Преплитане на традиции и иновации в творчеството на Шигеру Бан

Арх. Веселина Мирева, доц. д-р арх. Мария Давчева, Институт за изследване на изкуствата, БАН Преходът от XX към XXI век е с насока на архитектурата към устойчиво развитие, отношението й към „новите" материали или по-скоро повторното използване и преоткриването на вече добре познати „стари". Интересни са разработките за въвеждане в строителството на суровини, като хартията, сламата, пепелта, дори има примери с пластмасови бутилки. Посоката на развитие на архитек­турната мисъл е някак естествена, след като е минала през индустриалната революция, заработила е в синхрон с новите технологии, отдала се е на мечтите и въображението и в днешно време може да си позволи да работи съвместно с науката и технологиите и взаимно да се подтикват към развитие. Днес архитектите и инженерите могат смело да експериментират и да създават нови технологии, за да развиват нови концепции в строителството. На търсенията жилището откликва веднага като поле за експерименти, но се осъществяват опи­ти и на по-внушителни структури като църкви или мостове. Предложената тема разглежда творчеството на съвременния японски архитект Шигеру Бан и неговия нетрадиционен поглед върху архитектурата, но с познание, базирано на традициите. Част от практиката му се основава върху преразглеждането на материала хартия и нейното прилагане в архитектурата като строителен материал, като по този начин преплита традиции и иновации. Философията на архитекта не се основава на екологията или устойчивата архитектура, а на желанието му да проектира за хората, като водещи характеристики са простота, яснота, отношение към материала и минималното му прахосване, както самият Шигеру Бан казва: „Въпреки че днес хората мислят, че аз съм природосъобразен архитект, когато започнах, никой не говореше за екология, а аз бях заинтересован от суровия евтин материал“ [1]. Философия и примери за творчеството на Шигеру Бан За да си изясним философията на Шигеру Бан, няма да е достатъчен само преглед на примери от творчеството му, но и да разберем средата, в която е отраснал. Всеки от нас е възпитан в условията на определени традиции и схващания, които го изграждат като характер и създават първоначалната му представа за света. Така и Шигеру Бан е възпитан да се отнася с уважение към материалите, да не ги прахосва и по възможност да ги използва отново, както самият той разказва: „Може би се е случило поради образованието, което ми дадоха родителите ми, но аз мразя да изхвърлям неща. Предполагам тогава, че съм имал естествено предразположение да преизползвам нещата“ [2]. „За да влезем в японското училище по изкуствата, трябваше да създадем по-висока от 1 метър кула, използвайки само картон, и без да прахосваме материал. Работата със същите строги правила и ограничено количество материал беше нещо, в което аз бях много добър“ [3]. Интересно е да проследим първата среща на Бан с хартията. Няма как да не преразкажем историята, която ни предлага авторът на книгата „Шигеру Бан“ Филип Джодидио. След като завършва образованието си в Щатите, японецът работи една година при Арата Исозаки. Бан е част от екипа по организиране на изложба на Емилио Амбасз (Emilio Ambasz) в Axis Gallery, Токио. За него е характерна една „двуполюсност" [4], т.е. всяко нещо да има две функции, каквото е предложението му за ЕКСПО-то в Севилия 1992 г. - всяка държава да проектира павилион кораб по повод 400 години от пътуването на Христофор Колумб, но в същото време тези кораби да бъдат на изложението и после просто да си тръгнат. Подобен начин на мислене ще открием и при Бан. За организацията на изложбата той разказва: „Използвах специална тъкан да направя пространствата. Когато приключихме да окачваме плата, само хартиените тръби останаха. Вместо да ги изхвърлим, аз ги взех обратно в офиса“ [5]. С времето идва следваща изложба, в чиято организация и дизайн участва - тази на Алвар Аалто (Токио, Япония, 1986). Ето какво разказва Бан за нея: „Те имаха ограничен бюджет, но аз също така мразех идеята да се използва скъп материал като дървото за временна експозиция. Потърсих алтернативен материал да замести дървото за преградите или таваните и си помислих, че може би хартиените тръби, които запазих от представянето на Амбасз, биха могли да са правилното решение. Така че моята работа в организацията на изложбата имаше изключително влияние върху кариерата ми“ [6]. Ето как започва една верига от събития в историята на Бан, свързани с използването на хартията в структури на архитектурата и дизайна, и с времето той става все по-смел и добре познатият ни материал за рисуване и писане се превръща в конструктивна суровина. (Фиг. 1.) Няма как да подминем традиционните за Япония татамита или леките преградни стени. „Рогозките, с които се застила дървеният под и върху които се извършват всички дейности, включително и спането, се наричат татами... Мярката от 90/180 см на модула на татамите не се отнася единствено до жилищните интериорни пространства“ [7]. В традициите на японците хартията сякаш е част от въображението - изкуствата оригами или кири-е. Разбира се, те се изразяват не само чрез тях, пример е и изкуството икебана. Сякаш те са