 01. 2011 г. на министъра на културата и се отнася до „Осъществяване на строителен надзор върху изпълнение на СМР по две обособени позиции.
„Обособена позиция №1: включва обекти, които са паметници на културата:
Обект 1: Основен ремонт и преустройство на Националния музей на българското изобразително изкуство;
Обект 2: Възстановяване и опазване на църквата „Св. Георги” в с. Арбанаси;
Обект 3: Консервация, реставрация и експониране на Ески джамия и създаване на музей на религиите, гр. Стара Загора
Обект 4: Строителство, реконструкция и модернизация на сградата на Концертен комплекс „България”, гр. София”;
Обект 5: Модернизация на основна сцена на Драматичен театър „Ст. Бъчваров”, гр. Варна.
Обособена позиция 2, включва следните обекти:
Обект 1: Строителство, рехабилитация и модернизация на сградата на Русенската опера;
Обект 2: Модернизация на сградата на Национално училище за музикално и танцово изкуство „Добрин Петков”, гр. Пловдив;
Обект 3: Ремонт, рехабилитация на сградата на Професионалната гимназия по полиграфия и фотография, гр. София;
Обект 4: Реконструкция, рехабилитация и оборудване на сградата на Оперно-филхармоничното дружество, гр. Русе;
Обект 5: Ремонт на сградата и благоустрояване на дворното пространство на Националния политехнически музей, гр. София;
Обект 6: Ремонт и подобряване на енергийната ефективност на сградата на Национално училище за музикално и сценично изкуство „Панчо Владигеров”, гр. Бургас;
Обект 7: Газификация и модернизиране на технологичното сценично оборудване на Драматично-куклен театър „В. Друмев“, гр. Шумен;
Обект 8: Ремонт и модернизация на сградата на Оперно-филхармоничното дружество, гр. Бургас;
Обект 9: Реконструкция и обновяване на Сатиричен театър „Алеко Константинов” гр. София;
Обект 10: Ремонт и благоустрояване на прилежащата инфраструктура на Националния исторически музей;
Обект 11: Префасадиране и преустройство на ДТ „Адриана Будевска” – гр. Бургас;
Обект 12: Основен ремонт на сградата на Националната галерия за чуждестранно изкуство”.
Кой и по какви критерии е решил, че точно тези обекти е най-належащо да бъдат „отремонтирани” - не е ясно, а и не е толкова важно. По-интересното е, че макар да става дума за сериозни инвестиции, възложителите – община Плевен и Министерството на културата, избират… коренно различни подходи. Особено по отношение на строителния надзор. Но, за да стане ясно за какво всъщност иде реч, ще трябва да направим кратка разходка из близкото минало.
По принцип за изграждането на плувен комплекс в Плевен се говори от около 25 години. В началото на юли 2007 г. обаче идеята най-после придобива конкретен вид: плувният басейн ще е с олимпийски размери (т.е. 50 на 25 метра), проектът вече е одобрен, а общината е заделила необходимите инвестиции в размер на 600 хил. лева.
Комплексът ще се намира в центъра на града, до училище „Иван Вазов” и освен басейн в него ще има още три центъра - медицински, за спа услуги и за фитнес. Първата копка ще бъде направена през септември, а строежът трябва да приключи през лятото на 2008 година.
На 31 януари 2010 г. БТА разпространява важно съобщение: „Община Плевен не се е отказала от намерението си да построи покрит плувен басейн в центъра на града, съобщи кметът Найден Зеленогорски. От няколко години в местния бюджет се отделят средства за тази цел - между 300 и 500 хиляди лева, но поради липса на инвестиционен интерес сумите се прехвърлят в други пера на бюджета. Тази година финансирането на проекта, който е готов, ще бъде осигурено чрез общински инвестиционен кредит, защото подобни обекти не могат да бъдат изградени със средства от европрограмите, а бизнесът не се наема да инвестира в подобно начинание”.
През март 2010 г. става ясно, че общината е на път да „избие рибата”: ще тегли кредит в размер от 16,5 млн. лв., от които 2,250 млн. лв. са нарочени за изграждането на плувния комплекс. „Подобаващи” корекции претърпява и самият басейн, но в обратна посока: размерите му са „свити” наполовина – 25 на 12,5 метра.
На 27 май 2010 г. плевенчани са ощастливени с поредното прекрояване на увеселителното бъдеще на града. На редовна сесия Общинският съвет одобрява проект „Изграждане и основен ремонт на техническата инфраструктура на община Плевен, Общински плувен комплекс в УПИ IХ, кв. 141, зоопарк „Кайлъка” и Спортен комплекс в УПИ IХ и Х, кв. 841, за 2010-2012 година”. Средствата – в размер на 20 млн. лв. – са осигурени чрез дългосрочен кредит, като за
плувния комплекс са предвидени 1,75 млн. лева.  
На 11 октомври
2010 г. в „Държавен вестник” е публикувана обявата за възлагане на обществена поръчка „Основен ремонт и изграждане уличната мрежа на територията на община Плевен”.
