Почетният знак на УАСГ беше връчен на проф. д-р инж. Любчо Венков и доц. д-р инж. Стойно Стойнов

Мартин Славчев Проф. д-р инж. Любчо Венков и доц. д-р инж. Стойно Стойнов, бивши преподаватели в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) и членове на секция „Строителна наука и образование” към Националния клуб на строителите ветерани (НКСВ), бяха поздравени от академичната общност по случай 80-годишните им юбилеи. По време на събитие, специално организирано в тяхна чест, те получиха поздравителни адреси от ръководството на университета, от Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП), от Българския институт по стандартизация (БИС) и от Националния клуб на строителите ветерани (НКСВ). Двамата бяха удостоени и с почетния знак на УАСГ, връчен им лично от ректора проф. д-р инж. Иван Марков. „Проф. д-р инж. Любчо Венков и доц. д-р инж. Стойно Стойнов, наши колеги и приятели, са допринесли изключително много за развитието на българското образование в областта на строителното инженерство. Обучили са и са възпитали поколения студенти. Тези инженери са построили съвременна България. Желая им много здраве и дълъг творчески живот”, каза проф. д-р инж. Иван Марков. В залата на УАСГ, в която се състоя събитието, освен ректорът на университета, бяха доц. д-р инж. Георги Линков, председател на Комисията за воденето, поддържането и ползването на Централния професионален регистър на строителя (ЦПРС), председателят на УС на НКСВ инж. Тодор Топалски, председателите на секциите на клуба на ветераните - „Строителна наука и образование” - проф. д-р инж. Добрин Денев, на „Транспортно строителство” - инж. Михаил Христов, на „Гражданско строителство” - инж. Стоян Шатов, на „Строители воини” - ген. Борис Анакиев, и на „Инженерно строителство” - инж. Васил Неделчев, както и множество преподаватели и студенти. Проф. д-р инж. Любчо Венков и доц. д-р инж. Стойно Стойнов разказаха пред аудиторията интересни моменти от своята кариера в областта на строителството. Вечерта завърши с коктейл с сградата на УАСГ. Проф. д-р Владимир Стойнов, член на секция „Строителна наука и образование”: Инициативата за учредяване на секция „Строителна наука и образование“ към НКСВ е положителна Все още можем да бъдем полезни на младите със съвети и опит Проф. Стойнов, разкажете за Вашия професионален път. Роден съм в София на 14.07.1931 г. Тази година ще навърша 86 години. Живял съм първоначално в столицата, докъм 3-годишна възраст, след това във Варна - до 1947 г. От 1947 г. до сега отново съм в София. Средното и висшето си образование съм завършил в столицата. През 1957 г. се дипломирах като инженер геодезист, по-точно инженер по геодезия, фотогравиметрия, картография във Висшия инженерно-строителен институт, днес Университет по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ). Интереси към геодезическата наука добих още при следването си. През последните две години бях председател на студентския кръжок по тази дисциплина. Тогава Висшата геодезия се изучаваше в четири направления: Математическа геодезия, Математическа картография, Геодезическа астрономия и Физическа геодезия. Лекции по тези дисциплини се изнасяха от именития български учен акад. проф. д-р Владимир Христов. Строителният факултет, от който по-късно се отдели Геодезическият, имаше Катедра „Висша геодезия”. Споменатият акад. Христов беше ръководител на катедрата и на студентския кръжок. Този учен, който се ползваше със световна известност, сам постави основите на изучаване на Висшата геодезия във Висшия инженерно-строителен институт у нас. Той разработи първите учебни програми, написа и първите учебници по дисциплините. Академикът оказа силно влияние върху мен и по-нататъшното ми оформяне и развитие като научен работник. През 1962 г. след успешно положени конкурсни изпити станах асистент в Катедра „Висша геодезия”. През следващата 1963 г. след конкурс заминах за Москва да следвам аспирантура по Геодезическа гравиметрия (Физическа геодезия) в Московския геодезически институт. Ръководител на аспирантурата ми беше старши научен сътрудник Мария Ивановна Юркина от Централния научноизследователски институт по геодезия, аероснимки и картография. Тя бе забележителен теоретик в областта на Физическата геодезия, главно на теорията на Молоденски. Останах впечатлен от огромната й ерудиция, от нейната принципност и взискателност. Имала е големи трудности по време на сталинистките чистки през 1937 - 1938 г., когато родителите й загиват при неизвестни обстоятелства и остава сирак. Тя успява да преодолее тези трудности и да получи заслужено признание като учен още в ранните години на работа в споменатия научноизследователски институт. Нейният стил, нейната принципност са ми служили за пример. Защитих успешно дисертацията си през 1966 г. След връщането си в България започнах работа в областта на Физическата геодезия. Разбрах, че ми предстои значима по трудност и обем учебна методична дейност за усвояване от студентите на основите на теорията на Молоденски за гравитационното поле и фигурата на Земята. Математическият апарат е твърде сложен, изучава се и се прилага на теорията на интегралните уравнения. Необходимо е предвид практично приложение опростено излагане на споменатата теория - към такава работа ме бе насочил отрано самият акад. Христов. За съжаление у нас през 70-те и 80-те години на миналия век липсваше единен ръководен център за геодезическите работи. Това се отрази до известна степен в прилагането на подходящи координатни системи при практическите задачи за връщането на земеделските земи. Участвал съм в различни международни конференции по геодезия. През 1974 г. станах доцент, а през 1986 г. професор към Катедра „Висша геодезия” в УАСГ. През 1986 г. бях избран за ръководител на катедрата, малко по-късно бях избран и за председател на Научния съвет по геодезия към Висшата атестационна комисия (ВАК). Тази дейност упражнявах около 14 години. Написал съм два учебника по Физическа геодезия, първия самостоятелно през 1974 г., а втория съвместно със сегашния декан на Геодезическия факултет проф. Елена Пенева. Работил съм и практическа работа по държавната триангулация около 4 години. Занимавал съм се и с картография. Какво е мнението Ви за инициативата за учредяване на секция „Строителна наука и образование” към НКСВ? Най-напред трябва да се съгласим, че геодезията във всичките й форми (Висша, Приложна, Картография и пр.) може да се разглежда и като наука, имаща отношение към строителството. Убеждението, че тя е само „обслужваща наука”, с което се ограничава нейната самостоятелност, е грешно. Тогава можем да отбележим, че инициативата за учредяване на секция „Строителна наука и образование” към НКСВ е положителна. Каква е Вашата оценка за нивото на образование и квалификация в областта на Вашата специалност и какво е състоянието и тенденцията на българската и световна строителна практика във Вашата област? Съвременното ниво е високо. Нашите геодезисти са в състояние да сътрудничат на чуждестранните. Желателно е обаче да повишат нивото си на владеене на чужди езици. Считам, че „ветераните” - хора, работещи в областта на науката в напреднала възраст, все още могат да бъдат полезни на младите със съвети и опит.