открили ценността на времето в тези ефимерни и крехки структури. Не е случаен и фактът, че точно японски архитект толкова усилено се занимава с материята на хартията под формата й на картон, че чрез нея изгражда сгради в помощ на хората, както в неговата страна чрез нея създават духовна храна и домашен уют. Още от традиционния интериор виждаме една яснота и простота, въплътени във философията на япон­ците, и как единственото постоянно нещо е промяната. Сякаш хартията не остава по-назад - достъпен и евтин материал с възможност за лесна подмяна и бързо изграждане, изглежда нетрайна, но при подходящата грижа е достатъчно устойчива на времето и атмосферните условия. Шигеру Бан успява да преплете традициите, с които е отраснал, със съвременните търсения на архитектурата. Той намира своя път да изгради иновативна архитектура, да работи съвместно с инженерите, науката и технологиите и всичко това все пак с традиционен материал. Пътят, по който върви, е различен и непознат, изглежда дори футуристичен, но чрез хартията той успява бързо да помогне на пострадали от бедствия. Както самият казва, иска да прави архитектура за хората, а не само за който може да си го позволи. Философията му не е насочена само към пестене и преизползване на материал, но и към грижа за човека, към това да му помага чрез своята професия. Той разсъждава над това, че много от жертвите при бедствия загиват от рушенето на сградите. Благодарение на тези му разбирания творчеството на Шигеру Бан е едновременно екологично, с посока за устойчиво развитие, но и с чисто хуманитарна насоченост, която е в основата на голяма част от проектите му. Те не са замислени просто като модерна „еко" архитектура, а като естествен отговор на нуждите на хората. Нека погледнем назад и как е започнала дейността му в буквална помощ на хората. „Архитектите често работят за привилегировани клиенти, които искат да направят техните пари видими. Ние помагаме да представим мощта и парите им по-очевидно чрез архитектурата... Обществото чувства, че архитектите забогатяват, работейки за силните хора. Започнах да мисля как да помогна на обществото и по това време (през 1994) бях шокиран да видя снимки, свързани с кризите в Руанда. Видях също, че заслоните, предвидени за бежан­ците, дори от ООН, бяха с много ниско качество. Бях убеден, че ние трябва да подобрим заслона, защото в противен случай всякаква медицинска помощ няма да бъде от полза...", казва Шигеру [8]. Нататък вече е история как Бан сам предлага помощта си и ООН го наема за консултант. „Обикновено ООН предвижда пластмасови покрития и бежанците трябва да режат дърветата, за да си правят убежища. С милиони бежанци в Руанда мащабът на проблема беше такъв, че обезлесяването бе силно вероятна възможност. Опитали са с алуминиеви тръби, но алуминият е скъп и рядък в Африка“ [9]. И ето как тук се намесва Бан с неговите идеи. През 1995 г. е земетресението в Кобе, отново има криза - този път с виетнамските бежанци. После се нареждат Турция - 1999 г., и Индия – 2001 г. Разработва проекти за Paper Log House. За Кобе жилището се нарича Paper Tube Structure 07. Тези разработки са със сътрудничеството на студенти и винаги е предвидено хората да могат сами да ги изградят. Използват се следните материали: основата е от пълни с пясък касети за бира, стените са от картонени тръби, а за покрив се прилага мембрана. Необикновено е желанието на Бан да работи за хората. (Фиг. 2.) В помощ на хората Шигеру Бан създава и „дом” за душата, т.е. помага им да изградят църква, където да запазят вярата си: Paper Tube Structure 08 - Хартиена църква в Нагата, Кобе, Япония. Тази „временна" постройка се проявява с толкова много нехарактерни черти, че сякаш не говорим за действителна, а за утопична структура. Нейната роля била да замести разрушената от земетресението църква Такатори (Takatori Church). За изграждането й са изиграли роля 160 доброволци студенти, т.е. хора без строителни умения. Църквата от хартия е като самата вяра - ефимерна, но силна и устойчива на времето - изградена през 1995 г., през 2005 г. празнува 10 години, а през 2008 г. я разглобяват и преизграждат в Таоми, Нантоу, Тайван, в помощ на други пострадали. За структурен материал се използват картонени тръби, подредени в елипса, за покрив - мембрана, а по периферията са подредени поликарбонатни плоскости. С привидно простия си и изчистен план в архитектурата на тази църква откриваме характерните за японската архитектура празнота и чистота на пространството, преливане на екстериор и интериор, дифузната светлина през мембраната вместо през подвижните японски екрани, хартията, така познатия им материал. (Фиг. 3.) Шигеру Бан е с интересни прояви в архитектурата като цяло и не се ограничава само с хартията. Когато може да си позволи да експериментира, прави впечатление, че и той използва жилището за опитно поле. Например през 1995 г. осъществява Мебелната къща (Furniture House) на ез. „Яманака”, Яманаши, Япония . В тази къща той използва предметите като структурен материал, те са мебели - стени - конструкция. През 1995 г. на същото езеро прави Хартиената къща (Paper House), в която хартията е основен структурен материал. Същата година се строи и Къщата Перде (Curtain Wall House) в Токио. Тук той е преплел архитектура и игра на думи - curtain wall означава окачена фасада на английски, но той решава буквално да пусне пердета пред цялата фасада, инспириран вероятно и от японските екрани. Къщата без стени (Wall Less House), Нагано, Япония, 1997 г. – в нея оставя само плъзгащи се прегради, но в разпределението няма точно обусловени стаи. Такава къща само японец може да си представи, след като не е свикнал да разчита на сигурността на неподвижните стени. (Фиг. 4.) Когато говорим за творчеството на Шигеру Бан, не може да не изтъкнем неговата изобретателност в повторното използване и на корабните контейнери. Те, макар и доста популярни в днешно време, правят изключително впечатление в неговите проекти основно отново заради философията му. Бан ги използва не просто защото няма какво да се прави в един момент с тях и се складират в огромни количества, а защото ги има навсякъде, стандартизирани са и са общодостъпни - проста и ясна концепция, поради която са подходящ градивен материал. Сгради от подобен материал са подходящи например за пътуваща изложба, каквато е структурата Номадик музей (Nomadic Museum) от началото на 2005 г. (Пиер 54, Ню Йорк, САЩ; Санта Моника, Калифорния, САЩ, 2005 - 2006; Токио, Япония, 2007). Отново срещаме картонените тръби като част от градивните материали, чрез които оформя наклона на покрива и извисява средното пространство на трикорабната структура. (Фиг. 5.) Колоритно и вдъхновяващо е творчеството на Бан, макар и основано на прости и ясни концепции, на възпитание и традиции, на един толкова познат материал като хартията. Не можем да обхванем всичко характерно за този японски архитект в един доклад и да разнищим докрай философията, въплътена в проектите му, но набелязахме една интересна част, която ни показва неограничените възможности на архитектурата. Но нека споменем други негови реализации, изградени с този специфичен за него материал - картонените тръби: собствения му офис в Париж, 2004 г.; основно училище в Ченгду, Съчуан, Китай, 2008 г.; концертна зала в Акуила (l'Aquila), Италия, 2011 г.; картонената катедрала в новозеландския град Крайстчърч, 2013 г., и още много други проекти. Ще завършим с не толкова хуманитарно насочен проект, но все пак внушителен, рециклируем и хартиен: „Бях фен на Фрай Отто, когато бях студент в SCI-Arc“, обяснява Шигеру Бан. „Също така мечтаех да проектирам ЕКСПО структури, когато поех поръчката за проект на Японския павилион на изложението в Хановер“ [Експо 2000, Хановер, Германия, 1999 - 2000], [9]. Няма как да подминем факта, че Бан е открил още една ниша, в която да използва хартията при временните сгради освен жилищата за бедствени ситуации, а именно павилионите. Тези за световни изложения са и с основна характеристика иновативност. По този начин Бан е изцяло в свои води, той прави нещо различно, ново и интересно, актуално и в отговор на тенденциите за устойчива архитектура и все пак основано на неговия интерес към традиционния за страната му материал - хартията. Павилионът е и най-голямата структура от хартия, която осъществява до момента. Основен материал отново са картонените тръби, но връзките и конструкцията са много по-сложни в сравнение с по-малките обекти, с което ясно ни показва, че възможностите на хартията не са ограничени и че чрез нея може да се създава интересна и сложна архитектура, каквато е и вълнообразната форма на павилиона. Любопитно е, че самата мембрана е от 5 слоя водоустойчива и огнеупорна хартия, създадена в Япония. (Фиг. 6.) Заключение Иновативната мисъл на японския архитект, преплетена с традициите, ни показва една сякаш утопична посока на развитие на архитектурата чрез хартията, но в действителност неговите картонени тръби намират реално приложение във временните постройки като жилища за бедствени ситуации и павилиони. Откриват се възможностите да се преразгледа архитектурата и във временни вариации като църквата в Кобе, докато се търси постоянно решение, и въпреки това тази църква е доста по-трайна от предвиденото. Бан прави първи опити и за приложението и в инженерни структури като мостове. Хартията като строителен материал отговаря на много важни търсения в съвременната архитектура, като бърза реакция, рециклируемост и повторна употреба, икономичност. Той вижда потенциал в този крехък материал и ни показва евентуална посока за развитие в архитектурата. В потвърждение на значимостта на този творец, неговата философия и обекти е получената от него международна награда Прицкер 2014. В творчеството му сякаш се преплитат мечти и действителност, утопия и идилия по един необикновен начин чрез поглед в бъдещето, но с действие в настоящето. ЛИТЕРАТУРА [1] Jodidio P., Shigeru Ban, Taschen, 2012 [2] Пак там, 8 p. [3] Пак там, 9 p. [4] Пак там, lip. [5] Пак там, 12 p. [6] Пак там, 12-13 р. [7] Стаматова, Н., Архитектурните пространства „Иоо" и „Уа" в традиционните европейска и японска култури. Съвременните процеси на конвергенцията им в условията на глобализация, Международна конференция „Пространството в европейската архитектура - традиция и новаторство", гр. Балчик, юни 2009, 164 - 165 стр. [8] Jodidio P., Shigeru Ban, Taschen, 2012, 16 p. [9] Пак там, 14 p.