На 29 декември 2010 г., в официоза е публикувана обява за обществена поръчка „Строителен надзор на обект: Общински плувен комплекс…” (да не цитираме за втори път цялото наименование).
На 1 февруари
2011 г. на бял свят се появява още една важна обява: за изграждането на плувния комплекс. И... толкоз. Нито в „Държавен вестник”, нито някъде другаде във виртуалното пространство зоркото репортерско око не успя да зърне четвъртата задължителна обява – за строителния надзор на мегапоръчка „Основен ремонт на уличната мрежа…”
Във втория случай схемата е обърната.
На 7 юли 2010 г. Министерството на културата публикува в сайта си кратка дописка, в която се казва:
„Министерството на културата получи 57 млн. лв. - безвъзмездна финансова помощ, по 17 европейски проекта. Средствата са предоставени по Оперативна програма „Регионално развитие” на Европейския съюз.
Една част от парите се отпуска за осигуряване на подходяща и ефективна държавна културна инфраструктура, допринасяща за развитието на устойчиви градски ареали, социално включване и равен достъп на групите в неравностойно положение. Средствата ще се използват и за ремонт, реконструкция, доставка на подходящо оборудване, одити за енергопотребление и мерки за енергийна ефективност.
От отпуснатата финансова помощ са предвидени средства за обновяване на сгради на културни институции, които са държавна собственост и се управляват от Министерството на културата. Сградите са:
 Драматичен театър „Адриана Будевска” в гр. Бургас;
 Националната галерия за чуждестранно изкуство в гр. София;
 Националният музей на българското изобразително изкуство (НХГ);
 Русенската опера (пл. „Света Троица” 7);
 Драматичен театър „Стоян Бъчваров” в гр. Варна;
 Национално училище за музикално и танцово изкуство „Добрин Петков” в гр. Пловдив;
 Професионалната гимназия по полиграфия и фотография в гр. София;
 Оперно-филхармоничното дружество в гр. Русе (ул. „Алея Възраждане” 1);
 Националният политехнически музей в гр. София;
 Национално училище за музикално и сценично изкуство „Панчо Владигеров” в гр. Бургас;
 Драматично-куклен театър „Васил Друмев в гр. Шумен;
 Оперно-филхармоничното дружество в гр. Бургас;
 Сатиричен театър „Алеко Константинов” в гр. София;
 Концертен комплекс „България” в гр. София;
 Националеният исторически музей.
Втора част от безвъзмездната финансова помощ е предназначена за подкрепа на паметници на културата (културни ценности) от категория национално и световно значение. Парите са за подкрепа съхраняването и опазването на националното и световното културно наследство, възстановяване, консервация, опазване, реставрация, експониране, оборудване, въвеждане на техники и програми за интерпретация и анимация и др., за подобряване на съпътстващата туристическа инфраструктура, необходима за нуждите на паметниците на културата.
Финансирани са:
 църквата „Свети Георги” в с. Арбанаси (край Велико Търново);
 Ески джамия - гр. Стара Загора.
Третата част от безвъзмездната финансова помощ се отпуска за организиране на събития с регионален и национален обхват и въздействие, допринасящи за развитието на устойчив културен туризъм. В тези събития се включват: международни фестивали; събития, свързани с инициативата „Европейска столица на културата”; етнофестивали; театрални фестивали; регионални градски фестивали; съвременни градски фестивали; кулинарни фестивали; фестивали „Средновековна България” и „Антична България”; песенни фестивали; фестивали, свързани с модерното изкуство; фестивали на музеите и историята; оперни фестивали; младежки фестивали; фестивали на водата; фестивали на занаятите, традициите и декоративните изкуства”.
Не случайно „изрецитирахме” съдържанието на тази радостна новина. Причината, ако сте следили внимателно по какъв начин са подредени обектите в обособените позиции в обявата за обществената поръчка, е повече от очевидна:
На тези 57 милиона „някой” хич не им мисли доброто
Първо: в обявата за обществената поръчка, в обособена позиция № 1 са включени пет обекта паметници на културата, докато в съобщението те са само два -  църквата в Арбанаси и старозагорската джамия.
Второ: според съобщението във ведомствения сайт с част от европейските пари културно-историческият паметник Ески джамия в Стара Загора трябва да бъде „възстановен, консервиран, опазен, реставриран, експониран, оборудван” и т. н. Според обявата в „Държавен вестник” обаче с тези пари там трябва да бъде създаден и… музей на религиите. Хубаво, но защо с европейски пари, предвидени за ремонтни и реставрационни дейности?
И трето – в началото на прессъобщението се казва: „Министерството на културата получи 57 млн. лв. безвъзмездна финансова помощ, по 17 европейски проекта…”, което означава само едно: 57-те милиона ще бъдат „разхвърляни” между 17-те обекта в обявата.  
Нищо  подобно. От финалния абзац на ведомствената дописка става ясно, че с европейските милиони Министерството на културата ще развие бурна културно-масова дейност. И то толкова
бурна, че през лятото всеки турист явно ще получава по няколко армагана: на влизане – народна носия и бъклица, а на излизане -  хурка, гайда и цървули.  
А къде е мястото на строителния надзорник Васил Вутов в цялата тази галиматия? Ами… точно там – във вихъра на нещата. Без да го е искал и без изобщо да е предполагал, че конюнктурата ще му отреди подобна роля.
По повод плевенската „плувна” поръчка (между другото той категорично е отказал да участва в нея, защото силно се усъмнил в коректността на възложителя), Васил Вутов изпрати в редакцията сигнал, в който се казва:
„Община Плевен, с Решение № РД-10-1675/23. 12. 2010 г. е обявила обществена поръчка за „Строителен надзор на обект: Общински плувен комплекс в УПИ IX, кв. 141, по плана на гр. Плевен”.
В раздел III. 2. 3 „Технически възможности” са вписани следните изискуеми документи: „Сертификат за система за управление на качеството ISO 9001:2008 с обхват „Строителен надзор на сгради и съоръжения – доказано със заверено копие на сертификата”.   
Фирмите, извършващи строителен надзор,  са лицензирани от Министерството на регионалното развитие и благоустройството съгласно Закона за устройство на територията (ЗУТ) и Наредбата за условията и реда за издаване на лицензи на консултанти за оценяване на съответствието между инвестиционните проекти и/или упражняване на строителен надзор. Получаваният лиценз е за всички видове строежи, а не само за отделни видове от тях.  
При сертифицирането на тези фирми по различните системи за контрол на качеството също не може да се случи нещо по-различно от описаното в закона.
Според нас изискванията на община Плевен за конкретната поръчка противоречат на нормативната уредба, защото поставят изисквания,
каквито фирмите, извършващи строителен надзор, не могат да изпълнят: не съществува лиценз само за надзор на сгради и съоръжения...”.
Далеч по-брутално е случилото се по обявата на културното ведомство. Тя е публикувана в „Държавен вестник” на 18 ноември 2010 г., а Васил Вутов подава документи за участие в конкурса само по първата обособена позиция: основен ремонт и преустройство на Националния музей на българското изобразително изкуство; възстановяване и опазване на църквата „Св. Георги” в с. Арбанаси; консервация, реставрация и експониране на Ески джамия и създаване на музей на религиите, гр. Стара Загора; строителство, реконструкция и модернизация на сградата на Концертен комплекс „България”, гр. София; модернизация на основната сцена на Драматичния театър „Ст. Бъчваров”, гр. Варна.
Два месеца по-късно – на 26 януари 2011 г., Васил Вутов с удивление разбира, че неговата фирма е отстранена от участие в конкурса още на първо четене, защото не разполагала със сертификатите ISО 140001 и ОHSAS 18001. Решен да се пребори със статуквото, този път в директна схватка, изпълнителният директор на „Бул строй консулт инженеринг” тутакси сезира Комисията за защита на конкуренцията и на 1 февруари производството „Васил Вутов срещу Министерството на културата” става документален факт.
По принцип какво ще реши антимонополното ведомство, все още е рано да бъде прогнозирано. В частност обаче, ако членовете на КЗК не си затворят очите в полза на държавата, културното ведомство би трябвало да загуби двубоя. Първо, защото обявата задължава кандидатите за обособена позиция №1 да притежават само сертификат ISO 9001:2008. Второ, защото другите два сертификата -  ISО 140001 и ОHSAS 18001, нямат нищо общо с характера на обществената поръчка в тази й част (първият удостоверява наличие на система за управление на дейностите по опазване на околната среда, а вторият е „разширена спецификация за система за управление на здравословни и безопасни условия на труд). И трето, защото и Министерството на културата си позволява лукса да нарушава... цитираните в началото разпоредби от Закона за обществените поръчки. Тоест „някой” в обявата е дописал стандартните правила по свое усмотрение. И универсалният стандарт ISO 9001:2008 (между другото зад тези няколко цифри се крие модел за контрол на качеството при проектирането, разработката, производството, монтажа и обслужването) изведнъж се сдобива със... странно допълнение: „Сертификатът следва да е издаден в областта на упражняване на строителен надзор на обекти-паметници на културата”.
А такова „животно”, дето има една приказка, не съществува. Както според международните принципи за сертифициране по ISO, така и според Закона за обществените поръчки. В чийто чл. 33,
ал. 2 изрично е записано: „... ВЪЗЛОЖИТЕЛЯТ НЕ МОЖЕ ДА ОТСТРАНИ ОФЕРТА, КОЯТО СЪОТВЕТСТВА НА БЪЛГАРСКИЯ СТАНДАРТ, ВЪВЕЖДАЩ ЕВРОПЕЙСКИ СТАНДАРТ...”
В интерес на истината и на нас току-що ни направи впечатление, че взехме да прекаляваме с главните букви. В същото време обаче какво друго да направим, след като българският държавен и общински чиновник продължава да тълкува и да прилага закона, без дори да го е прочел? За „другия” вариант е по-добре да не отваряме приказка. Поне засега...